Материалът Свети мощи в Бачковския манастир (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Радвам се, че са взети мерки и тези безценни стенописи ще бъдат съхранени за поколенията.

Материалът Ремонт на пода в аязмото на Араповски манастир „Св. Неделя“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Целият храм е изписан в 1840 г. от бележития ни възрожденски художник Захари Зограф с всички характерни за Захари и възрожденската ни живопис черти. Специално внимание заслужава изображението на Страшния съд, разположено от Захари в притвора на храма. Наред с традиционните изображения на праведници и грешници, в рая и ада, Захари е нарисувал някои от своите съвременници в ада, осъждайки ги на вечни мъки самият той. Това са групите на пловдивските чорбаджии и пловдивските кокони, в модерните за епохата си одежди, осъдени за непатриотичното им поведение и суетния им живот.

Имайки самочувствието на „най-добър зограф в българско”, в левия горен ъгъл Захари Зограф ни е оставил своя автопортрет, редом до портретите на тогавашния игумен, иеромонах Матей от Сливен и проигумена Ананий. До главата на Захари е надписът: „Захари Христович, зограф от Самоков”, а в ръката си държи свитък с думите: „Изобрази ся рукою моею”, на черковнославянски.

Материалът Храм „Св. Никола“ в южния двор на Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пандантивите са триъгълни сводови конструкции под купола на храмовете. Традиционно върху тях се изобразяват четиримата евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, като това символизира разпространението на Благата вест по четирите посоки на света.

Свети Матей – изобразяван с човек (или ангел), което подчертава човешката природа на Иисус Христос, представена в началото на неговото Евангелие.

Свети Марко – изобразяван с лъв, символизиращ царственото достойнство и могъществото на Христос.

Свети Лука – изобразяван с телец (вол), който символизира жертвеното служение и кръстната смърт на Спасителя.

Свети Йоан – изобразяван с орел, символизиращ възвишеността на неговото богословие и божественото откровение.

В православната и католическата храмова архитектура пандантивите се възприемат като символична и конструктивна връзка между земното – квадратната основа на сградата, и небесното – кръглия купол.

Материалът Изображения на четиримата евангелисти върху пандантивите в съборния храм на Воденски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Със смирение и трепет коленичих пред тази велика светиня, а духовният ми взор се отправи към образа на Божията угодница, която с непоколебима вяра и безгранична любов към Христос прие мъченическия венец.

В този свят миг сърцето ми се изпълни с мир, надежда и благодарност. Усетих колко жива е Божията благодат и как светците продължават да бъдат наши застъпници пред Небесния престол. Пред светите мощи отправих молитва за здраве, спасение, крепка вяра и Божия закрила за моето семейство, за Мария и за всички, които нося в сърцето си.

Света великомъченица Неделя ни напомня, че истинската победа не е в земната слава, а във верността към Христос, дори сред най-тежките изпитания. Нека нейният свят пример ни вдъхновява да живеем с чисто сърце, смирение и любов към Бога и ближния.

Благодаря на Бога за тази благословена среща със светинята. Нека по молитвите на света великомъченица Неделя Господ укрепява вярата ни, дарява ни мир, здраве и спасение, а животът ни да бъде изпълнен с Неговата благодат.

Света великомъченице Неделя, моли Бога за нас! Амин.

Материалът Мощи на света велкомъченица Неделя в Араповски манастир „Св. Неделя“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това е един от най-старите запазени иконостаси в България, направен в началото на ХVІІ в. Дърворезбата е релефна, с позлата и оцветяване.

Материалът Иконостас в храм „Успение Богородично“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Едва преди няколко години покривът му беше възстановен, за да бъдат съхранени стенописите, голяма част от които вече са безвъзвратно изгубени и са останали единствено в историята.

Материалът Стенописи в параклис „Св. св. Кирик и Юлита“ при аязмото над Воденски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Притворът е декориран с редица образи на светци, светители и многофигурни сцени от Новия Завет. В притчата за богаташа и бедния Лазар зографът представя чисто битово възрожденско пиршество в контраст с умиращия от глад и студ просяк. В композицията „Смъртта на богаташа“ Захарий Зограф не изобразява като душеводач архангел Михаил, а сатаната с тризъбец. Тази сцена има силно социално звучене.

В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата „Св. Архангели“), както и в „Страшният съд“ (църквата „Св. Никола“), художникът пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град и на възрожденската българска къща, като актуализира християнските разкази и им придава отчетливо битова насоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен чрез наивна театралност в позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър.

