Думи и диалект - Туристически пътеводител

Муник – родопската дума за умивалник

ustremeni — Sun, 24 Nov 2024 11:46:52 +0000

Умиавлникът е имал своето запазено важно място в аранжирането на всяка къща в миналото. Той не е чешма, не е мивка. Той е място, което се е ползвало за хигиенични нужди и е имал своите различни имена в различните части на Родопите.

В Ксантийското село Габрово умивалникът се е наричал муник. В Лещен и други околни селища от бившата Гоцеделчевска околия пък са му казвали водник. В Драгиново – мивалник, в Проглед, Чепеларе, Ракитово – мивник, в Златоград, Неделино, Старцево, Мадан, Славейново, Петково и Кутела, Костандово – миельник.

Сродна на същата е и глаголът муйъм съ. Умух съ – умих се.

(снимката е илюстративна)

Материалът Муник – родопската дума за умивалник е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Ето от къде идва изразът „Върти се като калайджия“

ustremeni — Sat, 18 May 2024 05:26:07 +0000

Професията „Калайджия“ вече е почти изчезнала. Много малко са работилниците, в които се прави калайдисване.

Навремето, когато медните съдове са били основния контингент посуда в кухнята, калайджийниците са били много. Те винаги са имали работа, защото кой спира да се храни?

Преди да се премине към термичната обработка на съда с жар от дървени въглища, раздухвана с гюрук и третиране с нишадър и калай, е имало подготовка.

В по-големите съдове се е сипвал специално подбран речен пясък, чрез който да се махне мазнотията и мухъла. След това, калайджията е влизал в съда и започвал да мачка пясъка към повърхността на съда с крака, правейки въртеливи движения.

От тук идва и популярния шеговит израз „Върти се като калайджия“.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Ето от къде идва изразът „Върти се като калайджия“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Откъде идва често използваната в Асеновград дума „лом“

ustremeni — Wed, 15 May 2024 04:23:57 +0000

Този текст е за една дума, която е навлязла трайно в живота на асеновградчани. Това е думата „лом“, която има значение за лошо състояние, нещо крайно неудовлетворително, провал или несполука.

Тя присъства сякаш невидимо във всеки един уличен разговор, във всяка една среща или обсъждане на злободневните теми.

– Удари се и направи колата лом!
– Времето днес е лом!
– Пълен лом!
– Събраха се и направиха всичко лом!

Няма асеновградчанин, който да не използва думата „лом“. Това е повече от сигурно. Но от къде идва използването на тази дума?

В края на 19 и началото на 20 век, станимашките лозови масиви са унищожени от филоксерата, която представлява дребно насекомо. Това е истински ужас за местното население, тъй като лозаро-винарството е основен поминък в региона. Взима се решение, на мястото на унищожените масиви да се сеят пръчки американски сорт грозде, чието култивиране изисква повече време. През 1903-1904 г. това било направено, но в рамките на една седмица невиждан катаклизъм сложил край на надеждите за нови масиви.

Няколко дни валяла градушка и „поломила“ всичко. За този голям удар по икономиката, станимаклии родили и дума – „лом“ (ломене, поломване).

И така до ден днешен

– Вчера валя градушка и ми направи лозето лом!

Материалът Откъде идва често използваната в Асеновград дума „лом“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Окончанията в родопския език

ustremeni — Thu, 21 Dec 2023 15:39:30 +0000

Красотата на родопския език е безспорна. Той се носи сякаш песен и е чист като планински ручей. Една от особеностите, които може би част от вас не знаят, са характерните окончания на съществителните имена, които указват местоположение.

– Къде, бре?
– Ша вора да си прибирам краваНА!

– Кина правиш, бре?
– Наглеждам краваСА!

Когато думата завършва на „НА“ указва местоположение, което не е видимо. Когато думата завършва на „СА“, указва видимо местоположение

Нивана – ниваса ; Мулено – Мулесо ; Женана – Женаса

Невероятно интересни са и окончанията, които придават обем и авторитет: чиляк – чилячищено ; пищов – пищолищено ; джип – джипищено. Наистина невероятно богатство!

Материалът Окончанията в родопския език е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Родопската дума „накъльча“

ustremeni — Thu, 21 Dec 2023 15:38:27 +0000

Материалът Родопската дума „накъльча“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Мюрдие – родопската дума за магданоз

ustremeni — Tue, 19 Dec 2023 18:12:50 +0000

Мюрдие (ударение на „и“) се използва за магданоз в село Гълъбово, Пловдивско и някои други околни села. „Фасуль без мюрдие и гьозан ни я убаф“. Тази интересна дума има и различно значение в други части на Родопите.

