След опустошителните кърджалийски нападения /1793 – 1810 г./, през 30-те години на 19 век съществувалите до тогава и разрушени средновековни манастири ”Св.св.Кирик и Юлита ” /при аязмото/ и Св.Параскева ” се обединяват в една обител и започва нейното изграждане като общ архитектурен ансамбъл. След Първата световна война тук са намерили убежище белогвардейци, а впоследствие се открило духовно училище. През Втората световна война манастирът е бил превърнат в концлагер за антифашисти.

Манастир “Св. Св. Кирик и Юлита” се намира на 7 км южно над Асеновград и на 3 км от квартал „Горни Воден. До светата обител се достига по асфалтов път достъпен за всички видове транспорт.

Материалът Воденски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ – Пловдивска епархия е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Онова, което ние искаме да добавим към историята на манастира, е че той е застроен върху мястото на тракийско светилище и че неговото разрушаване през 1810 година е извършено от кърджалиите на Емин ага заедно с второто разграбване на Асеновград. Разположен върху един спад от най-северните разклонения на Родопите, в подножието на една сиво-бяла варовикова чука, манастирът се радва на вълшебен изглед към равнината, на богата природа и чудесен климат. Край манастира се намират няколко над тристагодишни букови дървета – може би най-старите в Пловдивски окръг, ако не и в целите Родопи.

Намират се там едни от най-живописните скали в България, обраснали със здравец и червено-зърнести хвойни, които излъчват лятно време миризма на тамян.

На самата варовикова чука над манастира се намира току „под небето“ чуден параклис, изографисан някога и отвънка и отвътре, а на югоизток от параклиса се разстила местност, прочута с това, че там растат редките и рядко хубавите цветя, наречени „божури“.

Хвойновите и храстови горички около манастира „Св. Кирик“, съставени от габър и леска, и размесени с липови, брезови и други широколистни дървета, с трънки, шипки и глогини, представляват истински горски венец около манастира. Не случайно през двадесетте и тридесетте години на века там ставаха пролетните ученически и главно ремсови сборища на Първи май. Ако старите буки около манастира можеха да говорят, биха разказвали какви битки са се разразявали на манастирските поляни между легионери и ремсисти, какви стражарски свирки са пищели, какви знамена са се развявали!

Какво става сега с манастира и със забележителната както от природно, така и от историческо значение местност около него? – Тая местност представлява сега пущинак. Манастирът е превърнат в пансион за душевно болни и недъгави и по тази причина е станал непристъпен както за любители на красивата природа, така и за хора, интересуващи се от него като съкровищница на изобразителното изкуство. Всички чешми и чешмички около манастира са съборени, коритата са изпочупени, полянките около сградата са потънали в бурени и представляват тъжна гледка.

Това не бива така да продължава – с един манастир, където българщината и българското са запечатани и подпечатани на всяка крачка и се намират такива съкровища, грехота е както се казва, да седят заключени и недостъпни. Градският съвет в Асеновград, който проявява похвален интерес и грижи към старините около града, би трябвало да се намери сграда, за да се премести пансиона за душевно болни от „Св. Кирик“. С това трябва да се започне. След това Институтът за опазване на паметниците би трябвало да се погрижи да възстанови онова, което подлежи на възстановяване и да се открие това „градище“ на българския дух за многобройните любители на старините и старинното изкуство.

Градският съвет би трябвало да включи манастира в историческия комплекс и в градския парк и да се погрижи природата около него да остане така девствена, както е сега, да възстанови чешмите и коритата и да вземе мерки за опазване на чудесните стари буки край манастира. Да открие поляната за нови първомайски ученически посещения като продължение на традиционните. А някога да бъде въздигнат там паметник на ремсиста – за възпоменание на ученическите манифестации и борби.

