Легендите разказват за тракийски златни колесници и пещерни проходи. Тук преди близо век са откривани и сгънати монашески одежди, които при първия допир са се превръщали в прах и от тях са оставали само седефените копчета.

Разказ за легендата за съществуването на този манастир може да видите тук
връзка

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Mестност Манастировите лочки над село Джурково крие останки от стар манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храмът вероятно е носил името Свети Атанасий, заради това, че старото оброчище, което се е намирало тук, носи същото име.

Каменните грамади и зидовете под насип са открити по време на теренно обхождане. Разкопките започват през 2003 г. и продължават няколко години. Водени са от доц. д-р Иван Джамбов.

Разкопките установяват, че далеч преди построяването на средновековния храм, тук е имало тракийско светилище, а храмът в функционирал в периода XI-XIII в. Край него е локализиран некропол. Това говори за наличието на селище, вероятно предшественик на настоящото село Новаково.

На територията на община Асеновград има много история и културно наследство. Село Новаково е едно от селата в цяла България с най-много храмове на глава от населението. 

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Останки от средновековен храм в село Новаково, община Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Днес самите гробища на селото са в близост до средновековните некрополи. Те се намират на едно равно място, което е удобно и като погребален терен, и като основа за строежа на сакрални сгради, но недостатъчно за да се развие по-голямо селище. Въпреки това, се смята, че църквата е била част от манастирски комплекс, която теза обаче ще се докаже или обори само след евентуални бъдещи разкопки и детайлно археологическо проучване на района.

До извора, от който е прихваната чешмата до днешния гробищен параклис „Успение Богородично“, който се намира пак в този район е имало старо тракийско светилище, което е част от по-старите археологични паметници, с които околността е наситена.

Ето какво пишат Христо Джамбов и Росица Морева за резултатите от археологическите разкопки, проведени в началото на 70-те години: „Църквата при село Руен е кръстокуполна и едноабсидна постройка, ориентирана по надлъжната си ос в посока изток-запад. От западната страна е разположен правоъгълен притвор, конструктивно свързан с зидовете на наоса. В този първоначален план църквата има размери – дължина 15м. ширина 9м. На изток тя завършва с полукръгла абсида с диаметър на дъгата 4,20м. От външната страна на абсидата се наблюдава надебеляване на зида, като се образува нисък цокъл. Наосът представлява квадратно помещение, чиито под е застлан с хоросанена замазка. Пред отвора на абсидата подът е бил повдигнат с около 0,10м., като се образува малък праг. Вероятно този праг се свързва с олтарната преграда. В наоса се откриха симетрично разположени четири бази с квадратно сечение с размери 0,92м.. Те са носили купола. От базите нагоре подпорите са били изградени с цилиндрични каменни тела (барабани), някой от които се намериха в наоса. Останалите части на наоса са били покрити с полуцилиндрични сводове.

От южната страна на наоса се очерта вход, с размери 1,45 м., който от външната страна се подсказва от едно зидано стъпало.

Главният вход на църквата е бил от западната страна и има размери 1, 45 м. т.е равен на ширината от входа на южната страна.

Притворът е помещение с размери: дължина 2,65м. и ширина 7,30м. От външната му страна е изграден един контрафорс. Такива има и на други места на северната и южната стени на наоса. Подът на притвора също е замазан с хорсанова мазилка. Зидовете на църквата имат почти еднаква дебелина – 0,92м. Високата запазеност на северния зид до 1,50 м. дава възможност да се види, че стените отвън са били украсени със симетрично разположени двустъпални ниши.

Така описаният първоначален план на църквата е претърпял съществени промени по-късно. От западната страна на сградата е бил построен втори притвор с външни размери: дължина 4,35м. и ширина 9м. Неговите стени са долепени до външната стена на същинският притвор с ясно очертана фуга. Тази пристройка е следвала общата линия на църквата, като западният вход e поставен в обща линия с оригиналния, първоначален вход. Градежът на този втори притвор коренно се отличава от първоначалния градеж на църквата. Южната му половина е оформена по-късно от един преграден зид, в малко четвъртито помещение. Входът към него е бил от юг с ширина 0,85м. Вероятно тук се е издигала камбанария. Изграждането на камбанария в общия план на църквите през Средновековието е често явление. На западната стена, която е значително по-добре запазена, се наблюдават следи от вътрешни и външни ниши. По-късно те били зазидани. Подът бил застлан с каменни плочи. Под някои от тях се откриха гробове, а под други бяха прибрани кости от по-стари погребения.

Третият етап на преустройство на църквата се наблюдава в плана на втория притвор. Едновременно се е извършило затварянето на западния вход със каменна зидария на кален разтвор и попълване на външните и вътрешните ниши. Трябва да приемем, че по това време е станало преграждането на втория притвор с междинен зид, за да стане възможно изграждането на камбанарията“.

Материала за построяването на тази средновековна църква не се различава по нищо от материала за построяването на църквите от това време – редуващи се пояси тухли и камъни. Благодарение на това, че северната стена се е запазила доста добре (височина около 1,5), учените успяват да научат и повече за самият строеж. Тухлените пояси са от по 4 реда, като интересно е, че в изграждането на стените са били използвани и дървени греди – „сантрачи“. Те се наблюдават само във външните зидове и са изцяло скрити в тях. Разположени са по две, успоредно на дължината на зида. Изследователите на тази църква Христо Джамбов и Росица Морева, в една статия в местната преса дават и размерите на самите греди – около 0.07м. Те са изцяло с квадратно сечение. На някой места в зидовете са били ползвани вторично и каменни блокове, взети вероятно от разрушени антични сгради, намирали се на същото място.

Църквата е имала и стенописи, за което научаваме от малките парчета мазилка, намерени тук, върху които има остатъци от старобългарски надписи. Въз основа на тях, специалистите отнасят построяването на храма, първоначално към XIII век. По-късно, през XIV век е изграден и притвор и камбанария.

Вероятно двата строителни периода в историята на средновековната църква при село Руен са свързани със строителната дейност на двамата български царе – Иван Асен и Иван Александър. По време на тяхното управление, особено по време на втория се разгръща широка строителна дейност, която обхваща и присъединените към България райони, сред които е и нашия. Строят се много манастири и църкви, и най-приемливо изглежда да се приеме, че първоначалния градеж идва по време на преустрояването на Петричката крепост, строежа на манастири, параклиси и църкви в тази периферна северно Родопска област.

Построяването на притвора и камбанарията става в края на българското управление на тези земи. Навярно то е извършено по времето на другия голям църковен дарител – цар Иван Александър, който поради мащабната си дарителска дейност е упоменат като втори ктитор на Бачковския манастир, наред с основателите му – братята Бакуриани.

Като цяло храма при село Руен повтаря изцяло като стил средновековните църкви по нашите земи от периода XIII-XIV век. Тя е много близка като строеж в църквите в северна България и по-специално с църквата на хълма „Трапезица“ във Велико Търново. Росица Морева я определя като „връзка между византийското църковно строителство и строителството през Второто Българско царство“.

За съжаление сега не е останало нищо, което да говори за някаква спасителна археологическа дейност преди повече от 50 години. Мястото е потънало в бурени и храсти и дори на мястото на разкопките са поникнали млади дръвчета. Останал е само беден снимков материал и спомените на хората, както и няколко безценни публикации, описвайки хронологически разкопките.

Дано някога отново някой финансира продължаването им, за да се осветли въпроса дали църквата е била самостоятелна, или е била в някаква манастирска система или комплекс. А и отново запазените зидове да видят бял свят.

Материалът Средновековният храм край село Руен, община Куклен е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.