Бай Акиф – самотният магазинер от родопското село Бор

07.03.202407.03.20242411 Views

С бай Акиф, съдбата ни срещна случайно. Бях на рутинен служебен обход , касаещ актуалното състояние на пешеходните туристически маршрути около селата Врата и Мостово. На разклона към махала Кабата и село Врата спрях за да снимам красивите гледки в района. Към мен се приближи един слабичък човечец.

Разговорихме се, запознахме се. Оказа се, че бил в района по някаква работа и сега трябва да се прибира към Бор. С удоволствие му предложих да го закарам. Зарадвах се, че ще имам възможност да разговарям с такъв човек. Роден през 1940 г. изглеждащ поне две десетилетия по-млад. Живее в Тополово, но често е и в Бор.

В рамките на близо час този човек ме изуми. Познаваше всяка стъпка в района, от него научих няколко стари пътеки, просеки, дамари, местности, топоними.

разказът е част от сборник „Родопите в съдби и образи“, който може да поръчате тук

Стигнахме село Бор. Почти в края на света, какъвто го познаваме. Без улиците, без лъскавите сгради, без трафика. Село в което постоянно не живее никой.

Това, което е трудно да се възприеме от нас, „гражданите“, е факта, че бай Акиф в петък, събота и неделя е магазинер в село Бор. В село, в което той е единствения жител. Посреща участниците в ловните излети, напътства рядко минаващите туристи в района. Невероятен събеседник. Наистина невероятен.

Написах този текст в началото на 2000 г., седмица преди пандемията. От тогава, видях бай Акиф веднъж, но се надявам да е здрав и все така жизнен.