Рано или късно (в това не бива да се съмняваме) местността „Св. Кирик“ ще получи своето своето, защото не е възможно едно такова място, едно такова богато съчетание на природа, история, традиция и курортни възможности, да остане незабелязано и неизползвано и още пък – толкова близо до един град, който копнее за глътка пресен балкански въздух. Работата е в това – да се предотвратят пораженията върху манастира и местността, които идват от неговото сегашно запустение и забрава и да стане той един оазис за отмора и съзерцание, една „обител“ за патриотическо възпитание.

(снимка – Изпращане на гости-курортисти в манастир Св. Крик – края на XIX в.)

Материалът Още няколко думи за манастир „Св. Кирик и Юлита“ – Николай Хайтов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1928 г. уредникът на музея в гр. Пловдив Ст. Н. Шишков изпраща писма до всички кметове в околността, с цел да събере информация за старините в района.

Един от въпросите е: „Има ли в селото ви манастир и кога е построен?”. На това запитване новозаселилият се в Горни Воден кмет Иван поп Стоянов, отговаря: „Има манастир „Св. Кирик”, построен в 1321 г., според надписа на плочата на входа на черквата”.

Манастирът е ограбен и опожарен от кърджалиите на Емин ага през 1810 г. Когато в 1819 г. поп Константин Иконом издава „Наръчник на Пловдивската епархия”, той споменава, че „Воденският манастир в момента е в руини, вследствие опожаряването му от разбойници”. С доброволни християнски дарения манастирът е възстановен до 1935 г. През следващите години храмът „Св. Параскева”, издигнат в средата на манастирския двор, бил постепенно изографисван. За две от иконите се смята, че са дело на Захари Зограф, а по-голямата част от останалите сцени и стенописи – на преселника от Егейска Македония Алекси Атанасов. Църквата е осветена официално на 15 октомври 1850 г.

След учредяването на самостоятелна Българска екзархия от 1870 г. манастирът остава в ръцете на Патриаршията и се превръща за известно време в крепител на гръкоманщината. Едва през 1906 г. жителите на с. Лясково го превземат и предават на Българската екзархия. Гърция води по този въпрос дела за обезщетение чак до 1930 г.

В манастира „Св. Кирик” през деветнайсти век е имало килийно училище. В края на 19-ти и началото на 20-ти век той е един от най-оживените манастири в областта. От описите на имуществото му се вижда, че по това време той е разполагал с 55 стаи, 8 кухни, трапезария, две фурни, 4 яхъра, изби, складове и т.н. Стопанството му има над 1200 декара гори, 615 декара лозя и ниви, доста едър и дребен добитък, птици.

През 1922 г. „Св. Кирик” бил предоставен на монаси и свещеници от царска Русия, забягнали след Октомврийската революция, които откриват тук Пастирско-богословско учмилище. На 17 август 1924 г. сутринта в западното крило на манастира, където живеели курортисти, избухва пожар, който унищожава 22 помещения от най-живописната му част. През 1943 г. манастирът е забранен за посещения и превърнат в концлагер. Тук са затворени Тодор Павлов, Сава Гановски, Жак Натан, Марко Марчевски, Младен Исаев и много други известни учени, писатели и интелектуалци. Има и група съветски военнопленници. През август 1944 г. броят на въдворените е 129, от които 52 са жени. 

(манастирът носи името „Св. св. Кирик и Юлита“. Името „Св. Кирик“ е използвано от автора в конкретната статия)

Материалът Воденски манастир „Св. Кирик“ – Никола Филипов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1924 г. в статия за манастира „Св. Кирик“ известният д-р Ал. Пеев описва съществуващите надписи, като дава в превод намиращия се до чешмата на северния вход на църквата, а именно: „Зрителю, понеже виждаш, че съм без украшения, не ме отминавай: макар и да не съм Ипокрини* имам вкусна вода.

Построи се след като помогнаха с пари всички околни християни, обаче с настояването и грижите на господин хаджи Антим, игумен тук, след като изразходваха суми грънчарите и чешмеджиите заедно с хаджи Спилко Георгиев и Никола, който издяла този камък в 1816 година.“

Скоро след това обаче тази плоча е изчезнала оттам, защото вече не си я спомнят дори най-старите хора.

