Фолклор - Туристически пътеводител

Асен Димитров – Сеню (1910-1965) – кларинетист от асеновградското село Тополово

ustremeni — Sun, 04 Jan 2026 08:14:45 +0000

Тополово е село, в което се раждат изкусни народни музиканти. Най-личен измежду тях е Асен Димитров – Сеню.

Той е роден през октомври 1910 г. Завършва основно образование в родното си село. „Сеню беше виртуоз кларинетист – казва за него учителят му Йордан Запрянов – Още от ученическите си години имаше силна наколнност към народната музика“.

На 17-годишна възраст у Асен се очертават силно въображение и усет към народната музика. Баща му, бай Димитър, му купува кларинет. Тогава той се учи от свирните на дядо Ванчо от с. Новаково. За късо време от самоук изпълнител израства като истински музикант. Събира се с известния за времето си акордеонист Никола Янков, също от с. Тополово.

По-късно към двамата се присъединява и Петко Джангозов от с. Искра – цигулар. В този състав Асен се изявява като изключителен народен талант.

За него Атанас Атанасов от Асеновград, любител на народната музика, който има предпочитание към свирнята на Асен, казва: „Като участник в Отечествената война, заминавайки за фронта начело на нашата колона, яхнал бял кон, Асен Димитров свиреше народни мелодии. Оттогава датира връзката ми с този изкусен свирец.“

След време Петко Джангозов скъсва с музикалната си дейност и Асен се насочва към младия талантлив цигулар Райчо Йорданов – Раиф, също от Тополово. В състава влиза и акордионистът Андон Ацалов от Асеновград, известен като изпълнител на градска музика. Този състав придобива още по-голяма популярност и печели симпатиите на много свои почитатели.

Изключителен в изпълнението си, обаятелен, красив, сериозен, Сеню печели сърцата на публиката от пръв поглед. Той умее да поднася на слушателите истинска народна музика. За голямо съжаление тогава нямаше техника за записи. И така не можа да се запише това голямо изкуство с изключение на петте записа, направени в радио „Стара Загора“ около 1950 г. и няколко по-късно в радио „Пловдив“.

Едни от най-творческите години на Асен бяха, когато в неговия състав влизаха Георги Бошнаков от с. Козаново, акордеонист, Аврам Аврамов от Новаково, цигулар, и известният китарист Васил Боев.

Днес има много състави с прекрасно изпълнение, някои от които се ползват от мелодии и мотиви на Асен Димитров. Той е помогнал за израстването на много народни таланти като Никола Янков от Леново, Калофер Симеонов от Избегли и др.

Макар и без музикално образование, благодарение не само на природната си дарба, но и на своя упорит, труд Асен Димитров се издига и като изпълнител, и като творец със създаваните от него мелодии: „На изпращане“, „Тополовско хоро“, „Асеново хоро“ и др.

Възхитен от народната музика, създавана от Асен Димитров – Сеню, Емануел Фрин от гр. Рен, Франция, е създал оркестър „Тополово“, с което селото се е прочуло и във Франция

автор д-р Иван Василев

изпълнения на Асен Димитров може да чуете тук

Материалът Асен Димитров – Сеню (1910-1965) – кларинетист от асеновградското село Тополово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Фолклорен ансамбъл „Родопа“ ви кани на грандиозния спектакъл „Величествената Родопа“

ustremeni — Tue, 03 Jun 2025 08:19:58 +0000

Фолклорен ансамбъл „Родопа“ има честта да Ви покани на грандиозния спектакъл „Величествената Родопа“ — събитие, което надхвърля границите на сценичното изкуство и се превръща в жива среща с душата на планината, с паметта на предците и с вечната сила на българския фолклор.

Под режисурата на Адриан Петров, носител на „Кристално огърлие“ на СМТД, спектакълът представя едно вдъхновяващо пътешествие през мистиката и легендите на Родопа, преплетени в танц, песен и древен звук.