Мюрдие се използва със значение на чубрица в селищата по поречието на Малка Арда. Тя се използва като вариант на заглавната дума мирдьо, сродна – мюрдат, прил. Ароматен в Габрово и Кръстополе (дн. Ставропули), Ксантийско.

Материалът Мюрдие – родопската дума за магданоз е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Родопски думи описващи състаряването

ustremeni — Mon, 18 Dec 2023 05:08:45 +0000

Щом годинките се намножат, те неминуемо оставят своята следа върху човека. Дълбоки прорези се появяват по лицата, челата заприличват на нива, в която животът е оставил своите бразди. Залезът, който е изписан по лицата.

В речника на родопчаните са намерили място думи, които описват тази трансформация.

Във Велинградско, за това набръчкване се използват диалектните глаголи „Набобошорвам са“ и „Набобошоря са“. В съседния Ракитовски район тази дума е „Збобошорвам са“.

В някои села от Неврокопско се използва „Набабрювам са“. „Набручкувам са“ се използва в Смолянско, Ардинско и Асеновградско. „Нафручкувам са“ пък е разпространено в селищата по горното течение на Арда, Мадан и Златоград.

В село Джурково, община Лъки се използва и „Нагрочил“. „Оти са си нагрочил?“. Тази дума също означава сбръчкване на лицето, но в резултат от тъга или яд, а не от старост, както са оформените по-горе думи.

Материалът Родопски думи описващи състаряването е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Думата „чепаринка“ използвана единствено в Асеновград

ustremeni — Thu, 14 Dec 2023 07:19:18 +0000

Днес ще ви разкажа за една много интересна дума, която се отнася за хора, които вечно са „на фаза“. Тя е част от градския фолклор и не съм я чувал никъде другаде.

Когато някой вечно е подпийнал или му е сладка чашката, в Асеновград го наричат „чепаринка“. И това не е обръщение към алкохолик, който с външния си вид отблъсква хората, а по-скоро към човек, който е някакъв положителен персонаж в пиянството си.

Тази дума вече почти не се използва и знае от по-младите поколения, при които може би единствено думите „ра“ и „пъшка“ (костилка) остана като приемственост от гледна точка на познаване на местния диалект. Със сигурност обаче, „чепаринка“ се използваше от хората в моето детство. От къде идва обаче, нямам идея.

– Къде ша ходиш, ра?
– На Свети Трифон. Яла с мен?
– Амба, кво да правя? Там само чепаринки! Жа вър да са опанам!

Интересно е, че Асеновград е дал на световния шахмат име като Иван Чепаринов, който е прославил нашия град далеч извън границите на България.

Материалът Думата „чепаринка“ използвана единствено в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Родопски диалект – думите „мулав“ и „теклен“

ustremeni — Thu, 14 Dec 2023 07:03:27 +0000

Запомнил съм от баба ми думата „мулавя“. Когато прекарвахме ваканциите си на село, помня, че когато ядяхме с неохота комат хляб, дали защото бяхме сити или просто бяхме улисани в игри, тя ни казваше: „Айде яжте, стига само сте го мулавили тоя хляб“.

Оказа се, че с думата „мулав“ жителите в Костандово, Ракитово, района на Пещера и Батак наричат невтасал, клисав, недопечен хляб. Наример „Мулава пита“.

Подобна по смисъл е думата „теклен“. „Теклена пита“ означава клисава пита. В Средните Родопи „теклен“ се използва и като мързелив. „Теклено женище“ например означава мързелива жена.

Материалът Родопски диалект – думите „мулав“ и „теклен“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Родопски диалект – думата „надавичув“

ustremeni — Thu, 14 Dec 2023 06:54:07 +0000

Днес ще ви разкажа за една хубава и звучна българска дума. В района около ракитовското село Дорково, „надавичув“ се използва за недоварена гозба.
В селата Момчиловци, Славейно, Кутела, Виево и района по горното течение на Малка Арда, със същия смисъл се използва думата „назарничув“

„Сакоф нАзарничув фасуль, друг поть ни ни са я лахвал“

Материалът Родопски диалект – думата „надавичув“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.