До тях има „отурак таш“ (oturak taş) – камък за сядане. Задължително са оборудвани с менче, закрепено със синджирче, а самите пънари са значително по-дълбоки.

При локализирани подобни съоръжения е измервана дълбочина от 4 метра. Пънарите за животни обикновено са дълбоки от 50 сантиметра до 1 метър.

Днешните пънари често са затлачени с тиня и затова изглеждат плитки, но в действителност не са такива.

Филтрацията на водата е ставала през три пласта. Най-отдолу се е поставял едър чакъл, над него – фин чакъл, а най-отгоре в някои случаи е имало и пласт въглен.

Масово преобладават обикновените градежи без допълнително оформено пространство около тях. Пънарите от този тип са предназначени за добитъка и са изграждани предимно покрай пасищата или край нивите, където хората са работили.

Материалът Пънарите в Родопите – каменните пазители на водата е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.