На сцената ще се слеят могъщите гласове и завладяващият ритъм на оркестър „101 Каба гайди“, грацията и енергията на ТФ „Зареница“, и неподправената младост на ДЮТС „Орфей“. Един съвършен синтез между традиция и сценично майсторство, който събужда българското в сърцето и оставя трайна диря в съзнанието.

Събитието ще се проведе на 12 юни от 21:00 часа
Каскадите пред театъра в град Смолян

Позволете си да бъдете част от едно вълнуващо културно събитие, което издига родопската традиция на пиедестал и оставя незабравим спомен за силата на българския дух.

официална facebook страница

Материалът Фолклорен ансамбъл „Родопа“ ви кани на грандиозния спектакъл „Величествената Родопа“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Георги Мандов разказва за написването на текста на песента „Торнал Тьодю“

ustremeni — Sun, 23 Feb 2025 16:05:38 +0000

Откога е песента „Торнал Тьодю на курбет* на иде?“.

С отговори на този въпрос и ние в редакцията на списание „Родопи“ се затруднихме. Изненадата ни беше голяма, когато се оказа, че песента си има автор, който работи в София и е едва на 50 години**. Така любопитството ни отведе до доц. Георги Мандов, ръководител на катедра по динамична и исторична геология, същевременно декан на чуждестранните студенти в Софийския университет. Роден е в село Момчиловци, където завършва основното си образование, а след това – гимназията в Чепеларе. Две години работи като учител и възпитател в родното си село и в село Славейно. През 1958 г. е абсолвент на Софийския университет (специалност геология), а от 1960 г. (най-напред като асистент) остава на работа там. През това време е бил преподавател и в Мобуто, Мозамбик.

– Другарю Мандов, как въобще се създава песен, която за кратко време придобива такава популярност, че повечето от нас я приемат за народна?
– Виждате ли, аз и сега не зная как е възможно да се направи песен, а още по-малко защо и как тя придоби популярност. Може би, за да ви обясня, ще трябва да се върна назад , към онова време. Рождената дата на песента е май 1949 г., а за да бъдем съвсем точни, авторите й са двама. Другият е моят приятел, братовчед и съученик, също от Момчиловци, Димитър Панайотов Радичев.

По онова време нашето поколение беше весело, пълно с ентусиазъм и оптимизъм (това и до ден-днешен си ни остана). Нямаше ги днешните магнетофони, транзистори, дори радиоапаратите бяха рядкост. Какво друго ни оставаше освен да пеем. Пък и ние бяхме постоянни свидетели и участници в това, което ставаше на село. Тогава още си се играеха хора на всеки празник, не като сега само по сватби. А хумористичните, весели песни не са рядко явление в родопския фолклор. Много често пеехме в село песента за Тьодю Бобутански, в която се разказва за неговите потури и се описват размерите им, начинът на правенето им – представяте ли си: на харман кроени, на водач мерени, с губерка шити… И когато такава песен се запее от момците на хорището, тя винаги развеселява, внася допълнително настроение сред хората.

Самата мелодия на песента „Торнал Тьодю“ не е оригинална. И точно това е може би едно от най-съществените доказателства, че текстът е нов. По онова време в нашия край се беше разпространила много една песен за войната, според мен много мелодраматична, некрасива. Започваше с това: „Загукала е сива гургулица / та нарука тая черна война / заплакало е дете пеленаче…“ и т. н. все в тоя дух. Аз сега не бих могъл да възпроизведа думите, но когото и да накарате по нашия край да ви я изпее, той ще подкара мелодията на „Торнал Тьодю“. При това първоначално тази песен не беше родопска, а него като псевдо-фолклор, почти панаирджийска. И когато ние с моя приятел Димитър Радичев имахме малка сръдня с училищното ръководство и се колебаехме дали да отидем на абитуриентския бал или не, па седнахме да съчиняваме песен. Стараехме се да търсим чисто родопски думи , дори съзнателно избягвахме тези, които могат да бъдат и литературни и някак си текстът „пасна“ на мелодията. Прибавяхме, изваждахме, и за не повече от час и половина песента беше готова.

