ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
ДуховнициДуховност

Георги Хрисологов – пръв свещеник в станимашкия храм Св. Димитър – Венцислав Св. Попов

Георги Христов Хрисологов – един скромен и позабравен родопски учител, свещеник, възрожденец и съзаклятник на революционния комитет в Станимака е роден през 1825 г. в с. Панагия на о. Тасос. Предполага се, че първоначално учи в Зографския метох, но жаждата му за знания го отвежда в гръцко учебно заведение. Получава добро за времето си образование и това му дава основание да си постави псевдонима „хрисологос“ (от гр. „златнонаучен, златноначетен и знаещ“) след бащиното име.

След скитане из различни места в Турция със свои двама другари Георги се озовава в с. Югово при свещеник Христо Парапитев. Установява се в неговата къща и става учител в килийното училище, построено в двора на църквата „Св. Троица“.

Не се знае колко години е бил учител, но по онова време килийните училища в Родопите се броят на пръстите на едната ръка. Дотогава старият свещеник е учил да се пише на български с гръцки букви, а младият даскал въвежда тогавашната българска азбука. Не след дълго Георги се оженва за Мария – най-голямото дете на свещеник Христо. Юговци започнали да гледат на годежа с предубеждение, тъй като годеницата била била по-възрастна от годеника си и се отдръпнали да станат кумове.

Най-накрая пред олтара бракосъчетанието било извършено с кум – жена – Нина Апостолова, връстница на Мария Парапитева.

Даскалът учил децата да четат, пишат и смятат, разказвал им уроци по всемирна история, география и природознание. Вероучението се извършвало в църквата. Георги съставил и малък църковен хор. По време на църковни празници юговчанки бързали да заемат предния ред на балкона на църквата, за да виждат и слушат децата си. Но учебната година никога не завършвала навреме, защото при първото затопляне юговските зидари взимали момичетата си да им помагат по строежите.

Постепенно започва промяна и в литургиите. Проповедите започват на черковно-славянски език с превод на родопското наречие, не без помощта на новия даскал. Филибелийският митрополит бил далече и не можел да констатира и възпира негръцките проповеди в това отдалечено балканско село. От учителствуването на Г. Хрисологов е запазена една любопитна подробност. Даскалът имал развалено зрение и отишъл във Филибе да се лекува. Когато се завърнал с „гъзлуцци“ (очила) юговци възкликнали в недумение – според тях само владиката можел и имал право да носи очила.

Г. Хрисологов се вслушва в съветите на тъста си и приема да стане свещеник – по-престижна и платена работа. Не се знае къде е ръкоположен през 1856 г. Предполага се, че това е църквата „св. Богородица – Благовещение“ в Станимака, където открай време са се извършвали такива ритуали. След ръкоположението си продължава да учителства, докато е заместен от неговия поддаскал Константин – третото дете на свещеник Христо.

Вестта за проповедите на български се разнася из планината, стига и до Станимака. Българската общественост се заинтересова и делегация отива до Югово. Тя успява да склони младия свещеник да отиде да служи в техния град. Свещеник Георги се съгласява: в дома на свещеник Христо са се народили много деца – там живее синът му Анастас, предстои и Константин да се задомява.

След като българската общност му осигурява къща в Нохто махала свещеник Георги през 1863 г. се преселва в Станимака. Градът му напомня за родното място Панагия. Започва да проповядва без да му е зачислена енория. И колкото да изглежда чудно, турската власт му съдейства за това (макар че гръцкото духовенство всячески му пречи). Помощ му оказва скромното семейство на Георги и Гроздана Киркови. Георги е обикновен земеделец, но съпругата му Гроза е готвачка в къщата на последния бей на града – Шабан бей, а те са съседи на бея. И макар централната власт да е поставила каймаканин в града, думата на Шабан бей е властна и се слуша. Той помага и на свещеник Георги да се установи в града. Гърците реагирали пред каймаканина, но без успех. И свещеник Георги започнал да проповядва по колибите на градинарите, по Влаковица, в домовете на българските еснафи, в параклисите около града и по селата. Чувствала се закрилата на бея, който имал добър характер, бил почтен мюсюлманин и открил между дома си и джамията мюсюлманско духовно училище.

