В центъра на купола са изобразени Христос Вседържител, Светата Троица и деветте ангелски чина. Между дванадесетте удължени прозореца са представени старозаветните пророци. На пандантивите под купола са изобразени четиримата евангелисти с техните символи – човек, лъв, телец и орел (тетраморф). В съответствие с иконографския канон (ерминията) художникът изписва в абсидата на храма образа на св. Богородица „Ширшая небес“ („По-широка от небесата“), както и сцените „Тайната вечеря“, „Благовещение“ и „Причащението на апостолите“. Под тях е разположен пояс от светители и архидякони в цял ръст.

Както е характерно за периода, преобладават надписите на гръцки език, макар че част от тях са изпълнени на църковнославянски. Тъй като храмът е посветен на св. Николай Мирликийски, Захарий Зограф разработва обширен цикъл от сцени, свързани с неговото житие. В някои от тях са представени морски пейзажи с испански галери, познати на художника единствено чрез стари гравюри. Зографът включва и композиции, които не са типични за иконографията на светеца, като например ръкоположението му за йеродякон.

На южната стена е изобразен Христос Велик Архиерей, седнал на висок бароков трон. Свободните пространства в горните пояси, около прозорците, по конзолите на арките и в притвора са изпълнени с образи на ангели, херувими, серафими, гирлянди и цветни букети.

Стенописите в църквата „Св. Никола“ са създадени за сравнително кратък период с помощта на един или двама помощници. Поради това някои изображения носят белезите на прибързана изработка и по-ниско художествено качество. За завършената работа Захарий Зограф оставя надпис над вътрешната притворна врата:

„Изографиса се за славата на Пресветата наша Троица и в чест на светия наш отец Николай, при игуменството на Божия раб йеромонах Матей от Стара Загора, в годината на Спасителя 1840, месец октомври 15. Изографиса се от ръката на смирения зограф Захарий Хрис[тович] от Самоков.“

Особено впечатление правят стенописите в притвора, които са изпълнени с по-голяма прецизност и художествено майсторство. Цветовете им са запазили своята свежест до днес. В центъра на ниския купол е представен Христос Велик Архиерей, придружен от св. Богородица, св. Йоан Кръстител, апостоли, пророци, архиереи, монаси и миряни, седнали на престоли. Четирите по-малки полукупола са украсени с изображения на херувими сред гирлянди, венци и цветя.

В пространствата над колоните са изобразени сцени от Стария завет: „Сътворението на Адам и Ева“, „Грехопадението“, „Изпъждането от рая“, „Жертвоприношението на Каин и Авел“, „Братоубийството на Каин“ и „Животът на Адам и Ева след грехопадението“. Голите тела на прародителите са представени с по-точни анатомични пропорции в сравнение със стенописите в пловдивската църква „Св. Константин и Елена“.

По цялата външна стена на открития притвор е разгърната сложната многофигурна композиция „Страшният съд“. Вляво над нея художникът включва своя автопортрет заедно с образите на проигумена Ананий от Сливен и игумена Матей от Стара Загора – смел жест, който нарушава утвърдената дотогава традиция. Надписите са изпълнени на гръцки и български език, като значителна част от българските текстове впоследствие са заличени от гъркомани.

Още по-дръзка е постъпката на Захарий Зограф да включи в композицията на Страшния съд група свои съвременници, представени като блудници и грешници. Изобразени в пищни модерни за времето си облекла, те търпят адски мъки. На 20 април 1843 г. Никола Христович (Тенджар) пише до отец Неофит Рилски, че пловдивчани негодуват срещу художника, защото е „изобразил неколцина във вечна мука с такива дрехи, каквито носят и мъжете, и жените“.

Материалът Стенописите на Захарий Зограф в храм „Св. Никола“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Основният цикъл от стенописи в наоса е завършен през 1850 г. от художника Йоан Моско, чието име се среща и в други възрожденски храмове. В последните години част от стенописите са реставрирани и почистени като част от проекти за консервация и опазване на художественото наследство на манастира.

Материалът Стенописи в храм „Успение Богородично“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Влизайки в съборната църква на Бачковския манастир, виждате вдясно над себе си един много интересен стенописен сюжет.