През лятото бях командир на строителна бригада в Момчиловци. На проведения бригадирски фестивал в Смолян нашата бригада я изпълни като хоро. Изглежда тогава направи впечатление и в село се запя – по седенки, по събрания.

През 1951 г., вече като възпитател в училището в Славейно, на едно събрание присъстваше тогавашния училищен инспектор Ангел Спасов, човек с големи заслуги за образованието в окръга, изключително музикален. Тогава я изпълнихме и той я записа и нотира цялата. Та той тогава му каза, че скоро ще я чуем по радиото. Аз не му повярвах, но наистина много скоро първо я запяха сестри Кушлеви и фактически от този момент ние я „изпуснахме“ от Момчиловци и тя „тръгна“ по Родопите. Но все пак „Торнал Тьодю“ си остана чисто нашенска, момчиловска, заради местните географски названия като Кърджалицкия камен, откъдето навремето са тръгвали и са се завръщали гурбетчиите.

– При писането на песента имали ли сте някого предвид, желание да осмеете някое конкретно лице?
– Не, не сме имали никого предвид. Сега като се връщам назад ми се струва, че поради желанието ни да създадем весела, хумористична песен, вероятно сме изхождали от споменатия вече Тьодю Бобутански и сме счели инстинктивно, че името Тьодю и типично нашенско, родопско, затова сме го и избрали.

– Къде се намира Вашият съавтор сега?
– Той работи в Смолян, в Окръжния народен съвет. Преди това беше в профсъюзите, беше председател на съвета в Момчиловци – изобщо посвети живота си на работата в нашия край. С него сега в село сме си баш комшии. Разбира се, че заедно обичаме да си спомняме за онези години… За съжаление тези срещи са редки, само през лятната ваканция…

– Когато бяхте в Африка, за столицата ли тъгувахте повече или за Родопите?
– Определено за Родопите, защото на мене и в София ми е мъчно за тях. И до днес не успях да стана столичанин. И всяко откраднато от работата ми в университета време прекарвам в Момчиловци.

– Споменахте за университета. Сега вие работите като изявен учен-геолог. Да се надяваме ли, че ще напишете за списанието нещо около геологията и геолого-проучвателните проблеми на родните Родопи.
– С удоволствие, стига тов да ви интересува. Родопите трябва все по-задълбочено и точно да се изследват и още по-пълно да се използват.

– Тъй като в песента има и гастрономически момент, позволяваме си да ви запитаме – кое е вашето любимо ястие?
– Наистина много обичам и апраци***, но любимото ми ястие е клин с тиква. И на село моите близки с това ме посрещат.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели
– Първо, здраве и живот, и второ, до край да си вършат работата, а не каквоно наш Тьодя.

автор на интервюто Светла Александрова
автор на рисунките Борис Димовски

* – навсякъде в това интерю е използвана думата „курбет“. Вероятно това е преиначен местен изговор на думата „гурбет“, която значи работа далеч от родното място с цел печалба. Моята баба Мария Тарашева например, цял живот казваше „гурбан“, вместо „курбан“.
** – интервюто е направено в края на 1981 г. Георги Мандов е роден през 1931 г. и умира през 2014 г.
*** – родопски постни сарми

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ НА ПЕСЕНТА

Още не са зора зазорила
торнал Тьодю на курбет да иде.
Майка му сбрала полан тас с апраци
и цал мисаль с офцени колаци.
Ага е стигнал Кърджалицкен камень,
соднал Тьодю прогима да прави.
Та отапанил полан тас с апраци
и мисален сас офцени колаци.
Ага затросил пунгена с тютюнен,
забурил е Тьодю в новине патуре.
Та са ворнал Тьодю да я зоме
и са своршил Тьодюму курбетян.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Георги Мандов разказва за написването на текста на песента „Торнал Тьодю“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Обичай „Стара Марта“ в Златоград – община Златоград, област Смолян

ustremeni — Fri, 08 Nov 2024 05:37:57 +0000

В пъстрия зимен календар на българина има няколко празника, при които се извършва обредно пречистване с вода. На прехода между зимата и пролетта идвали огнените клади, с които българите посрещали новия годишен сезон. Празникът е съпроводен с палене на огън и прескачане на огън за здраве; кукерски танц около огъня – обичай за прогонване на злите духове и болести от дома.

