Свети Дионисий Станимашки – духовен закрилник на Асеновград

01.04.2024503 Views

Преди малко повече от 17 столетия започва поредното гонение срещу християните. То е дело на император Диоклециан, който историята познава като непримирим враг на християните.

В онзи период във Филипопол (Пловдив) се случва паметно за църковната история на региона събитие. 38 човека дават своя живот за вярата си в Христа.

Тази им мъченическа смърт им дарява святост и вече толкова векове тяхната саможертва е пример за християните.

Интересното за жителите на Асеновград е, че един от тези 38 христови мъченици е родом от Станимака. Дионисий, който впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки.

Историята дълго време ревниво пазила тайната за живота и мъченическото дело на Дионисий. През 1996 г. протопсалт Аргир Малчев, познат освен като певец и като изследовател на миналото на Станимака, открива в библиотеката на Солунската духовна академия книгата на френския писател и изследовател Делле. В нея той намира информация за св. Дионисий и след като я взима от ректора на Академията – проф. Главинос той прави един безценен превод, осветляващ мъченичеството на този станимашки светец.

тук може да поръчате алманах „Земя благословена“ – алманах за религиозен туризъм в Асеновградския край

От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада. Това се случило в началото на IV в., в ден 20 август и според преданието мястото, което се превърнало в лобно за 38-те християнски светци е било до днешната църква „Св. св. Константин и Елена“ в Стария град в днешния град Пловдив.

След изгарянето им, християни от града тайно прибрали останките от телата. През следващите исторически периоди от развитието на християнството като религия, мощите имали голямо значение за освещаване на храмове, антиминси и изобщо тяхната роля като обект на религиозно почитане се увеличила значително. Тогава грижливо пазените мощи на св. Дионисий били тържествено пренесени в Станимака и вградени в стените на най-стария параклис в града ни, датиращ още от онзи период – „Св. св. Константин и Елена“, който също така бил и костница.

тук може да поръчате сборника „Указател на църкви, манастири, параклиси, аязма и войнишки паметници в община Асеновград“

Мощите на светеца биват открити през 1984 г. в мраморния свети Престол на параклиса.

През 1997 година, непосредствено преди датата, в която се чества паметта на светия мъченик, в Асеновград е факт и първата икона с лика на св. Дионисий. Тя е изографисана от художника Щерю Аргиров (който в последствие става свещеник) е осветена от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений в храм „Св. Николай Мирликийски“ – Асеновград.

Отдавна се прокрадват идеи за параклис, посветен на светеца, но засега те са само в сферата на добрите желания. Нека се надяваме, че св. Дионисий Станимашки, който е духовен покровител на Асеновград, ще получи нужната духовна чест и така историята няма да го забрави.

(снимка – параклис „Св. св. Константин и Елена“ в Асеновград)