Как в родопското село Манастир навалял 2 м. сняг за една вечер

Тази история ми бе разказана от мой роднина, пряк свидетел на въпросния катаклизъм. Разбира се, тук има и хумористичен елемент, но той дообогатява разказаното. 

Решили двама приятели да направят хубава раздумка в това високопланинско село. Било в края на миналия век. Кой да ти гледа прогнози, дългосрочни фронтове, предупреждения. Минчо Празников „едно си баба знае, едно си баба бае“. 

Тръгнали те, снежец имало тук-там по бърчините над селото. Да, ама зима. Не го знаеш какво е. Дойде му на акъла и фукне ония ми ти ветрове, да дойдат зад Преспа и Свобода, та да докарат оловно сивите облаци. Точно така, както и се случило.

Стаята им на нивото на улицата. Запалили печката, пукат тия цепанки, ракийката върви, мохабетя сладък. Навън снегът започнал да пада. На светлината на уличните лампи не давал „чатлак“, че вали много силно. 

Аху-иху, ох, бабачка, натаралянкали се нашите хора и заклюмали по масата. Ясно, време е за сън. Лека нощ!

Приходило му се на моя човек до тоалетна, отишъл, гледа иззад пердето навън тъмно. Приходило му се пак, вънка пак тъмно. Припило му се вода, вънка пак тъмно. Наспал се. Върти се в леглото, вънка пак тъмно.

„Бре, мама му стара!“ – казал си – „Много бързо съм се наспал, трябва да е от чистия въздух“.

Решил да се поразтъпче, па макар и вечер. Взел си часовника и какво да види. 12 часа на обяд. 

Помъчил да отвори вратата, не може. И тогава се усетил, че толкова сняг е набръскал, че е покрил и врата и прозорец и през пердето не може да влиза светлина. А той, будалата си мисли, че още е нощ навън. 

Помня, че отне няколко дни да се свържем с тях, да се „откопаят“ и да послегне малко снега, та да се изчисти пътя. 

Такива зими имаше доскоро в Родопите.

(снимка село Манастир 2004 г.)