Особено популярен е обичаят в Родопите, в Югозападна България, както и в някои селища около Стара планина и Средна гора. По тези места се палят големи огньове, а децата въртят запалени факли, наречени “оратници” – така гонят злото и зимата. Прескачането на огъня се прави за здраве. И предпазване от змии – според народната вяра, който мине с краката си над огъня, става неуязвим за ухапванията на опасните влечуги

В деня преди Сирни Заговезни в Златоград честват „Стара Марта“ – езически празник, свързан със събуждането на земята и изпращането на зимата. Верни на традициите, в Етнографския комплекс спазват ритуалите, свързани с празника – метат къщите, палят огън на калдъръма и според поверието – който го прескочи – ще се предпази от ухапването на бълхи и змии през годината.

Тихите улички се огласят от кукери, които със своите хлопки и страховити маски гонят злите сили. След това по традиция веселието продължава с хубави родопски песни и хора.

източник

Материалът Обичай „Стара Марта“ в Златоград – община Златоград, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Виевска фолк група

ustremeni — Thu, 31 Oct 2024 17:43:11 +0000

Виевската фолк група е създадена през 1977 г. Групата носи името на село Виево, община Смолян, родното място на основателя и ръководителя на формацията Емил Узунски. Той създава оркестъра заедно със своя колега Севдалин Кехайов, който е първият саксофонист на групата.

За повече от 45 години на сцената съставът има създадени и десетки авторски песни. Участва в международни фестивали в Австрия, Чехия, Русия, Гърция и Испания.

Репертоарът на Виевската фолк група е разнообразен: родопски, македонски, тракийски и странджански фолклор, попфолк и градски фолклор.

Дългогодишни и емблематични солисти за групата са Веселин Джигов, Росица Пейчева и Нели Узунска

източник

Материалът Виевска фолк група е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„Остани сбогом, стара планино“ – една от най-вълшебните мелодии на Родопа

ustremeni — Thu, 15 Feb 2024 16:52:04 +0000

Израснал съм сред мелодията на гайдата. Тя е била неизменна част от моето детство и осъзнатите ми години, когато голяма част от живота ми преминава в Родопите. Винаги звукът й ме кара да усещам едно потъване в душата на планината, дава ми онова необяснимо сливане с емоцията и духа.

Има обаче едно изпълнение, което ме кара да изтръпвам. То не е само заради музиката, която е изумителна. То е заради това, което носи в себе и изкарва на показ този човек. Бай Дафо Трендафилов от село Гела. Неговото изпълнение кара чужденците, които го слушат в село Гела да останат без думи и дъх. Да останат в състояние, което ги кара да съпреживяват и да усещат огромната душевност на тази планина.

Когато разказвам на моите туристи за гайдата, им разказвам за тази песен. Тя е обаяние, тя е извън този свят. Тя се слива с Космоса и кара Космоса да слезе тук, на земята.

Бай Дафо Трендафилов е една от емблемите на родопското село Гела. Той е човекът, който е имал огромно влияние върху Тодор Живков заради магията, която е сътворявал чрез своя инструмент.

Видеото е от 2005 г. Тогава бай Дафо е на 86 години. Остават му още пет години земен път.

Обикновен човек с ризка. Пригладил косата си – разчорлена вероятно от следобедна дрямка. Спретнат, излъчващ скромност.

Засвирва мелодия. Тя се казва „Остани, сбогом, стара планино!“

Чужденци – хора от друга култура – стоят и гайдата ги отвежда в различен свят. Там, където има само хармония, чистота и величие – такива, каквито човешкият ум не може да обясни, но човешката душа може да почувства и усети.