Не без помощта на бея е построена и първата българска църква „Св. Димитър“ през 1866 г. Съгласно фермана, тя трябвало да бъде иззидана с кал. Но още в самото начало българите започнали да я зидат с вар. Свещеник Георги осветил основите на строежа, а строителите били юговски майстори. Когато започнали темелите и опънали конците, през една нощ злодеи отишли на обекта и разтурили всичко построено. Разбрало се, че това е дело на фанариотите. Когато гърците отишли втори път за зулум, от съседните български къщи върху главите им се изсипали не малко камъни. Трети път не посмели да пакостят.

Българите масово започнали да се причисляват към новата енория. Тогава еснафите на града предложили да има втори свещеник. За такъв бил подстриган Матей Тодоров, на когото свещеник Георги бил духовен учител. Двамата успяват да организират поклонниците си за яд на фанатизираното гръцко духовенство. Зарадваните българи скоро след това откриват и българско светско училище, за което са похвалени и от българската община във Филибе.

През тези години от живота си свещеник Георги осветил основите на още една българска църква – тази в с. Лясково, около 1870 г. Там той е пръв и самостоятелен свещеник. Съветник е на строителите и зографите до самото и завършване.

За благодарност лясковци му иззиждат одая в двора на църквата. Принудил се да пътува и свещенодейства в това село заради многолюдното си семейство. При това една от дъщерите му – Евдокия – непрекъснато боледувала и трябвали повече грижи за нея.

В началото на 80-те години на XIX в. в Станимака всичко изглеждало уредено. Левски пристига и основава революционен комитет. В него влизат и двамата свещеници. Свещеник Георги се ползва с уважението дори и от турската власт, почит му оказват и гърците. Член в комитета е Скарлатос (когото простодушните българи наричат Шкарлаки), който проявява организационни качества.

От Филибе като сахатчия пристига Отон Иванов тайно да председателства комитета. Привлечен е и Атанас Шабанов.

Идва съдбоносната 1876 г. В Станимака и селата около града въстание не избухва – липсва достатъчно организация. Но след него турците са готови за погром. От околните села в града пристигат озверели мюсюлмани, готови да тръгнат на „яма“ по християнските домове. От къщата си свещеник Георги наблюдава как около джамията и конака почернява от народ. За щастие турската власт не позволява погром.

След време започват арести. Сред първите арестувани е Скарлатос. Не се знае дали той е предал свещеник Георги или такова е било нареждането от Фелибе по телеграфа. Заптиетата нахълтват в малката къща на свещеник Георги и грубо го отвеждат. Турските чорбаджии са изненадани – не могат да повярват че той, е душманин на падишаха. Арестантите, между които Скарлатос и свещеник Георги, са доведени във Фелибе и затворени в Тапкууло.

Арестувана е голяма част от българската интелигенция – Душо Хаджидеков, свещеник Минчо Кънчев, Георги Данчов – Зографина, Константин Величков и др. Започват кръстосани разпити с мъчения. Интелигентите се считат за подстрекатели.

Свещеник Георги е затворен около година и половина. Прибира се тежко болен у дома и при идващата втора зима не може да се възстанови. Дочаква освобождението на Станимака на 6 януари 1878 г. и месец по-късно на 19 февруари умира от усложнения на пневмония. Погребан е в двора на църквата „Св. Димитър“.

След неговата смърт свещеник Христо поканва дъщеря си да се върне със семейството си в с. Югово, но тя отказва. Църковната община е била задружна и я е подпомогнала още след арестуването на съпруга и.

Осветена е паметна плоча в църквата „Св. Димитър“ – дело на правнуците на свещеник Георги Хрисологов.