За обяд решихме да хапнем в Ресторант Перла. Намира се точно на центъра. С обедно меню, просторно, чисто и с много възможности да опитате и ястия от традиционната турска кухня.

Хапнахме си доволно и предоволно, а децата заложиха на класиката за тях – пица, картофки със сирене, ние хапнахме кюфтенца с гарнитура, шкембе чорба (işkembe çorbası). Децата не бяха хапвали кюнефе и то се оказа идеален завършек на обяда.

Много хубаво сготвено, прясно, ароматно и на чудесна цена, да не забравяме и вежливото и внимателно обслужване.

Поздрави!

Материалът Ресторант „Перла“ в град Ардино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Влязох в малка закусвалня. Поръчах си. Пред мен здрав българин си поръча стабилна порция ядене.

– три кебапчета (по 100 гр. едното)
– солидна гарнитура картофена салата
– 4 или 5 филийки хляб
– люти чушчици
– шкембе чорба

Когато чух сметката му 12.30 лв направо се втрещих. Как е възможно?

Човекът отиде до тоалетната и аз използвах възможността да му снимам храната, която струваше 12.30 лв.

Само за половин час се образува опашка, защото хората явни си знаеха, че тази закусвалня предлага хубава храна.

Поздрави! Така се прави. Оборот, много клиенти, достъпни цени и вкусно сготвено! Не размразените хапки, пълни със соя и цени до тавана.

Закусвалня „Снежанка“ в Чепеларе, изкефихте ме!

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Закусвалня „Снежанка“ в град Чепеларе – вкусно, евтино и много е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

– Пататник, който е изключително вкусен. Бордът му стои изправен, няма ронене или прекалена мазнотия. Съвършен баланс.
– Салата с осезаемо пресни съставки. Сиренето вкусно и истинско.
– Пържени картофи на тиган. Домашни, меки, пипнати.
– Пърленката е дъхаща на печено, на пърлено, така, както трябва да бъде.
– Кюфтетата за мен бяха главен герой. Не си спомням скоро да съм ял по-сочна скара. Наистина заслужават да бъдат опитани. Чудесни!

Хора като стопаните на Къща за гости „Венци“ в село Дряново, община Лъки, се грижат чрез цялостното си предлагане за създаване на позитивен образ на селото, работят за местната общност и за колегите си, което е достойно за уважение!

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Хубавата храна в къща за гости „Венци“ в село Дряново, община Лъки е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Качамак с домашно сирене и телешко месо – една от кулинарните магии на родопското село Кутела е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В нашето семейство не считаме за ненужно да се запознаем с цените, преди да консумираме каквото и да е, особено когато сме в курорт или в популярна туристическа дестинация. По-добре да подходиш практично, отколкото глупаво, да се правиш на баровец, после на ум да псуваш, и накрая на „нахраниш“ ресторанта, пускайки касовата бележка.

Всеки има джоб, и всеки е разумно и правилно да разполага спрямо джоба си. А отнасяйки се практично към него, вашият джоб може да ви даде по-дълги и повече изживявания.

Не да си сметкаджия, но да си правиш сметката.

В Широка лъка има едно малко ресторантче, което много обичам. То се казва Гостилница Филтер „При чичо Джак“ и се намира точно на центъра.

Аз знам, че цените там са малко по-високи, но никога това не е причина да не се храня там или да ходим със семейството ми, когато сме в района и когато сме гладни .

Защо го казвам ли? Защото всяка качествена услуга има своята цена. И аз разбирам, че всяка сезонна работа е натоварена с повече надценка, именно заради сезонния й характер. Възнагражденията на персонала, разходите също трябва да са калкулирани така, че да са справедливо овъзмездяващи хората за техния труд.

Шкембе чорба, 3 филийки хляб, 1 газирана вода – 12.30 лв. Общо 15 лв, защото винаги трябва да оставяме 10-15 % бакшиш. Не защото сме баровци, а защото така трябва.

Шкембе чорба, но каква. Винаги ям там с удоволствие. И знам, че това удоволствие не е евтино, но оценявам, че то е приготвено така, че да ми е хубаво на мен.

Затова първо гледаме цените, поръчваме ако преценим, накрая си правим рекапитулация на цената спрямо качеството. И ако съотношението не ни хареса, повече не ходим там. Повярвайте ми, това е най-лошият сценарий за всяко едно място за хранене.

С публикуване на касови бележки излагаме самите себе си, излагаме репутационно и нашите туристически региони.

Материалът Гостилница Филтер „При чичо Джак“ в село Широка лъка и хубавата им шкембе чорба е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Писал съм за Малинка от село Кутела. Тя поддържа малък магазин, кафе и гостилничка. Почти винаги, когато съм имал преход, движещ се по югозападните склонове на Персенкското било и маршрутът ми е минавал през село Кутела съм се възползвал от нейните невероятни кулинарни умения.

