ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ДуховностРазкази за чудеса

Божие наказание след кражба на икони в храм „Успение Богородично“ (Златна ябълка) в Горни Воден

Тази история е разказана от Атанас Филипов, който е родом от Горни Воден. Днес той е на 87 години, но кристално ясно си спомня случката от 1947 г. Ето и разказът му, който публикувам с негово съгласие:

„През далечната 1947 г. в църквата „Св. Богородица“ в с. Горни Воден, Асеновград, известна с чудотворната икона на Майката Божия (началото на XVII в.), наречена „Златна ябълка“, беше извършен грабеж.

На Велики Петък вечерта, както е по канон, от църквата беше изнесена Хоругвата с образа на Иисус Христос и под водачеството на поп Златан миряните излязохме от сградата и обикаляхме църквата, за да извършим погребението на Иисус. В това време няколко младежи и девойки, ремсисти, остават скрити в църквата. Набързо свалят от олтара няколко икони, между които и една позлатена, дар от семейството на НВ Цар Борис ІІІ, и ги изнасят навън.

След символичното погребение на Иисус, поп Златан изпява последните черковни слова и множеството се разотива по домовете си.

На Велика Събота сутринта, аз, моят съученик Милуш Грудев, майка му леля Керана и псалтът дядо Димитър, който нощуваше у нас, отидохме в църквата, за да я почистим и подредим за очакваното Възкресение. Забелязахме, че липсват няколко от най-хубавите икони. По заръка на леля Керана, ние с Милуш отидохме до метоха и почукахме на вратата на стаята, където нощуваше поп Златан. Събудихме го и му разказахме за кражбата. Той дойде разтревожен. Като видя какво липсва от олтара, ахна и промълви: „Безсрамници…Анатема, Анатема ще правим днес на обяд и обадете на хората от селото да дойдат!“

По обяд на Велика събота църквата се изпълни с народ. Поп Златан се изправи от амвона и започна анатемата*. Множеството вярващи онемя. Всички се чудехме, кой може да извърши това кощунство в Божия дом. В църквата са били и извършителите, и те заедно с нас се „чудеха“, кой може да е сторил това.

Вечерта проведохме службата за Възкресение.

След няколко дена намерихме иконите, захвърлени в голямата тоалетна на Метоха. Почистихме ги от мръсотиите и ги върнахме на местата им. За някои, по-долу написаната история може да се стори невероятна, но за жителите на Горни Воден се превърна в Божие провидение!…

Трима от ремсистите, които са участвали в кражбата на иконите, постъпиха в болницата в Асеновград, а след няколко месеца, единият от тях почина. Все още не се знаеше, че той е участвал в кражбата, затова и поп Златан го опя в църквата.

Другите двама прихванаха туберкулоза, от която не се излекуваха до края на дните си. Две от съучастничките също бяха настигнати от Божието наказание – тежки болести ги споходиха.

В тези години набираше сили атеизма и борбата с религиозното влияние от новата власт. Затова нямаше следствие, но в селото се разбра, кои са били крадците на иконите и всички одобряваха силата, която наказа престъпниците.

Двадесет години по-късно (1967 г.) срещнах в Пловдив един от смятаните от селото за участник , който беше се издигнал в йерархията на БКП. Любопитството ме подтикна директно да го попитам, дали е участвал в поругаването на иконите. Той ме погледна изпитателно и промълви: „Това вече е история Наско, за която ние си платихме…“

Години след това се спомина, без да поиска прошка за стореното. Съзнателно не влизам в подробности на тази история, за да не се срамуват децата и внуците им. Легендата все още е жива и хората на моята възраст в Г. Воден си спомнят за случката.

––

* В православната църква анатема няма право да поставя дори архиерей. Свещеник Златан е направил нещо, което не е част от църковните закони и право. Анатемата е отпадане, а не „изгонване“ от Църквата. По-скоро приемаме, че свещеника и миряните са направили лично проклятие. 

(снимка – Храмът и метохът в Горни Воден около 1965 г.)