По стъпките на Бакуриани – Никола Филипов

06.04.2024262 Views

Крепостта Воден, ведно с огромни владения в Родопите и Беломорието е дадена като награда на грузинския княжески потомък Григорий Бакуриани през 1081 година от византийския император Алексий І Комнин заради оказаната решителна подкрепа при възцаряването му.

Както пише архитект Стоил Стоилов в една своя статия във вестник „Асеновградски зов”, брой 42 от 1989 година, Григорий Бакуриани прави тук някои архитектурни преобразувания и превръща тази крепост в свой замък, откъдето ръководи строителството на Бачковския манастир, странноприемницата (ксенодохията) в Станимака, църкви и параклиси в целия район. През 1083 г. Григорий Бакуриани основава в така получените свои владения Бачковския манастир и го дарява с част от имотите си за осигуряване издръжката му.

тук може да поръчате сборник „Родопите в съдби и образи“

Три години по-късно, като севаст и велик доместник на Запад, т.е. главнокомандващ войските на византийската империя в Европа, загива при с. Белятово, северно от Пловдив. Ана Комнина, дъщеря на Алексий Комнин пише, че Григорий Бакуриани е загинал в битка срещу въстаналите павликяни, на които им били на помощ узи и печенези.

Обикновено се счита, че братята Григорий и Апасий Бакуриани са грузинци. Според Хардтин Бохосян, изследвал историческите връзки между арменци и българи, Григорий Бакуриани – това е арменският княз Киркор Пагурян. Самият Бакуриани пише в края на Типика: „Настоящият типик… бе подписан от самия мене, севаст Григорий и велик доместик на Запада Бакуриани, с арменски писмена…”

В глава втора на Устава на Бачковския манастир, след като съобщава, че дарява на манастира крепостта и селото Петрич заедно с именията към нея: Бачково, Добролонг, Добростан, Яврово и др., Григорий Бакуриани добавя: „Освен това дадох и разположеното в съседство с тях село, наречено Стенимахос, заедно с построените там от мене две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица и местността, наречена „Св. Варвара”, съседна на Пренези със скитовете й „Св. Никола”, „Св. Илия”, „Св. Георги”, който се намира нагоре, а също и „Св. Георги”, който е долу, близо до селото. И тях също подарих изцяло, с цялата им околност и землище според определената от мене граница между тях и крепостта ми Воден”.

От този текст става ясно, че Григорий Бакуриани запазва като свое владение крепостта Воден и определя северната граница на владенията на Бачковския манастир в близост до нея.

„Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“, който може да поръчате тук

През 1958 г. учителят Георги Ковачев, Василка Чокойска и арх. Стоил Стоилов изказват предположението, че мястото на Бакуриановия замък-крепост е височината „Св. Димитър” над днешния Горни Воден вляво от пътя за манастира „Свети Кирик”. Още през следващата година археологът Димитър Цончев определя със сигурност местонахождението на споменатия замък чрез извършване на разкопки, изследвания и наблюдения. Своето откритие той публикува в брошурата си „Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околностите”. След подробните обяснения на характера на височината и местността, както и доводите в подкрепа на своята теза, той описва какво е запазено от замъка.

Всъщност Димитър Цончев, търсейки и откривайки замъка на Бакуриани, е разкрил основите на ранновизантийска крепост, върху която е бил изграден този замък, но това се разбира при по-късните разкопки и проучвания, установяващи различни културни пластове.

При археологичните проучвания, извършени през 1976-1978 години под ръководството на Росица Морева, изтъкната българска археоложка-асеновградчанка, пластът, отнасящ се до ІХ-ХІІІ век и свързан със замъка на Бакуриани се оказва с дебелина около половин метър. Датировката му е извършена по намерените монети, най-ранните от които са от Йоан Цимисхий (969-976 г.), а последните – от династията Комнин. Откритите археологически материали и извършените наблюдения от специалистите показват, че средновековната крепост Воден е построена върху основите на ранновизантийска такава и повтаря плана на същата.

За възспиране на славянските нашествия източноримската (византийска) власт е започнала усилено строителство на крепости в граничните области и край селища, заемащи стратегически места. Като част от тази крепостна система през пети век на височината „Свети Димитър”, на около триста метра южно от днешния Горни Воден, е била изградена голяма крепост. Тази височина има стражево положение, защото макар и само 516 м над морското равнище, от нея се наблюдават цялото Пловдивско поле, подстъпите към долината на реката – единствен проход към Беломорието в Централните Родопи и съседните родопски склонове. От изток височината се огражда от Амандере, а от запад – от селския поток, течащ през средата на Горни Воден. Тук мястото е съвсем подходящо за крепост, защото склоновете са стръмни и поради това е естествено защитено от изток, север и юг. Теренът е по-полегат единствено откъм запад и там е бил входът на крепостта.