Вижте лицата им.

Тези две минути са едни от най-красивите, показващи България! Не такава, каквато днес е принудена да бъде, а такава, каквато я познаваме ние – нашата майка.

Материалът „Остани сбогом, стара планино“ – една от най-вълшебните мелодии на Родопа е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„Загубен Лазо“ от село Момчиловци – историята на гайдаря Лазар Каневски

ustremeni — Tue, 26 Dec 2023 08:45:19 +0000

Откак станах гайдаджия, ми викат Гайдаджи Лазо, а по-напреж ми викаха „Загубен Лазо“. Ама ще попитате защо?

Бяхме голямо семейство. Големият глад през дванайсета година принуди тетя да ма отведе надолу към Бяло море, за да не подядам останалите по-млади братя и сестри. Тогава бях на десет години, ала помня много добре, кога майка на опратяше и рече:

„То дано дойде по-рану пролету, та да ни завтаса коприва и билице, инак ние надали ва щим дочека.“

„Остани сбогом, стара планино“ – една от най-вълшебните мелодии на Родопа

Три деня вървяхме пеш, доде стигнем до Адона, малък остров в Боругьол, на който са били разположени около 30-40 рибарски колиби. Зарадвах се, чи ще се наем бол риба. Ала не би.

Тетю ме пазари у Янча Павлюскях да му пасам конете. Аголън му беше на 3-4 часа от Адона. Събраха ми и от другине аголя коне и мулета, та стана бае хергельо. Янчо беше еца стиснат – само по адин тукмачек сух качамак ми тураше в торбицата – без никаква приеда. Силум дочаквах да се моркне.

Един ден, както пасех конете, гльодам, отдалече се пудадаха двамина войника и вървьот право нах мене. Беше около пладнина, та ядях парчица качамак, оти си бях изял пладнината. Ага дойдоха до мене, адиниян ме запита:
– Какво ядеш бе, момче? – и отчока адно залуга да лапне. Подовчи го и го изплю.
– Ние с такова нещо храним прасетата, пък ти го адеш.
– То да има по-млогу…
– Ами ако искаш да ядеш една педя бял хляб и сланина, ела с нас.
– Уха! Искам, как да не искам!? — захилих се, кадга пред очите ми разчока един фурнит.
– Щом искаш, утре по ейсва време ще минем пак през ейтува. Ако ни чакаш, ще та водим с нас нах Стара България. Ама никому нема да казваш!

Светослав Пейчев от град Лъки е младото лице на гайдарската мелодия

На другия ден ги чаках на същото място, ала позакъснеха, та се притесних. Не ме излогаха. Гльодам, по едно време се зададаха. Га ме наближиха, ми викат:
− Готов ли си, юнак?
− Готов съм.

Тогава адиния извади войнишки хляб и ми отреза половината за из поть. Зарязах конете, без да му мисля, и торнах с войниците пеш за Ксанти. Ага стигнахме на гарана, адиния войник отиде да пита кога ще има влак, пък другиян ми рече:
− Във влака цивилни не пускат, та тебе ще те скрием между багажа и доде торне, да не помордниш.

Ага дойде влакан, същян ме зави с негована шинела и ма зьо под мишница. Внеса ма и ма тури в една кишо при багажа. Ага потьогли влака, тогава ме отвиха и видях какво е вагон. Той беше за коне с адно мутько пенжурче. Пътувахме приз нъщо и на другия ден надвечер слязахме на една гара. Торнахме по голям мост над Марица и ми казаха:
– Ейнва село отсрощу е нашену. Търново Сеймень му викат.

Майсторът на гайдата Лазар Каневски от село Момчиловци

Войниците си вървяха в отпуска. Посрещнаха на с едене и пиене. Викам си: „Не со ме излогали.“ Казаха на технине, че са ме нашли и са ме довели да хми пасам воловене. Те се зарадваха, оти ще хми помагам.

