Образите на св. св. Кирил и Методий в Араповския манастир – Светла Москова
1864 година – годината на завършването на стенописите в Араповския манастир „Св. Неделя“ е година от Българското възраждане, в която борбата за българска национална църква е в разгара си. И годината в която художникът Г. Данчов прави своите първи решителни крачки по пътя на борбата за свобода. Началото на неговото творчество бележат образите на първите славянски апостоли, които му дават сили по-нататък да стане съратник на един друг Апостол на българския народ, чиито дух е не по-малко величав и да остави на поколенията и неговият лик – ликът на Апостола.
Георги Данчов и Алекси Атанасов изписват църквата в Араповския манастир по начин, по който от векове се изписват църквите по българските земи. Но силата на стенописите се крие в тяхната идейна насоченост. Наред с евангелските и библейските традиционни сцени в цял ръст се изправят в долния регистър на храма внушителни и горди образите на българските патриарси и светци: Патриарх Евтимий, Иларион Мъгленски, Прохор Пшински и др. Не случайно е и изписването на най-почитания през епохата български светец св. Иван Рилски.
Житията на новоканонизираните светци се изграждат в живописта на базата на литературни източници. А. Атанасов и Г. Данчов решават проблема по своему и в това е тяхната заслуга. От една страна те се придържат към установените норми за изписване на житийни сцени, основа, без която не биха могли да сполучат. Едновременно с това създават композиции, които имат стойности на исторически – макари и в религиозен аспект – но с дълбока идейна насоченост. От друга страна – уповавайки се на своите сили и възможности, показват новото отношение на художника към окръжаващата го действителност. Особено показателна за това е сцената със св. Методий, който проповядва словото сред народа. Хората са облечени в костюми, характерни за този край и за времето на изписване. Тенденции, засилени по време на Възраждането, носещи зародиша на светската животопис – в което дело отново значителен е приносът на Георги Данчов.