тук може да поръчате указател „Посоки – 40 маршрута в община Асеновград“

Това естествено укрепление е било подсилено с крепостна стена, следваща релефа на местността. Крепостта е имала формата на трапец и обхващала площ от близо петнадесет декара. От запад, по протежение на единствения път към крепостта, е имало четири кули, които е трябвало да се превземат последователно от нападателите. Входът към вътрешността е бил по средата на югозападната стена при правоъгълната кула. Отгоре крепостните стени имали зъбери, а пред тях – платформа, по която се движели наблюдателите и защитниците. Изградени били от редуващи се пояси от камък и тухли, споени с хоросан от вар, пясък и смляни тухли.

От този период на съществуването на крепостта бяха се запазили основите на жилищни помещения. Улиците са с ориентировка изток-запад и север-юг, така както са били ориентирани улиците на римските градове. Жилищните сгради са разположени от двете им страни. На улицата покрай крепостната стена обаче не е имало входове, за да не се пречи на бързодействието по време на обсада и боеве. За строителен материал при жилищата е използван ломен камък и кал с дебелина на зидовете около шейсет сантиметра. Нагоре обикновено продължавали с кирпичи. Имало и стопански постройки. Намерените глинени гърнета служели за съхраняване на храните. Акведуктът в Амандере е служил за водоснабдяване на крепостта

За водоснабдяване на крепостта по склоновете южно от нея има достатъчно извори. При обработка на ниви многократно са откривани стари глинени водопроводи. Югоизточно, на около сто и петдесет метра от крепостта е запазен каменен акведукт. Той е широк осемдесет сантиметра и е с полукръгъл свод с височина около три метра и широчина 2.75 м. Основите му са изградени от местни ломени камъни. Сводът обаче е направен от дялан бигор и е споен с червен хоросан, срещащ се докъм 11-12 век. Явно този акведукт има връзка с водоснабдяването на разглежданата крепост. При споменатите разкопки на крепостта бяха открити монети, сечени от четвърти до шести век, между които и две златни. Това е показател, че жилищата са ползвани в този период. Едната златна монета е от император Юстиниан (527-567 г.) и е намерена в южната част на крепостта, вероятно в опожарено жилище. Открити са и грамчета от везни, тежести за вертикален стан, керамика с различни орнаменти и др.

В намерените материали се вижда разлика и в културата на битуване, и в плановете на жилищата между двата различни пласта. Новото население, което живяло тук през 10-12 век според изследователите се оказва носител на славянобългарската култура.

При разкопките, извършени най-напред от Димитър Цончев, а впоследствие от Росица Морева бяха открити кулите, разположени от запад, откъм входа за крепостта, южната наблюдателна кула, намираща се в днешната най-висока част на местността, множество гробове, намиращи се в североизточния й край, основите на църква и на редица жилищни и обществени сгради.

На много места останалите зидове, които бяха открити, имаха височина повече от метър. Във всяка цивилизована европейска страна и дори в съседна Гърция, такива останки се замонолитват с цимент, понякога се дострояват и така се запазват за поколенията. Включват се в справочниците като туристически дестинации, районът им се облагородява и оживява.

Крепостните стени бяха доразрушени за безплатни камъни за ограждане параклиса! Самолетна снимка на височината „Свети димитър” с част от Горни Воден.

тук може да поръчате алманах „Земя благословена“ – алманах за религиозен туризъм в Асеновградския край

След настъпването на така наречената „демокрация” у нас обаче, някакви инициатори решили да направят ограда на намиращия се почти по средата на крепостната територия параклис „Свети Димитър”, използвайки камъните от стените на средновековната крепост. И никой не се намеси да спре това варварско дело – доунищожаването на крепостта като източник за безплатен строителен материал.

Появиха се и други кандидати и когато видях подготвените за натоварване на камиони струпани няколко грамади камъни с остатъци от средновековен хоросан по тях, алармирах Асеновградския музей, кмета на Асеновград, полицията… Писах и до вестниците – местните такива и дори вестник „Дума” публикува моя материал по този въпрос. Всичко си остана глас в пустиня – или ми отговаряха, че нямали пари, за да се намесят, или изобщо не ми обръщаха внимание. Никой не наказа виновните инициатори за доразрушаването на крепостта, не са били потърсени дори за разговор, за предупреждение или забележка!

Похвална е сега инициативата за провеждане поход по стъпките на Бакуриани, за възпоменаването на героичните времена на крепостта Воден и времето на първоначалното възникване на околните манастири, църкви и параклиси. За съжаление обаче, участниците ще видят само купища остатъци от почиствания розов средновековен хоросан и дребни камъни, както и покрити с растителност и боклуци средновековни гробове. За величието на някогашната крепост ще фантазират свои представи според записаното и публикувано от летописци, археолози, историци и краеведи.