ЗА РОДОПИТЕ С ЛЮБОВ

Туристически пътеводител
Населени местаОбласт СмолянОбщина СмолянПланината и хоратаСело Сивино

През 1968 г. е открито читалището в село Сивино

Преди 55 години в смолянското село Сивино се строи читалище. Надеждите са големи, населението също е голямо. Днес, повече от половин век след като читалището е построено, населението на селото е по-малко от половината капацитет на киносалона. Някъде във втората половина на миналия век и по-скоро към неговия край тази крива на надеждата някак си се преобърна и започна да се спуска стремглаво надолу. За да направи така, че Родопите да се обезлюдяват и дори магазин да се усеща като екзотика. Какво остава за култура. 

Владимир Арденски, който днес (2023 г.) е на 94 години ни оставя интересни впечатления от онзи период. Впечатления, които както ще видим са изпълнени с надежда. Днес, сивинецът Арденски може би с тъга вижда всичко това. 

„За малките селца обикновено казват: не го търсете на картата. И Сивино го няма на повечето географски карти. Но то съществува…. До самата южна граница е. Тръгнете ли от Смилян нагоре покрай десния приток на Арда, в него ще стигнете. Ще ви посрещнат приветливо сто и двайсет нови къщи, а сред тях, на най-хубавото място в селото, една просторна бяла сграда направо ще ви се усмихне…

Това е читалището – най-новата и най-голяма радост на сивинци. Моля, заповядайте!

Киносалон с 250 места, широка сцена, гримьорни, библиотека, читалня, клуб за младежите…

Преминаваш от помещение в помещение и неволно възкликваш: читалище в Сивино! Читалище в едно селце, където само допреди 15-20 години деветдесет и пет на сто от жителите му са били неграмотни или полуграмотни. 

Не е чудно, че го има, че е построено – в днешните времена не е толкова трудно да се построи едно читалище. По-важно е другото: че е потрябвало…

Сутринта на 26 октомври 1968 г., когато щеше да се прерязва лентата пред новата читалищна сграда, в Сивино се изсипа проливен дъжд. Местните управници, които тъй старателно се бяха подготвяли за тържеството, уплашиха се, помислиха да не се провали. В 10 часа обаче улицата и градинката пред читалището почерняха от хора и чадъри. А когато се разтвориха вратите, салонът се оказа тесен. Дошли бяха старци с тояжки и майки с пеленачета – всички, които могат бяха дошли да се порадват на голямата придобивка и още веднъж от сърце да кажат „Благодарим“. Сивинци благодаряха на оная сила, която им бе показала, че освен борина, на света има и електрическо осветление, че освен мулета, има и автобуси. И най-сетне, че само с хляб не се живее…

Сцената пламна от алени миндили, грейната лицата на моми, момци и невести, в салона звънна песен. После втора, трета… та чак до сред нощ. Младите стопани на новата читалищна сграда – тютюнопроизводителки, горски работници и ученици пееха и танцуваха без насита. Онова, което вековете бяха отнели на дедите и бащите им, те сякаш искаха да наваксат за един ден. 

В тази празнична възбуда някой изрече: „Дано този дом никога не остава празен, дано в него никога не достигат книги“. 

–––––

Към момента тази перспектива е в сферата на пожеланията. Дано някой ден Сивино отново да се напълни с хора, пък тогава ще му мислим за култура…