При художника Михаил Карапаунов от село Момчиловци – Невена Стоичкова

„Слънцето е в средата на на небето – блестящо, сътворяващо…В тия върховни мигове земята мълчи, защото е в зачатие… В природата твори светлината, не мракът.

На връх билото се е ширнала поляна. Ала тя е само част от това, което искам да ви кажа, защото там присъства и човек… Няма звуци, няма движение. Само човекът и светлината изпълват огромното платно. Човекът осмисля пространството (защото е в дълбоко единение с него), светлината дарява прозрение. 

А художникът Михаил Карапаунов е нарекъл картината си „Родопски овчар“. И с право! Онова за слънцето, поляната и вселената зад човека е само усещане. Има го и го няма на платното, както го има и го няма в ония съкровени мигове на вглъбение мигове, в които гледаме на света с душата си, с нейната мъдрост… Такъв е и този родопски овчар, затихнал в маранята на деня в себепрозрение… 

Такива са и картините на Карапаунов „Селски деца“, „На училище“, „Майка“, „Почивка“, „Родопско момиче“, „Пейзаж от Момчиловци“, „За вода“, „Отечествената вода“… – множество платна, стотици рисунки, много теми заради главното – да се превърне в естетическа стойност красотата на веществения свят и хората, които го населяват, дори и когато тя е само плахата скромност на селските деца, неосъзнатото величие на обикновения войник, предусетената отговорност на майчинството у родопското момиче. Нещо повече – своите творчески открития Карапаунов посвещава именно на тази красота … Може би защото въгленът, изстинал в родопското огнище, е първият му молив, може би защото дяланите от баща му каменни плочи са първата му хартия и сигурно защото е чедо на планината. 

„Завършването на една картина край няма – казва за своята работа художникът – и все пак тя може да се счита завършена на всеки етап, стига да въздействува!“

В този смисъл време е да припомним на художника Михаил Карапаунов, че ние, родопчаните, чакаме с нетърпение въздействието на неговото изкуство.