Материалът Свети мощи в Бачковския манастир (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Радвам се, че са взети мерки и тези безценни стенописи ще бъдат съхранени за поколенията.

Материалът Ремонт на пода в аязмото на Араповски манастир „Св. Неделя“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Над селото се намира параклис „Св. Илия“. Мястото е обгърнато с мистика и легенди, които разказват, че край параклиса има кладенец (на снимката – днес затрупан и ограден с камъни), който е бил вход към огромен подземен град.

С параклиса е свързана и легенда за елен, който всяка година сам идвал на връх „Свети Илия“ (където има тракийско светилище) и се предлагал в жертва. Според разказите, при едно от честванията хората не изчакали животното да отдъхне и го заклали припрени. В отговор земята се разтресла, изворът, който бликал тук пресъхнал, а еленът повече не се завърнал.

Материалът Параклис „Св. Илия“ над село Хухла, община Ивайловград, област Хасково – Ивайловградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Целият храм е изписан в 1840 г. от бележития ни възрожденски художник Захари Зограф с всички характерни за Захари и възрожденската ни живопис черти. Специално внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено от Захари в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки самият той. Това са групите на пловдивските чорбаджии и пловдивските кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.

Имайки самочувствието на „най-добър зограф в българско”, в левия горен ъгъл Захари Зограф ни е оставил своя автопортрет, редом до портретите на тогавашния игумен, иеромонах Матей от Сливен и проигумена Ананий. До главата на Захари е надписът: „Захари Христович, зограф от Самоков”, а в ръката си държи свитък с думите: „Изобрази ся рукою моею”, на черковнославянски.

Материалът Храм „Св. Никола“ в южния двор на Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пандантивите са триъгълни сводови конструкции под купола на храмовете. Традиционно върху тях се изобразяват четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, като това символизира разпространението на Благата вест по четирите посоки на света.

Свети Матей – изобразяван с човек (или ангел), което подчертава човешката природа на Иисус Христос, представена в началото на неговото Евангелие.

Свети Марко – изобразяван с лъв, символизиращ царственото достойнство и могъществото на Христос.

Свети Лука – изобразяван с телец (вол), който символизира жертвеното служение и кръстната смърт на Спасителя.

Свети Йоан – изобразяван с орел, символизиращ възвишеността на неговото богословие и божественото откровение.

В православната и католическата храмова архитектура пандантивите се възприемат като символична и конструктивна връзка между земното – квадратната основа на сградата, и небесното – кръглия купол.

Материалът Изображения на четиримата евангелисти върху пандантивите в съборния храм на Воденски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Със смирение и трепет коленичих пред тази велика светиня, а духовният ми взор се отправи към образа на Божията угодница, която с непоколебима вяра и безгранична любов към Христос прие мъченическия венец.

В този свят миг сърцето ми се изпълни с мир, надежда и благодарност. Усетих колко жива е Божията благодат и как светците продължават да бъдат наши застъпници пред Небесния престол. Пред светите мощи отправих молитва за здраве, спасение, крепка вяра и Божия закрила за моето семейство, за Мария и за всички, които нося в сърцето си.

Света великомъченица Неделя ни напомня, че истинската победа не е в земната слава, а във верността към Христос, дори сред най-тежките изпитания. Нека нейният свят пример ни вдъхновява да живеем с чисто сърце, смирение и любов към Бога и ближния.

Благодаря на Бога за тази благословена среща със светинята. Нека по молитвите на света великомъченица Неделя Господ укрепява вярата ни, дарява ни мир, здраве и спасение, а животът ни да бъде изпълнен с Неговата благодат.

Света великомъченице Неделя, моли Бога за нас! Амин.

