Река Чая – Западни Родопи, Горнотракийска низина
Река Чая сменя своето име през 1942 година на река „Асеница“ и в края на XX век, отново възвръща старото си име. От предания или от писмени паметници останали в описанията на древни пътешественици-пътеписци се вижда, че тя е носила различни имена: Сребрица, Златица, Алтън дере, а в по-ново време и Чепеларска река.
Безспорно тези имена не са давани случайно, а са били свързани с характера и особеностите на реката. В миналото местното население е намирало в пясъците и сребърни частици. Вероятно тя е носила и златоносен пясък, от където е дошло и името „Златица“. Това предположение се базира на факта, че в северният рид на Родопите, наричан някога Кара баир а сега Чернатица има оловно-цинкови мини в които се намират златоносни и среброносни отломки. Реката приема една част от своите води именно от гънките на тези ридове.
По-късно османците настанили се в поречието и я наричат „Алтън дере“. Впрочем това не е ново наименование, а само преведено на турски език име, което значи „Златна река“ – река носеща богатства.
Наричана още и „Чепеларска“ река, заради факта, че първоизворите и се намират в Чепеларската планина. Бликнала в дебрите на красивия Чепеларски балкан, сравнително малка в зачатието си, тя се спуща стремглаво надолу, приема жадно водите на ручеи, потоци и притоци, уголемява се постоянно и добива характер на сравнително голяма планинска река.
Действително река Чая е най-голямата река в Средните Родопи. От началото и, до вливането си в река Марица между селата Ягодово и Катуница, тя е дълга 88 километра, басейнът и е 989,6 кв. м., а увесът и е 14,6%.
Но за да се запознаем по-добре с реката, необходимо е да проследим криволичещата и пътека. В многовековна борба с планината и със силен устрем да догони равнината, педя по педя тя е дълбала своето корито и образувала красиво дефиле свързващо градовете Чепеларе и Асеновград.
Още при зачатието си, над нея се издига Рожен – седловинен проход с обширно разстлани поляни. Някога тук са долитали трелите на Орфеевата песен, а до скоро всяка година в определен ден през лятото, местността се е огласяла от българските песнопойки и песнопойци, събрали се от всички краища на България за традиционния събор.
От Рожен стремглаво се свличат поточета, снежни и дъждовни води, които подхранват първоначално водното корито на реката. Малко по-надолу, все още над град Чепеларе, тя поема водите: от дясно на рекичката преминаваща през село Проглед, а от ляво рекичката, която преминава високопланинския курортен център Пампорово. Вече значително нараснала, все така буйно течаща, тя изсича дълбоко дефиле, което при Чепеларе е наречено Горен Рупчос.
Напуснала Чепеларе реката лъкатуши покрай многобройните завои на дефилето, някъде изравнена с шосето, другаде потънала в пропастта. От ляво приема притока си – река Еркюприска, която образува Чудните мостове.
И така реката приема водите от левите и десните склонове, докато достигне второто си разширение – Долен Рупчос. Тук всред планинският простор на Родопа се е разраснало село Хвойна пристиснато от север и от запад от склоновете на Чернатица, а от юг от разчлененият рид – Цирикова черква. Тук се вливат: отдясно – дерето идващо от село Павелско, а от ляво – Хвойненската река. Така водите на реката продължават надолу към Нареченските бани, приемайки водите на Зли дол.
Тя минава през Баните, село Наречен, а на 3 километра по-надолу се влива и най-големия и приток (от дясно) – Юговската река. Така вече доста по-пълноводна реката тече все на север към Бачковския манастир, увлича Бачковската река, която преминава покрай самия манастир и пресича село Бачково.
Преди да навлезе в Асеновград, тя приема последно водите на река Луковица. От тук, като облизва полите на Добростанските ридове и последният клон на Чернатица, навлиза в Асеновград, протичайки по средата му.