Преди месец, в „Известия на музеите от Южна България“ в бележка към статия от Петрана Тотева прочетох, че в музея в Асеновград имало изпочупена плоча от манастира „“Св. Кирик“, чийто надпис в превод гласял: „Зрителю, не ме отхвърляй, гледайки моята простота. Ако не съм конска чешма, (имам) сладка струя. Построи се с общия сбор на всички села, особено със старанието на господин хаджи Антим, игуменуващ, заедно с иждивенията на Антония… и чешмеджиите, с … и Никола… Настоящия камък… година…“

Приликите в двата текста са очевидни – явно това е описаната от д-р Ал. Пеев и изчезнала след това плоча. Многоточията във втория текст означават липсващи парчета, неправилно преведените думи са по същата причина. Преводачът, който ползвала Петрана Тотева не е знаел значението на думата Ипокрини като съществително собствено име и я превел като конска чешма.

Господин Али хаджи Садък ми разчете и старотурския надпис на същата плоча: „Пийте от райските води и се молете на бога… Азис 1230 г.“

Документ от Окръжния държавен архив в Пловдив ми изяснява как е могла да стане грешката.

През 1928 г. Ст. Шишков като уредник на Пловдивския музей изпратил циркулярно писмо-анкета до всички кметове с цел да събере данни за историческите паметници в района. Единият от въпросите е : „Има ли в селището ви манастир и кога е построен?“

Не допускайки някакви особени последици новозаселилият се в Горни Воден кмет Иван Попстоянов, преселник от село Пилорикь, Енидже Вардарско е попълнил с мастило: „Има манастир „Свети Кирик“, построен 1321 година според надписа на плочата до входа на черквата“. Освен, че е погрешно преведена годината, тук става въпрос и за две различни летоброения. Така споменатата плоча е била отнесена с пет столетия назад.

През 1930 г. се отпечатва юбилеен сборник „Българското село“, в който имайки предвид погрешните данни от анкетата на Шишков за пръв път се споменава за плоча от 1321 г. в манастира „Св. Кирик“. Ако там наистина имаше такава плоча, щеше ли д-р Ал. Пеев да я отмине в публикацията си?!И така, въпросната плоча от построената през 1816 г. чешма е именно плочата за която става въпрос. Какво е станало с нея след 1924 година?

Новодошлите заселници от Македония и Тракия гледали как по техните родни места гърците унищожавали всички надписи със славянски букви, включително и надгробните плочи. През 1924-25 г. в манастира „Св. Кирик“ е отсядала и четата на тракийския войвода Георги Арнаудов, която не е могла да търпи такива гръцки надписи.

Така, че в първите години след заселването, тази плоча е изкъртена, изпочупена и захвърлена от новодошлите.

Кога и от кого са докарани парчетата в музея не можах да изясня, но според броя и формата им личи, че плочата е чупена нарочно, за да се унищожи надписа. Още повече, че точно по това време Гърция води дело за собственост върху манастира и като едно от доказателствата е сочила именно тези гръцки надписи.

С това, колкото и да не ни харесва, трябва да се сложи край на мита за намерена в манастира „Св. Кирик“ плоча от 1321 г., споменавана в редица книги и публикации, без да се дава съдържанието и.

___________________

*Ипокрини – прочута в гръцката митология чешма, посветена на музите и с изобразен на нея коня Пегас. 