Материалът Мощи на света велкомъченица Неделя в Араповски манастир „Св. Неделя“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В последните триста години от съществуването си досега ардинската джамия е претърпяла съществени промени. Днес на фасадата на молитвения дом са поставени паметни плочи, от които можем да научим повече за построяването й. Надписите са на арабски и турски език. От тях става ясно, че първата реставрация на джамията е извършена от Салих Абдулгафур през 1790 г., което според мюсюлманското летоброене „хиджра” съответства на 1211 г. Увеличена е височината.

През 70-те години на миналия век е извършена реставрация на джамията. Направена е вътрешна украса, състояща се от кафяв, син и бял цвят. В купола на молитвения дом и в арките, носещи купола ръчно рисуваните орнаменти по таваните са дело на бай Рахим, който в момента живее в Бурса.

През 2000 г. молитвеният дом отново е ремонтирана с финансовата помощ на крупния бизнесмен-изселник от Бурса Хаджъ Шахин Йълмаз, починал през 2022 г. През 2003 година е построено второ минаре. През март 2015 г. година вследствие на снежното бедствие носещите колони на джамията понасят значителни щети. Същите с финансиране от Главното мюфтийство в България през 2016 г. са инжектирани допълнително със стоманобетон. Положено е дървено покритие върху бетона, а разходите са поети отново от Хаджъ Шахин Йълмаз  със съдействието на тогавашния председател на Сдружението за културно сътрудничество „Егридерелилер“ (Ардинци) Айдън Йълмаз, син на Хаджъ Шахин Йълмаз. През 2020 година са обновени молитвените килими. Те са предоставени от дарители от побратимената турска община Къркалерели (Лозенград) със съдействието на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан.

Също през 2020 г. вътрешните стени на джамията са украсени с класическа османска калиграфия на арабски език с името на Създателя Аллах и Пратеника. Надписите са дело на 55-годишния Мурад Демир от турския град Коджаели. Инициативата е на мюфтийството със съдействието на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан.

През последното десетилетие през летните месеци редовно се организират курсове по четене на Коран.

Джамията разполага и с библиотека, в която се съхраняват стари издания на Корана.

От създаването на новата българска държава до Втората световна война почти във всички райони, където са живеели мюсюлмани, имало районни, областни и околийски мюфтийства и мюфтийски наместничества.

През 1923 г. в страната е имало 13 областни или окръжни мюфтийства. Освен тях съществували други 33 мюфтийски наместничества, сред които е и Мюфтийството в Ардино, което е закрито през 50-те години на миналия век. Първият мюфтия в Ардино е бил Хаджъ Садеттин ефенди (1890 г.), а последният Исмаил Мустафов (1950 г.), с корени от село Ахрянско. От 1955 до 1971 г. имам в ардинската джамия  е бил Мехмедали Хасан. Последователно след него имами са били Али – Риза от Ахрянско, Хафъз Мюмюн от Горно Прахово, Али Бейсим Контил от Любино, Хаджъ Бекир Халил от Третак и настоящият имам Орхан Якуб от Гарване.

източник

Материалът Джамия в град Ардино – община Ардино, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Джамията впечатлява със своята съвременна архитектура, съчетаваща традиционни елементи на ислямското строителство – просторна молитвена зала, купол и високо минаре. Освен място за богослужение, тя е важен духовен и обществен център, където се провеждат религиозни празници и събития.

В град Доспат има две джамии – Старата (долна) и Новата (горна), които са сред най-разпознаваемите архитектурни забележителности на града и отразяват богатото културно и религиозно наследство на Родопите.

Материалът Джамия в град Доспат (Новата, Горната) – община Доспат, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това е един от най-старите запазени иконостаси в България, направен в началото на ХVІІ в. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване.

Материалът Иконостас в храм „Успение Богородично“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Снимките са преди ремонта, който бе извършен преди няколко години, след което този малък храм придоби по-съвременен външен вид и беше спасен за поколенията.

Основен двигател на ремонта беше обичаният Ламбри Ламбрев (бай Ламбри), на когото често помагаме при работата по различни параклиси край града.

Материалът Параклис „Преображение Господне“ в Асеновград преди ремонта (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.