Цар Борис посещавал често Юговските ханчета – Иван Гащилов

С възкачването си на престола цар Борис всяка година на втория ден след Великден задължително посещавал Бачковската света обител. Присъствал на празничната служба и след това със семейството си посещавал Чепеларе и някои други среднородопски села.

При едно от тези пътувания на един завой колата пропада по шосето и без чужда помощ било невъзможно да продължат пътуването. Случката станала близо до Юговските ханчета в дерето, на стотина метра от местността „Фетовата дупка“. Най-близкото населено място било Юговските ханчета.

Шофьорът на колата отишъл да търси помощ, спрял се до първата къща на Г. В. Бараболов, който бил на двора, и му казал: „Ей тук отдолу колата ми пропадна от шосето, имате ли волове да я измъкнем“. „Имаме – казал Георги – но чакай да поканя брат ми Костадин и бай Костадин Г. Кумчев (от тримата бай Кумчо бил най-възрастен). Взели три чифта волове, отишли на мястото, закачили колата и я измъкнали на шосето. За тази помощ царят им дал по 200 лева. Те не знаели, че това е цар Борис, и си казали: „Този е луд, щом за нема нищо ни дава по толкова пари“.

Като им давал парите, цар Борис се усмихнал и ги попитал: „Познавате ли ме кой съм?“. Те казали: „Не“. „Аз съм вашият цар“ – казал той. Те малко се сконфузили, че не го познават, но му се извинили: „Прощавай, царче, не те познахме“. Той отговорил: „Няма нищо“.

Дядо Кумчо, като отишъл до колата след това разказвал, че там били двете сестри на царя Надежда и Евдокия и брат му Кирил и той като не познал царя , рекъл: „Ами ще закъсва колата, като си тръгнал с тези шафрантии“. А той му казал: „Това са сестрите ми и брат ми Кирил“. Кирил стоял настрана и дума не проронил.

В момента, в който вадели колата, шофьорът изщракал няколко пози. На следващата година, когато минавали за Чепеларе, спрели на Юговските ханчета и на тримата подарили снимки, като една от тях била увеличена в рамка. Снимката с рамка се редувала да стои в трите къщи по няколко месеца в годината.

Всяка година на втория ден след Великден царя посещавал тези три къщи и оставял по няколко лева за децата. Една година водели и малкия Симеончо, но той не слязъл от колата. Децата отишли до колата да го видят.

Един път, когато пристигнали, жената на Г. Бараболов, Димитра, таман била извадила хляба от фурната и избъркала млякото в борилото. Царят бил с царица Йоана, извикал я да види хляба, след това и избърканото мляко и обяснил на италиански кое как се прави. След 1930 г., когато идвал по тези места, идвал с още две коли, в който се предполага, че била охраната му.

Както вече казах, царят показал голямо уважение към тези обикновени хора и когато минавал оттам, винаги се отбивал да ги види какво правят. При едно от посещенията си ги заварил да ядат качамак. Седнал на трапезата, хапнал два залъка и попитал: „Къде е дядо Костадин?“. Те казали, че е починал. Тогава той извадил и оставил няколко монети за свещи. Няколко пъти се отбил и на гроба да запали свещи. Като давал железни левове на децата, баба Цвета Кумчовица го черпила с орехи и лешници.

Така било тогава. Царят не се сърдел, че не го познават поданиците му, но и те не се страхували от него.

(снимка източник)