Община Лъки - Туристически пътеводител

Параклис „Св. апостоли Петър и Павел“ край село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

ustremeni — Sat, 14 Mar 2026 18:25:53 +0000

Параклисът се намира в местността Сливата, където са построени и първите къщи на преселилите се от село Момчиловци родове Янчеви и Топузови. От тези къщи днес не е останало нищо освен останки от зидове, но споменът за това място, кара един от потомците на първите населили местността, Красимир Янчев да увековечи този спомен чрез построяването на параклис. Той носи името „Св. апостоли Петър и Павел“ и е разположен на много панорамно място, ограден от смесена борова и букова гора.

В рамките на само една година, Красимир вдига сам този параклис, като всички материали са пренесени на ръка. Прави всичко сам, като за времето, в което той се е захванал да гради, е направил наистина много, като се има предвид, че той използва само почивните дни за работа, защото той и неговото семейство живеят в пловдивското село Първенец.

Така джурковските параклиси се увеличиха с още един след „Св. Никола“, „Св. Георги“, „Св. Дух“, „Св. Илия“. Освен тях, в центъра на селото е и храм „Успение Богородично“.

Материалът Параклис „Св. апостоли Петър и Павел“ край село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Параклис „Св. Георги“ над село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

ustremeni — Sat, 14 Mar 2026 17:43:23 +0000

Параклис „Св. Георги“ се намира над родопското село Джурково. Строен е в края на 30-те години на миналия век от моя прадядо Тодор Топузов.

До края на миналия век имаше традиция за Гергьовден тук да се събират местни жители, да свирят на гайда, да ядат чеверме и да играят хора.

Материалът Параклис „Св. Георги“ над село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Параклис „Възнесение Господне“ край село Борово, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

ustremeni — Thu, 29 May 2025 15:35:17 +0000

Когато пътувате за манастир „Св. Троица“ (Кръстова гора) сетивата ви се изпълват с гледки. Природата в тази част на Родопите е в пълно съзвучие с духовните копнежи на всеки, който посети това място. Разбира се, освен природата, тук боголюбиви християни са издигнали или възстановили и много параклиси. Един от тях сякаш е кацнал на малък хълм след село Борово, сякаш за да ви подготви за духовното изживяване за което сте тръгнали към Кръстова гора.

Параклис „Възнесение Господне“ е построен през 2005 г. с помощта на жители на село Борово и подкрепата на Магдалена Марковски и Николай Павлов. Архитектурата е нещото, което прави впечатление, разбира се е подходящото място, което е избрано за осъществяване на начинанието. Параклисът сякаш е кацнал на преден план, а назад са безбрежните гънки на Родопа планина.

През 2009 г., с благословението на Пловдивския митрополит Николай, параклисът е изписан от Янко Марангозов и Боян Мишев, а дарители за зографията са Лили Иванова, Мартин Карбовски, И. Салчев, С. Терзийски и семейство Русакиеви.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Параклис „Възнесение Господне“ край село Борово, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Параклис „Св. Никола“ край село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

ustremeni — Fri, 21 Feb 2025 17:43:46 +0000

Параклисът се намира в южния край на село Джурково. Изграден е през 2012 г. за спомен на Мария и Никола Янчеви от техните наследници. Има кръстокуполна форма и ориентация североизток-югозапад, поради спецификата на релефа. До тук води асфалтов път, а голямото уширение дава възможност за паркиране на няколко автомобила.

Аранжиран много добре, и през годините поддържан образцово, на западния край има прилепена малка звънарница с камбана, а до параклиса има голям кът за отдих с камина и чешма.

От параклис „Св. Никола“ започва и почвен път, който преминава през друг джурковски параклис – „Св. Илия“, местност Говедарника и изкачвайки се на билото отвежда до местност Хайдушки поляни. Част от маршрута е маркиран и е подходящ както за пешеходен, така и за коло туризъм.