Ага сворши отпускана, войниците си отидаха, пък мене ме оставиха да хми аргатовам. Свикнах много с хората и с работата се оправях. Само че като ме питаха откъде съм, не знаях да кажам, че съм от Горно Дереке, Пашмаклицко, ами хми виках, че съм от Македония.

Една утрина пуснах воловете на дядо Добрин Добричиков и бая издалечих от селоно. Гльодам отдалече, адин чиляк с нашенски дрипи и червен шел върви борже нах мене.

Гльодам… тетю! Почудих се дали да бягам, ала видех, че плаче. Заплаках и е, впуснахме се един на друг и се пригрибахме.
− Че белки си бил жив!! Пък ние смятахме да те опеваме.
− Жив съм, как да не съм жив!
Дойде и дядо Добрин. Викам му:
− Ейсва е тетю.
− Разбрах, разбрах. Ворви ворни воловете, та хайде вкъщи да се разтожите.

Кога се ворнахме, тетю ме запита как съм, какво правям.
− Хубаво съм я — викам, — оти не доведе и Еля нашек, та да се наяде и той?
− Ще го доведем и нега, ама ей-сега дядо Добрин ще те пусне в отпуска да си та отведам в село. Майка ти силум чека да види жив ли си, здрав ли си. Осем мясаца ни та е видвала никакъв.

Дядо Добри ми даде някъв ляв за из поть и рече на тетя:
− Другите ще му дам, кога се ворне.

Роженският събор – традиции през вековете

На другия день си торнахме нах село. До Катуница отидахме с влака, а оттам през Цънкалива гора – пеш. По поть тетю зо да ми разправя как ейная вечер Янчо е чакал да му откарам конете, пък то – ни коне, ни Лазо. Отишел да ме троси нах Адона, да съм си не избягал нах тетя – немало ма е и ейтам. Торнали и двамината да ме тросят къдено съм пасал конене. Ходили са и край рякана да видят да ме е не изфърлила някъде удавян. Питали един воденичар да му се е не запушал варадян или да ме е видьвал ейнадева. Видяли, че по ейтам ме нема. Нарочили и нах село, да съм не избягал нах майка. Та се възприпявала и проводила телеграма Янчему:

„Дятето го сме тебе дали, детето да си ми найдеш.“

Засохнали и майка, и тетю. Поп Саво хми е не давал да ма опеват, оти се не знаело умрял ли съм. Райчо Кетюски е бил войник по ейнва време, та си бил дошол в отпуска и научил, чи съм се загубил. Своршила му отпускана и си отишол нах Серес. Еднож случайно чул един войник да вика на друг: „Получих писмо от нашите. Пишат, че Лазо е добре, много им помага и за тяхните хич не спомина.“ Райчо се е усъмнил да не става дума за мене. Сприетелил се с тях, поразпитал ги и се уверил, че ейноя Лазо съм я. Един ден хмя рекол:

– Нашите ми пишат, че по село е голяма гладотия. Дали по вашия край ша найда некъв твар жито?Те му дали адреса на тяхните родители и той веднага го проводил на тетя…

Ага дойдахме на Харамлицко и ми са показа село, сърцето ми се възтупка. Влезахме в нашна махало. Комшияне се разтърчаха да зимат майци миждьота. Доде идим до нас, майка бе изрипнала на горнана врата. Кога ме виде, се разплака и разрука:

Съборът на Рожен – някога и сега

– Да вервам ли на очиса, чи Лазо си е дошъл…Заплаках и я. Пригреба ме майка, дойдоха братя и сестри, събраха се комшии и роднини.

Найдаха ма, ала людете започнаха да ми викат „Загубен Лазо“. Гладьо какво та ни ще нагуди да сториш…

Разказал Лазар С Каневски от с. Момчиловци
Записала Елена Каневска

източник

(снимка на Лазар Каневски с Тодор Живков на събора в Рожен. Предоставена от Вангел Вангелов – праправнук на Лазар Каневски)

Материалът „Загубен Лазо“ от село Момчиловци – историята на гайдаря Лазар Каневски е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Светослав Пейчев от град Лъки е младото лице на гайдарската мелодия

ustremeni — Fri, 22 Dec 2023 12:22:53 +0000

Родопчаните казват: „Дено са солзи капале, тамо ще песен да никне!“ (където са капали сълзи, там ще никне песен).