Материалът Заблудата около една мраморна плоча в манастир „Св. Кирик“ – Никола Филипов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Прекрачвайки прага на манастирската порта, мнозина спират поглед на издълбания надпис, чието предназначение е да разкаже накратко вековната летопис на манастира. След това търсят проспекти, картички, диплянки и др., посветени на тази народна светиня. За съжаление, такива материали няма изготвени, а малкото отбелязани върху мрамора исторически дати са в противоречие с написаното в рекламната дипляна на „Балкантурист”, предназначена за чуждестранните гости. В мрамора е издълбано „ХІV век – начало на съществуването му”, а в дипляната на английски език пише „началото на ХІІІ век”. В дипляната се съобщава, че манастирът е изгарян през 1666 и 1870 г. и е възстановен през 1899, а в мрамора е изсечено, че в началото на ХХ век: „сградите рухват”.

Не зная кои са авторите нито на издълбания текст, нито на споменатата дипляна, но твърдя, че те са имали достатъчно време, за да проверят и уточнят някои данни, преди да ги поднасят на широката публика.Засега няма открит документ, който да сочи кога точно е построен манастирът, но от намерените мраморни плочи с български надписи от времето на Светослав и Георги Тертер ІІ личи, че през 1321 г. той е съществувал. Като се вземе предвид, че през ХІ и ХІІ век християнството е във възход и се строят околните манастири, както и че в близко съседство процъфтява крепостта „Воден” на основателя на Бачковския манастир Бакуриани, може да се приеме, че манастирът е строен през ХІІІ век. Някои изследователи приемат 1280 година, а други – доста по-рано. Но явно е неправдоподобно това да е станало през ХІV век, когато тези земи вече попадат под ударите на османските завоеватели.

Опожаряван ли е през 1666 г. манастирът „Свети Кирик”, е доста спорно, но през 1870 г. със сигурност не е! Ограбен и опожарен през 1810 г. от кърджалиите на Емин ага (за което свидетелстват някои спомени и документи), до 1835 г. той е възстановен с доброволните дарения на жителите на Воден, Лясково, Яврово и Мулдава, както и на част от пловдивската „аристокрация”, която е идвала тук на почивка през летните горещини.

След учредяване на самостоятелна Българска екзархия обаче манастирът остава в ръцете на Патриаршията и се превръща за известно време в крепител на фанариотщината, поддържана с най-голямо усърдие от пловдивския митрополит Хрисант. Едва през 1906 г. жителите на село Лясково превземат манастира от гръкоманите и го предават на Българската екзархия. Тук през бурните години след печалния Ньойски договор се укриват комити от откъснатата Западна Тракия.

Не е вярно, че в началото на ХХ век „манастирът е изоставен и сградите рухват”. От преписките, които се съхраняват в ОДА – Пловдив, става ясно, че тогава той е един от най-оживените манастири в областта и в него проявяват желание да се прехвърлят монаси и служители от Мулдавския, Араповския, та дори от манастира в с. Кокаляне, Софийско. От описите на имуществото му се вижда, че през първата четвърт на века манастирът „Свети Кирик” разполага с 55 стаи, трапезария, осем кухни, две фурни, четири яхъра, изби, складове, плевня и др. Стопанството му има над 1200 декара гори, 615 декара лозя и ниви и значително количество едър и дребен добитък и птици.

През 1924 г. обаче от стаята на курортист пламва пожар, който унищожава 22 помещения в югозападната част, а през 1928 г. вследствие Чирпанското земетресение има пропукани стени и паднали комини, но това е вече съвсем друго. По време на антифашистката борба през 1943 г. манастирът е превърнат в концлагер, което също би трябвало да се отбележи в текста. Тук са затворени Тодор Павлов, Сава Гановски, Жак Натан, Константин Русинов (Червеният поп), Начо Иванов, Марко Марчевски, Младен Исаев и много други. Има и група съветски военнопленници. През август 1944 година броят на въдворените е 129, от които 52 жени.

Откакто се помни, ежегодно тук се е провеждал Воденският събор, на който са идвали посетители от цялата Асеновградска околия, от Пловдив, от много първомайски и дори чирпански села. От ранно утро до късна вечер на широките поляни край манастира (най-голямата от които за съжаление вече е прорязана от асфалтова лента) са се вили хора, играли са се народни игри, пекли са се чевермета и т.н.