Материалът Параклис „Св. Никола“ край село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В родопското село Джурково се строи нов параклис

ustremeni — Sat, 07 Dec 2024 11:23:14 +0000

В село Джурково, община Лъки се строи нов параклис. Той се намира в местността Сливата, където са построени и първите къщи на преселилите се от село Момчиловци родове Янчеви и Топузови. От тези къщи днес не е останало нищо освен останки от зидове, но споменът за това място, кара един от потомците на първите населили местността, Красимир Янчев да увековечи този спомен чрез построяването на параклис. Той ще носи името „Св. апостоли Петър и Павел“ и е разположен на много панорамно място, ограден от смесена борова и букова гора.

В рамките на само една година, Красимир вдига сам този параклис, като всички материали са пренесени на ръка. Прави всичко сам, като за времето, в което той се е захванал да гради, е направил наистина много, като се има предвид, че той използва само почивните дни за работа, защото той и неговото семейство живеят в пловдивското село Първенец.

Така джурковските параклиси ще се увеличат с още един след „Св. Никола“, „Св. Георги“, „Св. Дух“, „Св. Илия“. Освен тях, в центъра на селото е и храм „Успение Богородично“.

Пожелаваме успех на Красимир в това свято дело!

Материалът В родопското село Джурково се строи нов параклис е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Параклис „Св. Дух“ над село Борово, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

ustremeni — Fri, 17 May 2024 03:50:25 +0000

Параклисът се намира северoизточно над селото. Изграден от камък, а покривът е двускатен. Възстановен е през 1992 г. на място, близко до първоначалния му градеж.

Изгражда го Тодор Димитров Кременаров. Всички материали са извозени от Костадин Илиев Станчев, а керемидите са дарени от Илко Стоянов Данчев. В строежа се включват десетки боровци.

Параклис „Св. св. Константин и Елена“ край село Борово

Параклис Свети Дух се намира в близост до билния горски път, който в посока изток – запад се движи от връх Кръстов (Кръстова гора) до връх Боровско градище. Мястото предлага невероятни панорами към рид Крушевска планина и нейния завършек – Станчов камък.

Материалът Параклис „Св. Дух“ над село Борово, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Поглед към сакрума на Югово – Росен Малчев

ustremeni — Fri, 26 Jan 2024 05:48:10 +0000

Югово е малко родопско селце, което принадлежи към историко-географската област Източен Рупчос. Намира се на 25 км южно от Асеновград и днес административно се числи към община Лъки на Пловдивска област.

Със сегашното си име е споменато за първи път през 1706 г. в пътеписа на французина Пол Люка (Френски пътеписи 1975: 270-273). Югово е единственото старо християнско селище в региона. То запазва своята вяра по време на масовото насилствено помохамеданчване от края на ХVІІ в. и на многобройните тласъци за индивидуална и групова смяна на религията от по-късните времена. Като важна причина за това учените сочат традиционният дюлгерски поминък на юговци – високо уважаван и нужен занаят в пределите на Османската империя.

Майсторството на местните строители (т.нар. мещри) е известно в много села и градове на Родопите и Тракия. Доказателство за уменията им са части от Бачковския манастир, мостовете и подпорните стени на р. Чая в участъка от Асеновград до Юговския разклон, жилищни, стопански и сакрални постройки в селища от Пазарджишко, Пловдивско, Хасковско и другаде (Гащилов 1994). Църквата на Югово също е построена от местните дюлгери (1840 г.). Стенописвана е две години по-късно. Селската костница, елемент от гробищния мемориален комплекс, е строително-архитектурен и сакрален паметник от Късното Средновековие (ХVІІІ-ХІХ) в. В нея, съобразно местните погребални традиции, до 60-те години на ХХ в. са препогребвани костите на всички юговци.

Оброчната система на с. Югово се състои от около 20 култови места, наричани параклиси (изключение прави т.нар. Власюва черква). Тя е една от най-развитите в Средните Родопи и е типологически сходна със системите на такива стари християнски селища като Горнослав, Добралък, Бачково, Павелско, Орехово. Локални варианти на този тип съществуват преди ХVII в. и в селищното културно пространство на съседните мохамедански общности, за което свидетелстват данни от археологията и ономастиката (Григоров 2000).

