Старинен мост край село Змеица, община Доспат

Този мост, неправилно наричан римски, е граден по време на Османския период. Той носи всички белези на т. нар. „Гърбави“ мостове в Родопите, строени в периода XVII-XIX век.

Намира се непосредствено край пътя Доспат – Борино, в близост до отбивката за село Змеица. Надкрачва неголямата Сърнена река (до 1942 г. Караджа дере), която е приток на Доспатска река (влива се в нея при село Барутин). Надморската височина тук е 1240 м.

Край моста има изградени беседки, чешма и възможност за паркиране на автомобил.

Мостът е изграден с доста голям централен свод и уголемен страничен в левия край. Изключително изтънен в най-горната си част, прилича на моста на Буйновска река, който за съжаление през декември 2021 г. бе разрушен от придошлите води.

Асинхронен като решение, с добре вкопана основа от дясно. Прави впечатление и един похват, който основно се среща при Дяволският мост край Ардино, а именно контрафорсът. Това е заостреният градеж, който се намира под продълговатия малък свод, разположен между двата големи. Неговата цел е чисто практическа, а именно да „разцепва“ водната струя и да я насочва към двата свода.

Прекрасно запазен образец на родопската архитектура. Вероятно е по римски образец, но не е строен от римляни. Архитектите, построили тези мостове са една шепа, учили архитектура из различните школи по Европа или Близкия Изток.

Разбира се, уместно е и твърдението, че те градят по заварени архитектурни модели. Твърди се, че най-стария запазен и функциониращ мост в Родопите изобщо е мостът на река Боровица край село Ненково, датиран към средата на XV век.

Има доста материали по въпроса в различна периодика от 60-те до 90-те години, но специалистите са категорични, че няма мост в цялост в Родопите от римския период. Много малки, подобни на акведукт изграждания да, но мостове не.

Със сигурност обаче има много голяма логика тезата, че основните модели са римски и през османския период те се надграждат, доизграждат, ремонтират, за да се създаде тази приемственост.