Родопската дума „накъльча“

Понеже Родопите са безкрайно приятелска планина и наклоните са меки и удобни, сядането по време на почивка, празници или събори е много специфично. То представлява полягане на бедро (кълка), от където идва и родопското „накълчване“.

Обикновено, най-честата фраза, която може да чуете по време на родови срещи или събори е следната:

– Наборе, немо са петлай, ам яла са накъльчи и да са зафатаме!
(наборе, не се бави, ами ела сядай и да започваме да пием)

„Заровени“ в тревата по поляните, родопчани се сливат с планината. Всяка поза, всеки жест, всеки житейски контекст е пряко свързан с нея. В останалите планини „накълчени“ хора не може да видите или ако видите, то това е инцидентно и не е така пряко свързано с бита. За всяка дейност си има дума, за всеки момент – отношение.

 Умеят да се радват на живота родопчани. Труден е той, ама пък сладък. А пък говорът – напевен и чист като планински ручей.

(снимка – жители на Соколовци на събора в Рожен)