Може би за мнозина обърнатият кръст е символ на демоничните сили, на богоборството и на насилието (символичната и визуална връзка с меч), но въпреки това, обърнатият кръст има своето място в Патрологията и Мартирологията.

Свети апостол Филип и Свети апостол Петър са загинали мъченически именно по този начин. Тяхното разпване на кръст е било с главата надолу, точно каквото е изписано на стенописта.

Именно заради това, този кръст се нарича „Петров кръст“ или „Обърнат кръст“

ОТ ТУК МОЖЕ ДА ПОРЪЧАТЕ МОИТЕ КНИГИ
натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Стенопис с обърнат кръст в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Един от разказите е, че тя е долетяла чудодейно от Грузия, където е била в тамошен манастир. За тази икона се разказва легенда, че тя е оригинал (някои интерпретации на легендата разказват, че това е копие) на изображение, което е нарисувано от свети Лука. Ангели наставлявали ръката и умът му, когато той рисувал този свети образ. 

Разбира се, всички тези разкази нямат историческа обосновка, но това не е пречка за хиляди вярващи, които ежегодно се покланят пред иконата на Божията Майка и Младенеца. Те съзират четката на свети апостол и евангелист Лука и отнасят началото на тази икона към онези дни след Петдесетница.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Свети апостол Лука и връзката му с Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Ктиторът (от гр.) буквално основател, създател или от ит. дарител, е лице с чиито средства е построен, или отново украсен (с икони и фрески) християнски храм. Ктиторският портрет е изображението на това лице в храма. В рамките на канона се създава и неговата иконография и тя става традиция.

Византийската изобразителна система се основава на евангелските и и библейски сцени и цялото нейно съдържание е символ на един отвъден, иреален свят, при който всичко е веднъж завинаги непроменяема даденост. Но тъй като ктиторът е единственият представител на реалният свят в тази иконографска система, неговото изображение търпи развитие и промени.

Като начало в основата на ктиторството заляга идеята за изобразяване на императорската властвуваща личност.

С приемането на християнската религия, българският владетел винаги се стреми да съперничи по блясък и величие на византийския император. Заедно с иконографската система на изобразителното изкуство от Византия се възприема и обичаят да се изписва и изобразява царската личност в стенописта и миниатюрата. А през XIV век времето, от което се датира ктиторският портрет на Иван Александър от Бачковската костница, българския ктиторски портрет има вече своя завършен вид.

Портретът на Иван Александър не е запазен изцяло. Неудачна реставраторска намеса е разрушила най-ценното – автентичността и достоверността на образа. Затова е невъзможно да се направи цялостен иконографски анализ. Този портрет е образец на индивидуалния царски ктиторски портрет. Иван Александър е изобразен сам върху отделна плоскост, в тържествена поза, с ореол, увенчан от Богородица и два летящи ангела в блясъка на всички царски отличия. В ръцете си не държи модел на костницата, тъй като тя е направена преди него. Изписването му тук вероятно е по повод дадените от царя средства за обновяването на манастира.

Портретната прилика в ктиторския портрет като цяло е относителна – характерна даденост за средновековното изкуство и литература. И въпреки, че някой от епитетите произнесени във възхвалата за Иван Александър, като „любезен и приветлив, румен, доброзначен и красив на вид със свити колене и правоходец. . . „, биха могли да се отнесат до неговата личност, винаги трябва да се остава известна резервираност относно тяхната достоверност.

Истинското историческо значение на Иван Александър, което се допълва и от портрета в Бачковската костница, е, че той е последният български цар, имал възможност и голямото желание да покровителства изкуството. Неслучайно негов патрон е св. Йоан Богослов. Не случайно най-големите паметници на българската миниатюра са свързани с неговото име. Не случайно най-много от запазените ктиторски портрети са на Иван Александър. Той е изписан по повеля на времето като дарител на църкви и манастири за прослава на средновековното българско изкуство, на средновековната българска държава.

Материалът Ктиторския портрет на Иван Александър в костницата на Бачковския манастир – Светла Москова е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.