Сведенията за храм „Свети Василий Велики“, достигнали до нас, са оскъдни. До 1960 г. той е функционирал като параклис, поради което не е водена летописна книга и не са съхранявани писмени сведения за неговата история.

От мраморната плоча, вградена във външната северна стена, научаваме, че храмът е построен през 1859 г. Липсват писмени данни за инициаторите на строежа, както и за главния майстор, ръководил изграждането му. Не е запазено и специално разрешение за строеж.

След разрушаването на бившата енорийска църква „Света Марина“, храмът „Свети Василий Велики“ е приспособен и започва да изпълнява функциите на енорийски храм. Към настоящия момент предстои освещаването и откриването на новия храм „Света Марина“, който се намира в двора на Стоматологичната поликлиника в град Асеновград.

Архитектура

Храм „Свети Василий Велики“ представлява еднокорабна базилика с една абсида и без купол. Изграден е от камък. Дължината му е 13 метра, ширината – 7,5 метра, а височината – малко над 7 метра. Сградата не е вкопана в земята и разполага с един престол.

Интерес представлява разположената на северната външна стена каменна плоча с издялана плетеница, изпълнена по подобие на Преславската плетеница.

Иконостасът е дърворезбен и е изработен от дъбово дърво от майстори резбари от Самоковската художествена школа. Той е с дължина 10 метра и височина 3,20 метра. Върху него са разположени единадесет подвижни икони.

В храм „Свети Василий Велики“ доскоро се е съхранявала и най-голямата в града икона на св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец. Иконата е изцяло покрита със сребърен обков. До 1960 г., заедно с иконостаса, тя се е намирала в храм „Света Марина“, откъдето е пренесена след неговото разрушаване. Днес тя се намира в новия, осветен през 2025 г. храм „Св. Марина“.

Особена ценност представлява архиерейският трон, рядък със своята изработка. Цялата му окръжност, както и двете колонки, са облицовани със седеф и метал. Тронът завършва с малък купол, също украсен със седеф и метал. Върху него е поставена икона на Спасителя, изобразен в архиерейски одежди.

Храм „Свети Василий Велики“ е изографисан от местен художник.

Свещенослужители

Първи енорийски свещеник на храм „Свети Василий Велики“ е иконом Михаил Христев. Той завършва Софийската духовна семинария. До ръкополагането си за свещеник на 11 октомври 1927 г. работи като чиновник и учител. В периода 1945–1967 г. изпълнява длъжността архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия.

От 1967 г. енорийски свещеник на храма става Васил Добрев Христев. Той е възпитаник на Пловдивската духовна семинария и на Духовната академия в София. Със съдействието на своите енориаши възстановява параклисите „Св. Възнесение“ и „Св. Спиридон“.

От 1 февруари 1973 г. енорийски свещеник е протойерей Иван поп Николов Петров. Той също е завършил Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София.

След него последователно служат иконом Христо Попов, архиерейски наместник, свещеник Васил Ташев и свещеник Васил Коройчев.

Материалът Миналото на асеновградския храм-параклис „Св. Василий Велики“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Храм „Успение Богородично“ в село Джурково, община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храмът „Св. Троица“ е построен през 1862 г. Строежът е свързан с повторния опит на българите в града да имат свой храм, в който богослужението да се извършва на роден език, и започва през 1857 г.

За осигуряване на място за строежа са закупени три къщи – две от тях са съборени, а третата е запазена и използвана като временен подслон за строителите. По-късно в една от стаите на тази къща се помещава първото българско училище в Асеновград.

Архитектура

Храмът „Св. Троица“ е една от най-красивите църковни сгради в региона. Представлява трикорабна базилика с три купола в централния кораб. И трите купола са осемстенни, като най-голям е централният.

Два реда по шест каменни колони поддържат куполите и сводестия каменен таван на страничните кораби. Колоните са свързани помежду си с каменни арки, а за допълнителна здравина са използвани квадратни железни елементи, вградени в стените и колоните.

