И така – от събор на събор, от родопско събиране на празник, Димитър все по-активно усвоява занаята. Когато е на 21 години, при основаването на Държавното животновъдно стопанство „Кормисош“, е назначен за дивечовъд. Определят му район и той започва да се грижи за дивеча. Няма ден, няма нощ – подхранване, опазване и грижи за приплодите от хищници. И така цели 17 години.

Скоро видни държавници начело с Тодор Живков, техни близки и познати, почувствали ловджийската тръпка, започват да посещават „Кормисош“, основан, както и много други дивечовъдни стопанства в България, от Пенчо Кубадински. Стотици чужденци идват на ловен туризъм, отстрелват елитен дивеч с високооценявани трофеи. Ловуват по няколко дни и оставят хиляди долари. А наесен дивечовъдите извършват подборен отстрел на по-хилавите екземпляри, чието месо пътува към много европейски страни и носи ценна валута.

Още в началото на седмицата се обаждат, че елитните държавници ще ловуват в петък. А това означава, че в петък вечер трябва да бъдат посрещнати с печени агнета. И кой ще ги опече? Разбира се – Димитър Ангелов.

Той е тих и скромен човек, който винаги спазва своя девиз: „Ако правиш нещо, направи го най-добре“. И за всяко негово чеверме получава висока оценка от възхитените държавници. А Тодор Живков нарежда на директора на „Кормисош“ веднага да увеличи с 5 лв. месечната заплата на Димитър.

– Работата ми вървеше като животновъд, а чеверметата ставаха все повече. И все пак това беше моето хоби. Най-много на моя обект е ловувал Пенчо Кубадински. Той не беше алчен човек. Отстрелваше само елитни екземпляри и винаги имаше слука.

Бай Тошо все ме критикуваше, че Кубадински винаги имал слука, а той – не. Накрая се ядосах и му казах в очите: „Как ще имаш слука, когато зад тебе са пет-шест души и не спират да говорят по радиостанциите?“

„Така ли?“ – възкликна той и ги отпрати километър назад. На следващия излет отстреля седем глигана, а съпругата на Кубадински – Мария, два. Дадоха месото за продажба. Е, оттогава аз бях най-добрият водач.

После ме назначиха за управител на ресторант „Водопада“ в село Бачково. Той беше в жалко състояние – покривът му беше пред срутване. Един ден идва Иван Пръмов – виден държавник, и ми казва: „Води ме в „Кормисош“ за глигани“.

А там ме приеха така, сякаш отново съм сред свои хора. Водя го по познати места. Отстреля един много голям глиган и от радост не беше на себе си. Използвах момента и му разказах за „Водопада“. След месец пристигнаха средства, а арх. Рачо Стоянов го проектира. Така го построихме в сегашния му вид.

И други държавници съм използвал, познавайки ловната им страст, за да осигуряват държавни средства за Асеновград.

Десет години бях управител на „Водопада“, а през това време завърших курсове за барман и главен готвач. Не мога да работя някъде, ако не чувствам, че съм най-добрият и че знам как да упражнявам контрол. Създадох име на този комплекс и с чеверметата.

От 13 години обаче имам собствено заведение пред първия тунел по пътя Асеновград – Бачково. Много труд и средства вложих, но сега в цяла България се знае, че тук се правят едни от най-вкусните чевермета. Няма да издам рецептата.

Търговската си жилка съм предал и на децата си. Двете ми дъщери са собственици на заведението пред втория тунел до село Бачково, а синът ми има кафене на бул. „Цар Освободител“ в Асеновград и строи ресторант, хотел и рибарник в село Наречен.

Аз доизграждам ресторант-хотел на Крушевския чучур над град Лъки, който ще бъде включен в системата за селски туризъм, а ще се използва и за ловен туризъм, защото се намира в сърцето на дивечовъдното стопанство „Кормисош“.

Е, трудно ми е, много ми е трудно засега, но вярвам в бъдещето – когато ще мога да доказвам на чужденците, че и в България има хора, които, когато правят нещо, го правят най-добре.

автор Кирил Борисов
вестник „Вестител“ 2007 г. 

Материалът Димитър Ангелов от Крушово – човекът, който с чеверметата си посрещаше Тодор Живков в „Кормисош е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Бай Панайот и Мехмед Кърджалиев от Кутела (Мазан Метьо), били любимите чевермеджии и на Тодор Живков. Многократно той бил гост на ресторанта, в който бай Панайот майсторил поредното печено.

Младите готвачи учели занаят, а официалното работно облекло в ресторанта било традиционната родопска носия. Край заведението имало кошери, където се добивал мед.

Чеверме с мед – ненадминат родопски деликатес

Своеобразен welcome drink била задължителната традиция на гостите на ресторанта да се предлага греяна ракийка в глинена чаша, хляб и сол под звуците на гайда. След това зазвънявали 200-годишни чанове и пред гостите било обезкостявано печеното. Бай Панайот искал то да изстине. Забранявал ползването на прибори. Според него месото трябвало да се яде с ръце и студено, а гарнитурата била мед и мастика.

Киселото мляко, което той предлагал било лично производство и се правило в дървени качета, за да може вкусовете да са напълно автентични.

Такива са били едновремешните майстори на чевермето. Чешити, своенравни, имащи свое категорично виждане за майсторлъка си, не цепели басма на никой. Държавните управници разбирали това и се отнасяли с уважение към тези хора.

Днес десетки майстори продължават традициите на бай Панайот и хиляди чевермета задоволяват вкусовете на туристите. Уважението към паметта на бай Панайот е много голямо и дори вече покойник, още се разказва за неговия майсторлък.

Според местни хора, паметникът на бай Панайот, който се намира в двора на неговия ресторант, е единствения паметник на готвач у нас. Дали е така, аз не мога да кажа със сигурност, но знам, че тези традиции са едно от нещата, които правят Родопа планина толкова омайна и обичана.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Бай Панайот от село Проглед и неговото чеверме е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

– Бе, хубава работа, ама дручко си е, ага си го ръка пипне – би казал дядо ми.

Помня, когато навремето се правиха чевермета, ще се наредят дървата, ще се внимава колко се слага, с каква скорост се върти. Ще се сменят мъжете, ще пият ракия, ще си разказват за техните дядовци и овчарлъка.

След часове, ще хванат кола, ще идат до насечена четуна (елови клони), ще изтръскат чевермето, че само костите ще останат на шиша. Месото ще поеме от аромата на смола.

Ще хапнат мъжете, ще пийнат, хоро ще играят, ще писне гайда.

На другата сутрин ще се събере месото, ще се подберат хубави парчета, ще се извади мед и ще се намажат. Наглед залоеното месо с мед е нещо, което може да звучи стряскащо, но повярвайте ми, в Родопите това е един от най-големите деликатеси. Опитайте го и ще се убедите в това.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Чеверме с мед – ненадминат родопски деликатес е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.