Печка на дърва, на чийто плот се вареше млякото, а вътре пукаха смърчовите цепеници. Дървените качета, тенджерите, ароматите.

Купих си каквото си купих, а накрая ми сложиха и още сирене, та ми нагребаха и една топка масло.

Има си ги тези места и е истинско щастие да имаш времето и възможността да идеш дотам, за да си купиш такава храна. Която, на всичкото отгоре, е и по-евтина от подобната ѝ в големите вериги (а дали е сравнима като качество, не съм сигурен).

Материалът Автентични млечни продукти е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

До чешмата има малко оградено пространство с маса и пейки, подходящо за отдих сред природата.

За съжаление, по време на посещението ми мястото не беше окосено, а кошчетата за отпадъци преливаха от боклук. Това донякъде разваля иначе приятното впечатление от чешмата.

Материалът Сиракова чешма край курортен комплекс „Пампорово“ – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Намира се встрани от пътя от Смилян за Кошница. Представлява открита беседка с двускатен покрив, под който има чешма с три чучура, както и голяма маса с пейки.

Встрани от беседката има и голяма дървена люлка.

Минус е, че няма обособено място за паркиране, така че да не се пречи на трафика. Също така дотук трудно може да се стигне пеша, без да се върви по пътното платно.

Материалът Славеева чешма край село Кошница – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тя се намира до пътя за град Лъки и първоначално е изградена през 1973 г. Преди няколко години чешмата е основно ремонтирана, а над нея е изграден навес с пейки.

Чешмата тече целогодишно. Водата ѝ извира от стара букова гора, разположена по склоновете на западнородопския рид Радюва планина.

Материалът Буцева чешма край село Югово – община Лъки, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През лятото шилетата по-често се кърмят и поят с пресол. Поенето става тъй: до някой по-голям извор и на равно място са наредени няколко дълги корита, така че водата да тече от едното корито в другото. Като се напълнят всички корита с вода, последната се спира, за да не тече от извора и да не изтича навън от коритата. След като водата в коритата се постопли от слънцето, сипват в нея определено количество морска сол, за да се разтопи. Когато пресолът бъде готов, докарват шилетата да го изпият. Шилетата се поят с пресол всяка седмица, като се смята за всяко пиене по 2–3 драма сол на шиле. Коритата постоянно стоят на мястото си и служат 7–8 години. Изворът и коритата се казват суват. Суватите правят или чобанлък-сайбиите, или притежателите на планината. Често някои набожни стопани правят сувати и за хаир. Един суват с 10 корита струва 100 гроша.

Към 20 юлия шилетата се стрижат за първи път за ерина (лятна къса вълна), но един ден по-рано ги уплавюват (окъпват). Плавението се извършва тъй: под един малък водопад на реката възвиряват (задръстват, заприщват) водата, за да стане дълбок вир. От лявата или дясната страна на вира ограждат от вейки два неуспоредни плета. Едните краища на плетовете се доближават до брега на вира, но толкова, колкото да може между тях да мине една овца. Като се приготви плавилото, шилетарите вкарват шилетата между двата плета и ги напъват към вира. Там, където краищата на плетовете се доближават до брега на вира, стои един овчар и хвърля шилетата едно по едно във водата. Хвърленото и окъпано шиле, като постои 2–3 секунди във вира, изплува навън и отива настрана да съхне. Като се оплавят всички шилета, овчарите ги отпъждат на някоя присойка, за да изсъхнат хубаво и да се напасат. Вечерта оплавените шилета лежат на някоя целина, за да не им се упраши ерината. На другия ден ги стрижат.

Стриженето се извършва по същия ред, както и стриженето на старите овце. Разликата е само в определянето на каркъмджийския хак. Когато се стрижат шилета, каркъмджиите взимат за хак от петнадесет едно, т. е. 1/15 част от всичката ерина. Шилешкият каркъм е много оживен, защото тук се стрижат не овцете на един-двама стопани, а на 20–30 души. На каркъма присъстват 20–30 пъти повече хора, отколкото когато са се стригали старите овце на един-двама стопани. На остриганите шилета за пръв път се поставя дамга с катран.

Из „Среднородопското овчарство“ 1900 г.
Васил Дечев

Материалът Среднородопските овчари в миналото – Паша, поене и стрижба на шилетата е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Със своята височина от над 20 м той е един от най-високите водопади в Източните Родопи

Материалът Кът за отдих с чешма край махала Божур към село Пазарци – община Момчилград, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В тази част на Източнородопския рид Мечковец (Аида) има множество скални светилища, а чешмата е изградена на възлово място, удобно за туристите.

Тя има един чучур и широко циментово корито. Според възпоменателната плоча е изградена през 2013 г.

Материалът Калабак чешма край село Сърница – община Минерални бани, област Хасково е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Сюлевска чешма край махала Старо село – община Лъки, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Чешмата представлява каменна арка, под която са разположени два камъка, оформени с вертикални чучури.

Съчетанието от естествени материали и символиката на мястото придава на мястото особена стойност и усещане за почит и памет.

Материалът Чешма на загиналите миньори в град Лъки – община Лъки, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Волският език е лечебна папрат, използвана в народната медицина за подпомагане на дихателната и храносмилателната система. Листата ѝ съдържат полезни вещества, които имат успокояващо и противовъзпалително действие. Най-често се използва под формата на чай или запарка при кашлица и стомашни неразположения.

Говоря от личен опит.

Волският език е най-ефикасното средство за прогонване на кашлица. Децата ни пият и сме пресичали страховити кашлици за нула време.

Материалът Волски език – природното средство срещу упоритата кашлица е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.