Притворът е декориран с редица образи на светци, светители и многофигурни сцени от Новия Завет. В притчата за богаташа и бедния Лазар зографът представя чисто битово възрожденско пиршество в контраст с умиращия от глад и студ просяк. В композицията „Смъртта на богаташа“ Захарий Зограф не изобразява като душеводач архангел Михаил, а сатаната с тризъбец. Тази сцена има силно социално звучене.

В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата „Св. Архангели“), както и в „Страшният съд“ (църквата „Св. Никола“), художникът пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град и на възрожденската българска къща, като актуализира християнските разкази и им придава отчетливо битова насоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен чрез наивна театралност в позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър.

Материалът Стенописите на Захарий Зограф в притвора на съборния храм в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В центъра на купола са изобразени Христос Вседържител, Светата Троица и деветте ангелски чина. Между дванадесетте удължени прозореца са представени старозаветните пророци. На пандантивите под купола са изобразени четиримата евангелисти с техните символи – човек, лъв, телец и орел (тетраморф). В съответствие с иконографския канон (ерминията) художникът изписва в абсидата на храма образа на св. Богородица „Ширшая небес“ („По-широка от небесата“), както и сцените „Тайната вечеря“, „Благовещение“ и „Причащението на апостолите“. Под тях е разположен пояс от светители и архидякони в цял ръст.

Както е характерно за периода, преобладават надписите на гръцки език, макар че част от тях са изпълнени на църковнославянски. Тъй като храмът е посветен на св. Николай Мирликийски, Захарий Зограф разработва обширен цикъл от сцени, свързани с неговото житие. В някои от тях са представени морски пейзажи с испански галери, познати на художника единствено чрез стари гравюри. Зографът включва и композиции, които не са типични за иконографията на светеца, като например ръкоположението му за йеродякон.

На южната стена е изобразен Христос Велик Архиерей, седнал на висок бароков трон. Свободните пространства в горните пояси, около прозорците, по конзолите на арките и в притвора са изпълнени с образи на ангели, херувими, серафими, гирлянди и цветни букети.

Стенописите в църквата „Св. Никола“ са създадени за сравнително кратък период с помощта на един или двама помощници. Поради това някои изображения носят белезите на прибързана изработка и по-ниско художествено качество. За завършената работа Захарий Зограф оставя надпис над вътрешната притворна врата:

„Изографиса се за славата на Пресветата наша Троица и в чест на светия наш отец Николай, при игуменството на Божия раб йеромонах Матей от Стара Загора, в годината на Спасителя 1840, месец октомври 15. Изографиса се от ръката на смирения зограф Захарий Хрис[тович] от Самоков.“

Особено впечатление правят стенописите в притвора, които са изпълнени с по-голяма прецизност и художествено майсторство. Цветовете им са запазили своята свежест до днес. В центъра на ниския купол е представен Христос Велик Архиерей, придружен от св. Богородица, св. Йоан Кръстител, апостоли, пророци, архиереи, монаси и миряни, седнали на престоли. Четирите по-малки полукупола са украсени с изображения на херувими сред гирлянди, венци и цветя.

В пространствата над колоните са изобразени сцени от Стария завет: „Сътворението на Адам и Ева“, „Грехопадението“, „Изпъждането от рая“, „Жертвоприношението на Каин и Авел“, „Братоубийството на Каин“ и „Животът на Адам и Ева след грехопадението“. Голите тела на прародителите са представени с по-точни анатомични пропорции в сравнение със стенописите в пловдивската църква „Св. Константин и Елена“.

По цялата външна стена на открития притвор е разгърната сложната многофигурна композиция „Страшният съд“. Вляво над нея художникът включва своя автопортрет заедно с образите на проигумена Ананий от Сливен и игумена Матей от Стара Загора – смел жест, който нарушава утвърдената дотогава традиция. Надписите са изпълнени на гръцки и български език, като значителна част от българските текстове впоследствие са заличени от гъркомани.

Още по-дръзка е постъпката на Захарий Зограф да включи в композицията на Страшния съд група свои съвременници, представени като блудници и грешници. Изобразени в пищни модерни за времето си облекла, те търпят адски мъки. На 20 април 1843 г. Никола Христович (Тенджар) пише до отец Неофит Рилски, че пловдивчани негодуват срещу художника, защото е „изобразил неколцина във вечна мука с такива дрехи, каквито носят и мъжете, и жените“.

Материалът Стенописите на Захарий Зограф в храм „Св. Никола“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Върхът има две възвишения, свързани чрез седловина, покрита с пасище, а наоколо се простират гори. Особено интересен е фактът, че за това място са съхранени множество местни легенди и предания, разказвани както от по-възрастните, така и от по-младите жители на селото и околните населени места.

Според местната памет името на върха е известно още от древни времена. Кръстът, който днес се издига на върха, е бил донесен от Турция, но е поставен там значително по-късно. Дотогава той бил заровен на това място. За съществуването на древни постройки свидетелстват откритите стари основи.

От местните предания научаваме, че тук някога е съществувал голям манастирски комплекс с църкви и монаси. При идването на османците манастирът бил жестоко ограбен, разрушен и впоследствие опожарен. Част от монасите били избити, а други – прогонени. Въпреки това мястото останало свято за българите, които продължили да го почитат през дългите години на османското владичество.

Северозападно от седловината на върха се намира чешма, известна като Аязмото, чиято вода се смята за светена.


„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов 

Материалът Легенди за Кръстова гора е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Кула на Ангел войвода в Араповски манастир „Св. Неделя“ (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Литийно шествие с чудотворната икона от Бачковския манастир до местността Клувията (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Легендата разказва, че на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. По време на турското робство бил нападнат и разрушен до основи, а монасите са избити. Те успели обаче да скрият частицата от Кръста в подземното манастирско скривалище.

През 1936 г. цар Борис III дарява 33 кг. метал за изработка на голям кръст, който да бъде поставен тук. Негов приближен офицер дарил още 33 кг. и така кръстът бил изработен от 66 кг. метал. С тържествена процесия през селата Червен и Орешец той бил донесен и поставен на това място.

По инициатива на местни хора и с дарения от благодарни християни през 90-те години на миналия век се съгражда новият голям храм „Покров Богородичен“, който е напълно завършен през 1995 г. В него се пазят чудотворната икона „Въздвижение на Честния кръст” и частица от Светия кръст Господен – светини на Пловдивска епархия.

Над него е изградена алея, покрай която има разположени параклиси, които са посветени на 12-те апостола.

Всеки петък срещу събота в храма се отслужва Всенощно бдение и Божествена света литургия. На манастирския празник на 14 септември тук идват между 12 и 15 хиляди поклонници от цяла България, като това прави това място един от най-посещаваните манастири.

Как да стигнем:

• град Асеновград – ресторант „Юговско ханче“ – 16 км
• ресторант „Юговско ханче“ – село Югово – 5 км
• село Югово – отбивка за село Борово – 9 км
• Отбивка за село Борово – село Борово – 8 км
• село Борово – Кръстова гора – 7 км
  Нощувка: В манастира се предлага настаняване

Материалът Манастир „Св. Троица“ (Кръстова гора) – Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Из Воденския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Мощи на свети патриарх Евтимий Търновски (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Благоукраса на съборния храм във Воденски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Араповски манастир „Св. Неделя“ – огнище на българщината е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.