Пешеходен маршрут Игришките кутлове – крепост Зареница – село Павелско – рид Радюва планина, Западни Родопи

Над село Павелско има няколко маршрута, които са приятни и подходящи за преминаване през всеки сезон. Те доставят удоволствие не само с преминаването си, а и с допир до богатото културно-исторически наследство на района.

Местност Игришките кутлове 1000 м. н. в. се намира край асфалтовия път за бившата хижа Пашалийца. От тук започвате придвижване по синя маркировка с указателни табели за крепостта Зареница.

След около 15 минути леко спускане по горски път, достигате до красива панорамна гледка към дълбоката долина на най-южния приток на река Лютидол, заключена между билата Алесе и Елдермен.

От тук, маршрутът ви продължава сред гора от черен бор. Първо с леко спускане, след това с изкачване, достигате до равен пасаж сред млада иглолистна гора.

Преминавате през останки от овчарници, които са приютявали хилядите овце и кози. Неслучайно името на съседното било Пашалийца идва от „паша“.

Излизате на голяма ливада. Тук трябва да сте внимателни, за да не изгубите маркировката. Ориентирате се към горния край, където ще видите продължаващия маршрут.

От тук, се оглеждате за завиваща надясно и надолу пътека, която се движи досами скалния ръб. Тя ще ви отведе до крепостта Зареница.

На Зареница няма парапети или каквото и да е обезопасяване, затова бъдете много, много внимателни. Ясно се различават крепостни стени, някой на височина до 2 м. В най-северната част на крепостта има малък параклис, посветен на Пресвета Богородица.

Връщате се обратно на основната пътека. От тук имате три опции. Да се върнете обратно при Кутловете, да слезете в село Нареченски бани по стръмна, маркирана в синьо пътека или да се спуснете до село Павелско по каменист път.

Аз ще ви предложа третата опция. Продължавате по пътеката, която не след дълго ви води до поляни в местността Лещище (Лещища) и стар овчарник. Спускайки се се отделяте от синята маркировка, която продължава за Нареченски бани, леко свръщате посоката наляво, за да стъпите на пътя, който започва бавно спускане.

Не след дълго стигате до малък параклис, носещ името Св. Петка. Пътят минава край него и се движи на големи завои, които може да елиминирате, спускайки се напряко. От тук имате чудесна гледка към всички села от Ропката – Павелско, Хвойна, Малево и Орехово.

Вече сте почти до село Павелско и минавате покрай още един от близо 30-те параклиса на селото. Той се казва Св. Илия. Влизайки в селото, преминавате и край параклис Св. Тодор.

Идва въпросът „Сега накъде?“. Ако сте добре подготвен планинар, може да се изкачите за около 2 часа по асфалтовия път до Кутловете или за около 1:30 ч. пътеката с жълта маркировка, излизаща малко над Кутловете, до местност Конските пладнища.

Ако сте с приятели и сте с повече коли, е добре да оставите една кола в центъра на Павелско, която да закара шофьорите до оставените на Кутловете коли.

Може да направите прехода и в обратен вариант.

давам характеристика за описания от мен вариант

денивелация: +190 м / – 590 м
разстояние: 11.4 км
време за преминаване: 4 часа
маркировка: синя (от местност Кутловете до местност Лещище)
чешми по маршрута: няма (запасете се с вода, защото чешмите в местност Лещище и местност Маргалото са встрани от маршрута)