Храм „Св. Богородица Успение“ (Дълбоката) – арх. Стоил Стоилов.

Множество легенди, народни предания и исторически данни ни сочат да мислим и приемем, че античният храм на древен Стенимахос е строен след 313 г. (Медиоланския едикт).

Когато селището нарастнало, въздигат и храма „Св. Богородица – Успение“, който преживява до Третия кръстоносен поход. В 1189 г. каноник Ансберг в своите записки за кръстоносния поход бележи, че селището и храмът в него са разрушени, и разбира се, след време възстановени. 

В 1230-1231 г., след Клокотница, цар Асен, възстановил църквата и Асеновата крепост и написал знаменития си надпис в калето. Така „Св. Богородица“ в селището остава защитник на населението, а крепостта – на войската. Разрушена през робията от потурнаците на Хасан Ходжа , тя е възстановена около 1765 г. Осветена е през 1766 г. на 15 август, но вече като ренесансов градеж – един български храм с историческа и художествена стойност. 

Храмът е трикорабен, с 1 абсида, с 3 царски двери: Св. Богородица, Св. Николай и Св. Мина (южно). Църковен комплекс – бижу на възраждането ни. В него всяка вещ е история и легенда. На храмовата икона от 1873 г. има надпис на гръцки: „Ктитор – Анастасиос х Диаманди“. Има и мраморен надпис на кулата – „Ктитор Василиу Стаматос“ – 1873 г. 

Ще кажем, че ореховия му дърворезбен ажурен иконостас е доминанта за „чудо и приказ“ – шедьовър в българското изобразително изкуство.