Напитки - Туристически пътеводител

Соуклук – напитката, която утолява всяка жажда

ustremeni — Thu, 12 Sep 2024 16:00:08 +0000

Спомням си за една напитка, която дядо ми си правеше на село в горещите летни дни. Винаги съм се чудил как изобщо може да я пие и каква е връзката и с утоляването на жаждата, но практическия опит на хората е решил в тяхна полза наглед странни неща.

Та, когато ходихме някъде да пасем кравите или някаква работа из ливадите до обяд, прибирайки се, дядо ми отваряше ябълковия оцет, слагаше една супена лъжица в една голяма стъклена чаша (около 300-350 мл), добавяше половин супена лъжица шекерче и доливаше вода. Разбъркваше и изпиваше на веднъж до дъно.

Това е соуклук (от турски soğuk – хлад, хладина, студенина) – казваше ми той. Няма нещо, дето да утолява така трайно жаждата като него. Пий бе, будала!

Опитваше се и мене да накара дядо да пия, ама не успя. Предпочитах си врязаната бърканица.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Соуклук – напитката, която утолява всяка жажда е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Лангюрът – чудодейната напитка на родопските столетници

ustremeni — Sun, 17 Dec 2023 04:14:50 +0000

Столетници твърдят, че тайната на дълголетието им е именно, ежедневната употреба на тази райска напитка, която се прави в периода на късната есен.

Нарязвате на шайби малки, полуузрели ябълки дивачки, които увивате в малко вързопче от марля или тензух, в друго вързопче слагате шипки, трънки, круши, в трета слагате синапено семе, което спира ферментацията.

Съотношението плод-вода е 1/3. Никаква захар. Няколко дни лютото в съда (бидонче или каче) стои на стайна температура. След като започне да добива цвят и лека, фина резливост, претакате и оставяте съда на студено. Наливате си, след което добавяте толкова вода, колкото люто сте си отсипали. Така ще имате великолепната витаминозна напитка чак до късна пролет.

Важно е да се отбележи, че плодовете не се махат, а стоят постоянно в съда. Консумира се добре охладено, с малко мед, захар или за абсолютен разкош със сироп от бял бъз.

Материалът Лангюрът – чудодейната напитка на родопските столетници е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Бърканицата – извор на дълголетие

ustremeni — Sat, 16 Dec 2023 14:01:38 +0000

„Бабо, бабо, сипи ми още малко бърканица“ В детството, по време на ваканциите на село, тази фраза беше едно от най-честите ни кулинарни желания. Родопчани са използвали млякото освен чрез класическите продукти като масло и сирене, още с десетки деликатеси на млечна основа. Суровите условия в планината са успели да закърмят у хората едно невероятно уважение към храната и те използват всяка възможност да си направят яденето „блачко“.

„Бърканицата“ се правеше по следния начин:

След като се надои млякото (коза, овца или крава) се оставя на тъмно без да се подквасва. В рамките на няколко дни то започва процес на самоферментация и започва леко да „реже“. По този начин се получава един непредизвикан и естествен процес на ферменатация и съсирване.

След два-три дни млякото се разрежда с вода и се слага в тесен и продълговат дървен съд наречен „борило“. Името е производно от „боря се“. Представете си за какъв трудоемък процес става дума. Борилата обикновено са с височина около метър, а млякото вътре се бие с кол, на края на който има хоризонтално сложен дървен кръг с няколко дупки на него. В процеса на бъркане (биене), маслото излиза на повърхността на този кръг и периодично се обира.

Остатъчното мляко, вече смесено с вода и добре разбито е една от визитните картички на кулинарната карта в Родопите. Спомням си, когато дядо ми го оставяше нарочно за няколко часа на слънце, то се вкисваше още повече, за да се превърне в така обичаната от нас „врязана бърканица“.

– Бабо, бабо, намажи ми и една филия с масълце и чубрица и си сипи бърканичка“.

Децата бяха здрави. Интернет беше още много далеч…

Материалът Бърканицата – извор на дълголетие е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.