Малинка – кутелският „Мастър шеф“

Дали ще ни направи качамак, клин, пататник, няма значение. Всичко е вкусно, та вкусно. Има обаче една гозба, която аз винаги си хапвам с особено удоволствие. Това е нейната агнешка дроб чорба. То чорба, чорба, ама гъста, чак на яхнийка си мяза. Много обичам и подправките, с които я обогатява. И сухи и зелени, с шепи. Страхотен вкус и аромат.

Когато сте във село Кутела, питайте за Малинка и идете в нейната гостилничка. Каквото и да има сготвено за деня, все ще ви хареса и ще си хапнете хубаво и вкусно.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Великолепната агнешка дроб чорба, сготвена от Малинка от село Кутела е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Многократно съм споделял мнението си, че хубавата местна храна, произведена с натурални продукти е едно от най-привличащите и примамливи неща, когато става дума за планиране на почивка или пътуване с опознавателна цел.

Запознавам ви с хора, които са олицетворение на сърдечността и отдадеността им към каузата на доброто предлагане на услуги.

За много от любителите на българската природа, непристъпните ждрела след Триград и Ягодина са сякаш край на планината. Това съвсем не е така. След тях планината се „разлива“ в така характерния си и неповторим ладшафт с просторните ливади, смърчовите гори и меките планински гънки.

Накрая на познатите ни Родопи се намира и малкото село Кожари. С постоянни около 35-40 жители, това райско кътче се опитва да намери своето място под слънцето като туристическа дестинация.

Няма как да не напиша своето мнение за Галя Юрукова, собственик на  Къща за гости „Кума Лиса“ . Това е единственото място за настаняване в селото, но пък какво може да кажем за обстановката, за храната, за отношението. Хора като Галя са всичко онова, за което казваме „Родопчаните са много гостоприемни“.

Поръчаш храна, то чудо! Гарнитурата пържени картофи, е колкото две порции картофи в градско кафе. Пататник, клин, качамак, пъстърва. Ядеш и пееш.

Нека не подценяваме ролята на храната в туризма. Тя е онази неповторима част от всяко едно изживяване, която хем дава завършек на емоциите, хем дава ситост и спокойствие, хем ни показва и душата на местните хора.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Галя Юрукова от къща за гости „Кума лиса“ в село Кожари – майсторската на посрещането и изпращането е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Когато става дума за хубаво сготвена храна, която просто си „мирише“ на пъргава стопанка и внимателна женска ръка, винаги се сещам за Малинка от село Кутела.

Няколко пъти, водейки групи в района, се обаждам на Малинка да ни подготви храна, за да обядваме при нея. Отиваме и всичко е „по конец“. Станала е в 4 сутринта да ни подготви клин, качамак, пататник, да ни изстуди айрян, да ни направи марудници. Да ни ги поднесе с удоволствие.

Храната в Родопите е богатство. Всеки регион има свой собствен кулинарен „код“, който е заложен във всяко следващо поколение, гарантирайки приемственост. Навсякъде обаче, задължителната подправка, без която не може, се нарича „любов“. Любов към усещането да си нахранил някой.

Няма да видите хора като Малинка в „Мастър шеф“. Тя вероятно не е чувала думи като миди „Сен Жак“, консоме, редукция, деглазиране. Но тя знае как да дари на човек удоволствието от добре приготвената храна и спецификата на традиционната за района кухня.

Домакини като Малинка са „хората на делника“ в Родопите, но без тези хора нищо и никога няма да е толкова неповторимо, колкото е.

Когато отидете в Кутела, непременно попитайте за Малинка и за нейното ресторантче/магазинче. Няколко пъти съм бил неин гост и ще и гостувам в бъдеще отново с удоволствие. 

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Малинка – кутелският „Мастър шеф“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

При едно от посещенията ни в град Смолян открихме едно ресторантче, носещо името „Гостилницата“ – фейсбук

– спанак с телешко (абсолютна находка)
– свинска лучена яхния с яйце (крехко, крехко)
– картофи на тиган (божествено)
– айран (голяма кана) (хубаво, гъсто мляко)
– сода 2 бр.
– хляб
– шкембе чорба (аз съм ценител и много ми хареса)

28 лева

Казвам шеговито на жената „Какво правите с тези цени?“, тя взе да се притеснява „Много ли ви се вижда?“.

Първо страхотно сготвено. Абсолютно! Второ, супер бързо се изнася всичко, топло. Трето, много приветлив персонал.

„Гостилницата“ в Смолян. Да идеш да се нахраниш с кеф! Препоръчвам. Че малко останаха гостилнички с хубава храна.

Материалът Ресторант „Гостилницата“ в Смолян – да си оближеш пръстите е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.