Говорим често, че планината се обезлюдява. Да, така е, но това е нещо временно. Сигурно милиони и милиони поколения назад трябва да върнем своята история, за да видим Родопа като пеленаче, вероятно още толкова милиони поколения напред трябва да преминат, за да бъдем връстник с нея.

Планината никога няма да умре. Песните, чеверметата, горите, ливадите, усещането за космическа божественост е нещо, което няма да отмине и да се изпразни.

Където и да са по света родопчани, лелеят душата на родопската песен и мелодията на гайдата. Хеле пък ако са в родната планина.

Това е Светослав Пейчев. Талант, който расте в град Лъки. Градът, който е дал на родопската музика и Росица Пейчева. Признавам си, често следя неговия профил, за да гледам видеа с изпълненията му. Това момче е бъдещето на родопската гайда, продължената история на планината, пулсът на живото сърце на Родопа.

И докато има деца като него, песента ще е жива. А докато песента е жива, ще е жив и коренът български.

Материалът Светослав Пейчев от град Лъки е младото лице на гайдарската мелодия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Фолклорен ансамбъл „Родопа“ гр. Смолян

ustremeni — Thu, 21 Dec 2023 16:20:57 +0000

Фолклорен ансамбъл Родопа е основан през 1960 г. До ден днешен, той представя и пази родния фолклор. Има много награди и отличия, печелил е и приз Ансамбъл на годината и Постановка на годината с музикално-танцовия спектакъл Невястата.

Творческият път на великата Валя Балканска е свързан изцяло с ансамбъла.

Снимката показва хоро от 1968 г., когато ансамбъл Родопа е едва на 8 години. Тогавашния състав е бил между 30 и 40 човека. 10-12 музиканти и около 25 танцьори.

Здрава се е оказала жилата на народната песен и танц. Не само не е колеблив пътя на тези пазители на родната мелодия, а е стабилен и увлича млади хора, за да може няколко поколения в Смолян да се пази традицията на родното.

източник снимка – официален сайт на ансамбъл „Родопа“

Материалът Фолклорен ансамбъл „Родопа“ гр. Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Историята на родопската песен „Торнал е Тодьо“

ustremeni — Thu, 21 Dec 2023 16:08:41 +0000

Песента „Торнал е Тодьо“, за която шеговито се разказва, че е единствената родопска песен, в която се говори за работа, всъщност има много интересна история.

През 1949 г. Димитър Радичев и Георги Мандов трябвало да празнуват абитуриентски бал. Те били две обикновени селски момчета от Момчиловци и на фона на богато накипрените богаташки деца от Чепеларе, се почувствали засрамени да отидат с цървули на своя бал.

Усамотили се натъжени в общежитието си и започнали да мислят текст за песен. Написали го за малко повече от час, като го наложили на популярната за онова време песен „Загукала е гургулица и изгука тази черна война „. Минало време и тази песен започнала да се разпространява по седенки и вечеринки.

Картината „Сватба в Момчиловци“ на Иван Мърквичка и нейната история

През 1951 г. народната певица Радка Кушлева за пръв път записала песента, с което дала началото и на нейната общонационална популярност, а в последните години обичаните певци Росица Пейчева и Николай Славеев правят свои записи на „Торнал е Тодьо“.

Ако имате път към Момчиловци, непременно преминете по екопътеката „Торнал е Тодьо“. Ще усетите широката душа на родопчанина, ще вдишате чистия планински въздух и песента сама ще дойде на езика ви…

Торнал е Тодьо на гурбет да иде,
на гурбет да иде, пари да печели…

(снимката е илюстративна)

Материалът Историята на родопската песен „Торнал е Тодьо“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.