Средоточие на православното храмово културно пространство в Югово е църквата Св. Троица. Параклисът Св. Пантелей на вр. Боже име е водещ сред останалите свещени християнски места. Характерна особеност на юговската оброчна система е концентрирането на нейните сакрални елементи от двете страни на Римския път, който пресича селищната културна територия. Твърде вероятно е те да са наследници на крайпътни късноантични (ранносредновековни) олтари, които имат задачата да приобщят пътуващите от Тракия към Беломорието (а и местните жители) към новата вяра. Хипотезата се подкрепя от разделното почитане на св.св. равноап. Константин и Елена (21 май) на различни места в юговското землище – на параклиса на Св. Костадин и на святото място Св. Аленка (Св. Еленка). Това състояние е характерно за ранните етапи от развитието на християнската култова практика (до Х в.) (Малчев 2006).

Важно място в системата на християнските средища на Югово заемат конаците на здравичките – домашни олтари в селски къщи, където се оказва почит на демонични, но свещени същества. В миналото конаците са били три, днес действа само един (по сведения от есента на 2006 г.). Юговските здравички имат амбивалентна природа. Според информацията, записана от различни местни жители, те носят черти на светици, демонични персонажи, души на починали близки и дори на болести. На здравичките се оказва почит като към православни християнски светици (вкл. и от селския свещеник). Пред техните олтари се палят свещи всеки понеделник, четвъртък и събота. На есенни трапези се ломят (подават) обредни хлябове за здраве – на кръстопът и в м. Леля падина зад сградата на днешното кметство.

Юговските здравички са практически неизвестни за българската наука. Опити за теоретичен анализ са направени в публикациите на Албена Малчева (Малчева 2003) и Росен Малчев (Малчев 2005).

В следващите страници от сборника ”Етнология и демонология” са поместени непубликувани теренни материали от Архива на Асоциация „Онгъл” (1997-2004), които презентират представите и вярванията за здравичките, техните обиталища, култовата дейност, свързана с почитането им, участието им в обреди от календарно-обредния и жизнения цикъл на юговската селищна общност. Текстовете се обнародват без редакторска намеса. Заглавията им са работни и са поставени от техните записвачи. Личните данни на осведомителите се публикуват с тяхно разрешение.

БЕЛЕЖКИ

1. За етимологията на думата „сакрум” вж. ЛБР 1971. За употребата на термина при анализ на българскифолклорен материал вж. Рангочев 2005: 78-83.

ЛИТЕРАТУРА

Гащилов 1994: Гащилов, Ив. Село Югово и неговите майстори строители.
П.Григоров 2000: Григоров, Гр. Механизмите за усвояване на пространството (Наблюдения върху селата от бившата Асеновградска околия). – Годишник на Асоциация „Онгъл” (ГАО), т. 1, „Светци и фолклор”. С., 107-125. ЛБР 1971: Латинско-български речник. Съст. Ал. Милев, М. Войнов. 2 прераб. и доп. изд. С.Малчев 2005:
Малчев, Р. „Здраве” и „Здравичката” – персонификации на смъртта. – В: Между ангели и демони. Съст. и ред. Искра Христова-Шомова. С., 263-267.
Малчев 2006: Малчев, Р. Християнство и фолклор на юг от Бачковския манастир. Доклад на Международния научен симпозиум „Византия и славяните” по случай 20-годишнината от създаването на ЦСВП „Ив. Дуйчев” при СУ „Св. Кл. Охридски”. София, 12-14 май 2006 г. (под печат)
Малчева 2003: Малчева, А. Представи за здравичките в културната традиция на село Югово, община Лъки. – ГАО, т. 3, „Езици на общуването (Фолклор и религия)”. С., 185-189.
Рангочев 2005: Рангочев, К. Менталност и сакралност. Структура на сакрума. – Български фолклор, кн. 2, 78-83.
Френски пътеписи 1975: Френски пътеписи за България ХV-ХVІІІ век.

Материалът Поглед към сакрума на Югово – Росен Малчев е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Параклис „Св. Дух“ над село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия

ustremeni — Sun, 14 Jan 2024 06:18:16 +0000

Параклисът е построен от Пею и Тодора Каневи от село Джурково през 1993 г. В строежа активно се включват и техните внуци, както е указано на мраморна плоча, намираща се на параклиса.

Семпло обзаведен, има дузина икони, като малката ниша на източната стена е аранжирана по-богато.