Материалът Стенописите на Захарий Зограф в притвора на съборния храм в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В центъра на купола са изобразени Христос Вседържител, Светата Троица и деветте ангелски чина. Между дванадесетте удължени прозореца са представени старозаветните пророци. На пандантивите под купола са изобразени четиримата евангелисти с техните символи – човек, лъв, телец и орел (тетраморф). В съответствие с иконографския канон (ерминията) художникът изписва в абсидата на храма образа на св. Богородица „Ширшая небес“ („По-широка от небесата“), както и сцените „Тайната вечеря“, „Благовещение“ и „Причащението на апостолите“. Под тях е разположен пояс от светители и архидякони в цял ръст.

Както е характерно за периода, преобладават надписите на гръцки език, макар че част от тях са изпълнени на църковнославянски. Тъй като храмът е посветен на св. Николай Мирликийски, Захарий Зограф разработва обширен цикъл от сцени, свързани с неговото житие. В някои от тях са представени морски пейзажи с испански галери, познати на художника единствено чрез стари гравюри. Зографът включва и композиции, които не са типични за иконографията на светеца, като например ръкоположението му за йеродякон.

На южната стена е изобразен Христос Велик Архиерей, седнал на висок бароков трон. Свободните пространства в горните пояси, около прозорците, по конзолите на арките и в притвора са изпълнени с образи на ангели, херувими, серафими, гирлянди и цветни букети.

Стенописите в църквата „Св. Никола“ са създадени за сравнително кратък период с помощта на един или двама помощници. Поради това някои изображения носят белезите на прибързана изработка и по-ниско художествено качество. За завършената работа Захарий Зограф оставя надпис над вътрешната притворна врата:

„Изографиса се за славата на Пресветата наша Троица и в чест на светия наш отец Николай, при игуменството на Божия раб йеромонах Матей от Стара Загора, в годината на Спасителя 1840, месец октомври 15. Изографиса се от ръката на смирения зограф Захарий Хрис[тович] от Самоков.“

Особено впечатление правят стенописите в притвора, които са изпълнени с по-голяма прецизност и художествено майсторство. Цветовете им са запазили своята свежест до днес. В центъра на ниския купол е представен Христос Велик Архиерей, придружен от св. Богородица, св. Йоан Кръстител, апостоли, пророци, архиереи, монаси и миряни, седнали на престоли. Четирите по-малки полукупола са украсени с изображения на херувими сред гирлянди, венци и цветя.

В пространствата над колоните са изобразени сцени от Стария завет: „Сътворението на Адам и Ева“, „Грехопадението“, „Изпъждането от рая“, „Жертвоприношението на Каин и Авел“, „Братоубийството на Каин“ и „Животът на Адам и Ева след грехопадението“. Голите тела на прародителите са представени с по-точни анатомични пропорции в сравнение със стенописите в пловдивската църква „Св. Константин и Елена“.

По цялата външна стена на открития притвор е разгърната сложната многофигурна композиция „Страшният съд“. Вляво над нея художникът включва своя автопортрет заедно с образите на проигумена Ананий от Сливен и игумена Матей от Стара Загора – смел жест, който нарушава утвърдената дотогава традиция. Надписите са изпълнени на гръцки и български език, като значителна част от българските текстове впоследствие са заличени от гъркомани.

Още по-дръзка е постъпката на Захарий Зограф да включи в композицията на Страшния съд група свои съвременници, представени като блудници и грешници. Изобразени в пищни модерни за времето си облекла, те търпят адски мъки. На 20 април 1843 г. Никола Христович (Тенджар) пише до отец Неофит Рилски, че пловдивчани негодуват срещу художника, защото е „изобразил неколцина във вечна мука с такива дрехи, каквито носят и мъжете, и жените“.

Материалът Стенописите на Захарий Зограф в храм „Св. Никола“ в Бачковския манастир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Върхът има две възвишения, свързани чрез седловина, покрита с пасище, а наоколо се простират гори. Особено интересен е фактът, че за това място са съхранени множество местни легенди и предания, разказвани както от по-възрастните, така и от по-младите жители на селото и околните населени места.

Според местната памет името на върха е известно още от древни времена. Кръстът, който днес се издига на върха, е бил донесен от Турция, но е поставен там значително по-късно. Дотогава той бил заровен на това място. За съществуването на древни постройки свидетелстват откритите стари основи.

От местните предания научаваме, че тук някога е съществувал голям манастирски комплекс с църкви и монаси. При идването на османците манастирът бил жестоко ограбен, разрушен и впоследствие опожарен. Част от монасите били избити, а други – прогонени. Въпреки това мястото останало свято за българите, които продължили да го почитат през дългите години на османското владичество.

Северозападно от седловината на върха се намира чешма, известна като Аязмото, чиято вода се смята за светена.


„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов 

Материалът Легенди за Кръстова гора е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.