Географско положение на Асеновград

Асеновград е разположен на 20 км югоизточно от град Пловдив, където река „Чая“, напуща теснините на презродопския беломорски проход и навлиза в Тракийската низина.

Равнината се врязва в планинската теснина и „набъбнала“ от речните наноси, постепенно се слива с най-северните родопски разклонения, възвисяващи се главно на юг и югоизток, за да преминат по-нагоре в стръмни и високи върхове.

Старата част на града махалата, наречена „Метошка“ и кварталът „Амбелино“ се намира и сега върху двата плавно възвисяващи се бряга а съвременният град е слязъл далече надолу в полето – широко разгърнат и многократно увеличен.

Южната част на планинския пейзаж над Асеновград се допълва от профила на Асеновата крепост, кацнала върху една много стръмна канара, намираща се на левия бряг на реката, в самото гърло на речния пролом, на 2,5 км от южната част на града.

На запад той е заобиколен от спусковете на „Св. Кирик“, където се намира едноименният манастир, които слизат на север и образуват преграда за студените северозападни ветрове. Тия спускове са естествена защита и естествен декор от живописни връхчета, била и върхове, осеяни с параклиси, храсталак, орехи, бадеми и лозя.

От към изток, доста по-високо от сегашното речно легло се издига стъпаловидно старото корито на “Чая“, което незабелязано се слива с възвишението „Баделема“. От тук през Червената пръст планинският „ръб“ от дясно на реката поема към скалистия Камен и свършва при „Анатемата“, която загражда Асеновград от към изток с много стръмни спускове.

Градът е открит и леко достъпен само откъм север, откъм равнината, потънал в градини, овошки и лозя. В тая посока човешкото око не среща преграда. Виждат се при ясно време бляскавите лъкатушки на Чепеларска река, която бърза да се влее в Марица, тъмните очертания на Средногорската верига и зад нея-синият профил на Стара планина.

Географското разположение на Асеновград с един единствен отвод на север отдавна е оценено за своето голяма стратегическо значение. Това стратегическо значение се подсилва още повече от наличието на речния пролом, може би най-достъпния от трите презродопски прохода, които свързват тази част на Тракия с Беломорието. За възникването на града на това място, наред с неговото стратегическо положение, важна роля са играли и редица други предпоставки.

 На първо място, близостта на плодородната равнинна местност, изобилно напоявана от речните води. Река Чая, ако се съди по навлеците от чакъл и пясък в старото корито е била някога страшна и буйна. Тя е менила непрекъснато своето корито и равнината е пострадала от делувиалните и наноси. По-късно, когато този интензивен период отминал, с нормалните си прииждания, реката нанася върху чакъла тлак и така образува съвременните плодородни почви. Тази “поливаема“ от речните порои зона най-добре се очертава,ако се погледне “станимашкия кър“ от височината “Св. Димитър“, от където се вижда как засажденията от овощки и лозя досущ като вълна заливат равнината и спират в сухата и гола „Каспида“, под която се намират мощни пластове от “диви“ речни наноси. Тая лесна за обработване глинесто-песъчлива почва, напоявана от река Чая, на която всичко вирее и ражда, прави от “станимашкия кър“ земя, обетована и скъпа през всички времена.

Река Чая има значение не само като “първомайстор“ на станимашките почви, обогатител с тлакове, постоянен и безценен източник за напояване на тези почви, но също тъй на вода за пиене, за риболов, за естествена защита и достъпен източник на двигателна сила. Наред с естествено-историческите предпоставки за заселването на Асеновград от голямо значение е и благоприятният климат и особено неговите специфични местни компоненти, характерни за селищата на Природопската яка.