Династията на Шишмановци в родопското село Славейно – легенда или историческа истина?

Династията на Шишмановци в Родопите – легенда или историческа истина?В разговорите ми с местни осведомители, аз задавам въпроси отвъд спомените им за поколенията преди тях. Задавам и въпроси за запазени легенди, касаещи по-далечното минало. Оставам с уговорката, че това са предания, в които историческата истина е въпрос на безброй условности и разбира се, подкрепа с факти. Но затова са легендите и преданията, за да поддържат местната памет жива.

Легендата гласи, че след падането на Второто българско царство, част от династията на Шишмановците се отправя на юг. Достигайки в този район, те се заселват в закътана местност, в полите на днешните върхове Свобода и Преспа. Построяват си каменни къщи, които се различавали от землянките и бараките в селата по намиращото се южно под тях течение на днешната река Малка Арда.

Освен отликата в чисто икономически аспект, имало и физиологически разлики. Новите заселници били с по-различно телосложение. Особена разлика имало в главите им (легендата не обяснява какви). Именно заради тази разлика, местните хора започнали да наричат новите заселници „инакоглавци“ (инак, иначе – различно, различен и глава = хора с различни глави). От там се трансформирала и топонимията на това място – Инакоглово – Ѝноглово – Иноглово.

Постепенно голяма част от населилите историческата местност мигрирали към село Славейно (до 1934 г. носещо името Карлуково).

През вековете родът на Шишмановците се запазил, дал многобройни свои разклонения и бил един от най-големите в Славейно. От него произхождат бележити имена, свързани с дейността на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация. 

(разказано от 83-годишния бай Костадин „Пионера“ от село Джурково, живущ в Лъки)

(снимка местност „Иноглово“ над село Славейно)