Нежността към родопската жена

Родопите са място, в което суровият начин на живот е раждал и сурови изкази. Родопчанката никога е нямало да чуе „красива си“, „нежна си“, „обичам те“. Мъжът в планината се е обръщал към жена си с „мари“.

– Ела тука, мари!

Жените са били крадени, „главени“ на мъже, към които не са изпитвали никакви чувства. Нямало е кой да ги пита. Такива са били времената.

Мъжете е трябвало да бъдат мъже. Не само като поведение, а и чисто физиологически. Неслучайно Хайтов, в своето „Дервишово семе“ казва:

„В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под ноктите, ала си я има, докато с мъжете не е същото. Един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.“

Трудни са били времената. Жената рядко е получавала нежност, милувка, погалване. Нравите не са го възприемали. Явно обаче, когато борината угасвала, под грубите козяци нещата не са били подвластни на принципите на времето и децата са се появявали едно след друго.

Наглед сурови и диви хора, ще си кажете. Колко голяма и дълбока обаче е обичта и другаруването за цял живот, които тези хора носят. Родопското семейство, макар и без „мило“ и „скъпа“ е здравата брънка, която е устискала ценностите.

Рядко са били погалвани жените от грубата мъжка ръка на родопчанина. Поглеждал я е мъжа в очите. Това и е било достатъчно, тя всичко е разбирала… Обичта не била в приказките, а в този поглед…