Всяка колона е разширена в долната си част и завършва с характерен капител в горната.

Иконостасът е с големи и малки икони с висока художествена стойност, носещи майсторството на своите творци. Изографисването на църквата е дело на стенописеца и иконограф Димитър Щерев от Станимашката иконописна школа.

Част от иконите са изработени от Стефан Антонов от Пазарджик и Стефанопулус от Одринската школа, а малките икони са рисувани от асеновградския иконописец Георги Ксаф. От запазените стенописи личи вещата ръка на майсторите зографи.

Кулата-камбанария, разположена непосредствено до нартекса, е по-късен градеж. Построена е през 1938 г. по проект на арх. Боян Чинков и е висока над 20 метра.


Свещенослужители

Свещ. Димитър Караджов – 1913 г.
Протойерей Ной Ангелов – 1914–1922 г.
Иконом Ангел Георгиев – 1923–1970 г.
Иконом Янко Янев – 1970–1985 г.
Протойерей Георги Иванов – 1985–1988 г.
Иконом Юрий Тарлев – 1988 г.

Параклиси към енорията на храма

– Параклис „Св. вмчк Пантелеймон“ – построен от благочестиви българи през 1867 г. в местността Баделема. Всеки петък в параклиса се отслужва света Литургия.

– Параклис „Св. мчк Мина“

Материалът Описание на храм „Св. Троица“ в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Строителството на храм „Св. Архангел Михаил“ в Асеновград (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

За проектирането, строителството, благоустрояването на прилежащото пространство и изработката на иконостаса са разходвани близо 100 000 лева.

През август 2008 г. Пловдивският митрополит Николай освещава храма.

Преди две години, по инициатива на община Лъки, храмът е саниран.

Материалът Храм „Св. Николай Мирликийски“ в град Лъки – община Лъки, област Пловдив – Асеновградска духовна околия, Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Из живота на църковния хор в храм „Благовещение Богородично“ (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Макар че в писмените извори храмът се споменава като енорийски още от 1720 г., в този си вид е от началото на XIX в., когато се е наложило преизграждането му след кърджалийските разрушения.

Камбанарията, висока 15 м., е свободностояща и е строена през 1903 г.

Интерес представлява иконостасът на този храм, чийто майстори са неизвестни. Той е всъщност хармонично съчетание на три отделни дърворезбени иконостаса. Мотивите са взети от природата – цветя и животни, предадени с неповторима красота и изящество. Оригинален е и Владишкият трон. Балдахинът е очертан от двуглава ламя, от чиято паст излиза лозница с гроздове, а на страниците на трона изкусно е изваян лъв и слънчев символ.

Гордостта на храма е иконостасът с уникална дърворезба, останал изпод ръката на неизвестни майстори. Истинска морска котва, забита в края на църковния двор, подсеща, че мястото е свято и се покровителства от светеца, пазещ рибари и моряци в морето.

Материалът Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храмът „Св. Марина“ бе осветен на 2 февруари 2025 г. от Пловдивския митрополит Николай.

Материалът Храм „Св. Марина“ в град Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Интериор на храм „Св. Богородица Петричка“ в Асеновата крепост (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храмът е построен с доброволен труд и средства, като немалка сума дарява и богат турчин, който давал работа на много българи. Близо половин век храмът е бил арена на борби за духовно надмощие между българи и гърци, докато българската общност трайно извоюва своята духовна свобода и независимост.

Храм „Свети Атанасий“ се намира на възлово място в града. Тук е оформено кръгово кръстовище, което пренасочва трафика към Пловдив, Поповица, Садово, Първомай, Кърджали и Смолян – своеобразното „сърце“ на транспортната инфраструктура.

Дълги години свещеник в храма е отец Александър Тонев – обичан от целия град, достолепен, изключителен изповедник и организатор на енорийския живот.

Материалът Храм „Св. Атанасий Александрийски“ в град Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.