Чешки фолклорист рисува бачковски жители през 1928 г.
В началото на втората четвърт на миналия век в Прага е издадена поредица от книги за фолклорното богатство на славянските народи. Автор на този огромен труд е чешкия славист Людвиг Куба, посветил целия си живот на проучването и обработката на фолклорното богатство на славянските народи.
Всеки том е посветен на определена славянска държава. През 1929 година излиза том номер XV. Той е последен от поредицата и е посветен на България.
За да събере необходимия материал и да издаде този том, Людвиг Куба, заедно със сина си, посещава през 1928 г. нашата страна. Последната му спирка е село Бачково. Запознава се с Димитър Попов – учител по това време в селото, който му оказва неоценима помощ и пълно съдействие в издирвателската работа. В Бачково Куба остава цяла седмица. Слуша и записва автентични родопски песни, рисува бачковски старци и баби с техните характерни облекла, защото бил и много добър художник. Тама между чеха и учителя се завързва истинско приятелство.
В сборника, който по-късно Куба изпраща с автограф, са включени пет песни от село Бачково и Родопите – „Заспало е челебийче“, „Де се е чуло, видело“, „Яне, маре като тарноваш?“, „Русице, руса девойко“ и „Мари, Яно, софияно“. Песните са нотирани, отпечатани в оригинал и в превод на чещки език.
След заминаването от Бачково и връщането в Прага между Димитър Попов и Людвиг Куба започва оживена кореспонденция и размяна на литература. Освен снимки на рисуваните от него бачковски баби и старци Куба му изпратил и цветни репродукции на костюмите, които рисувал на лужицки и сръбски селянки. Така се е получила една малка колекция с нагледен материал от споменатата поредица.
Книгата днес е библиографска рядкост. В едно от писмата си Куба пише: „Бях през есента в Рим, през лятото в Берн, а през зимата в Париж (и все като член на интернационалната комисия за народно изкуство). В Рим като член на тази комисия, репрезентовах и България.
Обичта, която възниква към Родопите и родопчани, личи от всеки ред, от всяка мисъл в писмата на Куба. С извършеното от него дело той остава верен приятел на България, а бачковци могат да се гордеят не само с манастира край селото, но и с това, че са дали нещо в съкровищницата на фолклорното ни богатство разпространено из света.