Представлява малка постройка, с вход от запад. Покривът е двускатен, липса абсида. Край параклиса е изградена и чешма, която през последните години почти не тече.

Местността, в която параклис „Св. Дух“ е изградена се нарича Табаковата лочка. От Джурково до тук се стига по ясна, немаркирана пътека в рамките на около 20-30 мин. До преди няколко десетилетия тук са се сявали картофи. В момента са ливади. Според местна легенда в близост са руините на средновековен манастир, наричан „Св. Андрей Първозвани“.

По разкази на местния жител Стоян Андреев, преди мястото да бъде продадено на Табака и мястото да бъде наречено Табаковата лочка (Табаквата лочка), местността в по-старо време се е наричала „Св. Дух“. В заравненото място пред днешния параклис е съществувал камък, на който местните жители са се събирали на Петдесетница и са палили свещи тук като спомен за съществуващ стар параклис „Св. Дух“.

Материалът Параклис „Св. Дух“ над село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Георги Давчев възстановил параклис „Св. Георги“ в село Югово – Иван Гащилов

ustremeni — Fri, 12 Jan 2024 16:59:51 +0000

Става дума за Георги Петров Давчев от село Югово, Пловдивско, който не е банкер, търговец или бизнесмен, той е обикновен човек, строител по професия (сега пенсионер). Но е човек с голямо сърце и дарителски дух.

Когато разбрал, че параклисът „Св. Георги“, намиращ се на около километър на север от Югово, под шосето, е почти паднал, той взел решение да го възстанови.

След оглед станало ясно, че било изключено да се прави какъвто и да е ремонт, затова единственото правилно решение било да го събори и на същите основи да го изгради наново.

Много труд, нерви и средства му коствало това. Всички строителни материали ги превозвали на самар. След като всичко било на място, той, заедно с Мирчо Д. Кръжев, започнали неговото изграждане с помощ от Никола П. Давчев, Иван Петков и Петко Н. Митев. Всичко било завършено качествено и в срок, затова майстор Георги благодари на всички, взели участие в превозването на материалите и помогнали кой с каквото може.

Помогнало му това, че е строител и знае кое как да направи. Разбира се, само със знания и желания без средства нещата не се оправят, но той си бил решил, че каквото и да му струва, ще възстанови параклиса и през лятото на 1996 г. това било сторено. Всичко така е изпълнено, че векове да минат няма да се събори, защото в него е вграден майсторлъкът на старите майстори от Юговската строителна школа, известни по цяла България. Юговци са горди, че все още имат съселяни с такъв силен възрожденски и дарителски дух, които никога не забравят родния край.

За възстановяването на параклиса майстор Георги е изразходил над 200 000 лева *, навярно са му отишли и всички спестявания, и той след това залъка си на две може да прави, но е горд, че нещо е оставил след себе си.

С волни пожертвувания и дарения го е направил и счита за нравствено и морално всеки по-състоятелен човек да обдари родното си място с приличен градеж. Така са се множили културните и култови паметници у нас, предизвикали възхищението на много учени и пътешественици.

Георги с достойнство защити и продължи вековната юговска традиция на спомоществователство.

(Днес Георги Давчев е вече покойник. Бог да благослови делото и да запази паметта му)

––––––––

* – към пролетта на 1996 г, минималната заплата в България е 3040 лв

източник

Материалът Георги Давчев възстановил параклис „Св. Георги“ в село Югово – Иван Гащилов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Параклис „Св. св. Константин и Елена“ над село Борово, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия (галерия)

ustremeni — Wed, 13 Dec 2023 08:35:50 +0000

Край село Борово има дузина параклиси, а Игнат Бедров (историк и местен краевед) дава информация на база топоними и разкази от възрастни хора за още над десет съществували в миналото.

Този параклис е част от „очовечването“ на свети Константин и трансформирането му в митологичен местен светия, носещ името Костадин (Диню, Коста). Това твърде вероятно е следствие на недобро познаване на историята на Църквата и патрологията.

В село Червен, община Асеновград, в параклис „Св. Марина“ светецът е изписан като Констандин и отново ни води до хипотезата, че това са грешки, следствие на незнание, не на умишлена промяна на името

Материалът Параклис „Св. св. Константин и Елена“ над село Борово, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.