Станимашки художници от времето на Възраждането – Славчо Кисьов

При изобилие на десетки църкви и манастири в Асеновград и района му по време на българското Възраждане, както и желанието за църковна независимост, са създали обективни условия за появяване на художници, които да ги изографисат или да поправят изписаното вече.

Някои от тях са блестели с особени таланти, други документирали присъствието на българския художествен гений сред стремежа на гърците да елинизират града.

Мнозина се възхищавали от зографиите на Захари Зограф, оставени в църквата при Метоха, в Бачковския манастир, в аязмото на църквата „Св. Богородица – Рибната“, в църквата в с. Болярци и опитвали четката си в станимашки църкви.

В Мулдавският манастир „Св. Петка“ работили тревненски майстори.

В манастира „Св. Неделя“ работи сподвижникът на Левски Георги Данчов, ученик на станимашкия художник Алекси Атанасов от Негуш.

И до ден днешен свежите стенописи на Алекси Атанасов от 1852г. в манастира „Св. Кирик и Юлита“ говорят за един голям творец от онова време, който разбира от цветна хармония и добре владее изкуството. Негова е била погълнатата от пожар през 1902г. зография върху външните стени на монашеските килии в Араповския манастир, датирана от 22 юли 1846г. Опитен майстор с богато въображение – така го сочат останалите от еснафа. Негов пръв помощник при изографисването на манастирите е син му Евтим, който наследява таланта на баща си.

Георги Ксафов – роден на 20.VI. 1856г., починал на 9.II. 1931г., така се нарича сина на големия станимашки художник Ксаф Зографина, който изографисва черквата в с. Бачково през 1848 година, запазила свещестта на боите си до ден днешен. Дело на станимашкия зограф Георги Ксафов са стенописите в райковската църква „Св. Неделя“, на църквата в с. Ново Железаре, иконите на Св. Богородица в сливенската катедрала и на Св. Дух в смолянската църква. В иконите на църквата в с. Чокманово, Смолянско, и иконата на Св. Марина в едноименната пловдивска църква станимашкия зограф документира съвършена техника и развито чувство за колорит.

Димитър Щерев – солунчанин, преселил се и творил в Станимака, и увеличил числото на плеядата художници. Иконата на Св. Спиридон в метошката църква, датирана от 28. I. 1866г., друга икона в храма „Св. Димитър“ от 22. II. 1867 година, както и стенописите в аязмото на манастира „Св. Петка“ го причисляват към художниците с тънък усет към красотата. Негова творба е и запазената в Копривщенския музей щампа от 1874г. – изглед от Араповския манастир. Неговото изкуство наследяват тримата му сина Щерю, Нако и Ахилей.

Църквата „Св. Димитър“ изографисва художникът Сотир Павлов, а в църквите в с. Хвойна и Широка лъка – Радослав Българов.

В църквата „Св. Иван Рилски“ в Пловдив работи пак станимашкият художник Димитър Куртев.

В Станимака се учи на образописния занаят резбарят Динко Кузманов Шишков (1840-1912г.). Неговият творчески гений си е казал думата върху иконите в бряговската църква от 1867 г. Той работи заедно със станимашкия майстор Евтимий, вероятно сина на Алекси Атанасов. Двамата през 1866г. изографисват църквите в с. Леново, Бяла река и Драгойново.

В станимашките църкви преди Освобождението рисува бащата на известният български художник проф. Димитър Гюдженов – Атанас Димитров Гюдженов. Той до превземането на Шипка се укрива в Станимака. Прави копие на Асеновия надпис на Асенова крепост, който публикува във в. „Гайда“ и в „Македония“ (бр. 33 от 15. VI. 1868г.)

През 1868г. в Станимака рисува и Стефан Андонов. Неговата продукция са иконите в храма „Св. Троица“. Негови зографии срещаме в църквите „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. Марина“ в Пловдив, църквите в с. Искра и ц. Церетелево, Пловдивско (1868г.).

(снимка – стенописи в аязмо „Св. св. Козма и Дамян“ при Мулдавски манастир „Св. Петка“)