Смятам, че е редно в обновената манастирска сграда да бъде отделено едно помещение за музей. В него могат да се изложат намерените средновековни мраморни плочи, стари икони и принадлежности, като обкованото в сребро евангелие и гниещите сега в преддверието на църквата хоругви. Могат да намерят място в тоя музей и трако-римска и средновековна керамика, и скици от намиращите се в непосредствена близост тракийско светилище и замък на Бакуриани, снаряжение на лясковци, използвано при превземането на манастира през 1906 г., скици и рисунки от действащото през миналия век килийно училище, одежди и документи от Пастирско-богословското училище, снимки и спомени за провежданите наоколо нелегални конференции на РМС, БКП, НРПС, празнуванията на Първи май, материали и снимки на бивши концлагеристи и т.н.

Време е да бъде реставрирана църквата-светиня, паметник на изкуството с рисунки и икони от Захари Зограф, Алекси Атанасов и др., датирани от 1837-38 до 1850-55 г.

Богата е историята на Воденския манастир, на църквата „Св. Параскева”, на аязмото с църквата „Свети Кирик и Йолита”, история достойна за изследвания и популяризиране. Ние сме все още длъжници на този манастир и е време да се разплатим. 

(статията е писана в края на 90-те години на миналия век с актуалните за тогава проблеми)

Материалът Длъжници на една светиня (Горниводенски манастир „Св. Кирик и Юлита“) – Никола Филипов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

След Октомврийската революция от 1918 г. в манастира „Свети Кирик” биват настанени и руски монаси и свещеници. Игумен на манастира по това време става йеромонах Никита.

С писмо № 7997 от 24 юли 1922 г. на Светия Синод в манастира „Свети Кирик” се открива руско Пастирско-богословско училище с тригодишен курс на обучение. За игумен на манастира и началник на училището е назначен царицинския (от Царицин – град в Русия, Сталинград, сега Волгоград) архиепископ Дамян.

Борис Остроумов е иконом, Анисия Сергеева – готвач. Има орач, коняр, говедар и др. В първия курс са записани 20 души, а са завършили успешно десет.

Архиепископ Дамян, със светско име Дмитрий Григорьевич Говоров е роден на 11 февруари 1855 г. в с. Николаевка, Таганрогско, завършил с отличие Духовна семинария, а след това и Киевската духовна академия.

През последните две десетилетия на ХІХ век е владика в град Керч, днешна Украйна. В края на 1911 г. бил назначен за ректор на Кишиневската духовна семинария и въздигнат в сан архимандрит.

През 1916 год. става Епископ Еревански и Елизабетполски, а след година му било възложено да организира Царицинска епархия. Октомврийската революция го принуждава да забегне в Цариград, заедно с внучето от дъщеря си. Синът му в това време изчезва безследно. Архиепископ Дамян е написал и издал над 20 книги и трудове на църковни, исторически и етико-естетични теми. Той води свои дневници още от 1881 г., които в момента се съхраняват от неговия правнук. Посрещането му в манастира „Свети Кирик” през юли 1922 година описва така:

„. . . с финансовия инспектор Стойчев отидох да приема манастира. Игуменът категорично заяви, че няма да предаде манастира, за което бе съставен и протокол. Икономът заяви, че няма да предаде стопанството. . . Появиха се поддръжници на игумена и иконома от миряните, на които игуменът внушил, че предаването на манастира на руския архиерей е етап за връщането му на гърците. Начело на поддръжниците на игумена бе някакъв пожарникар Филип Рижков, който имал в манастира безплатна квартира. Той се разпореждал в манастира. На руските певци бил забранил да пеят под заплаха от арест. Привлякъл на своя страна кмета на съседното село Лясково. Последният пристигна с 14 въоръжени стражари и ми предложи да напусна манастира. Аз успях да го убедя, че нямам никакви подобни помисли и мотиви, че съм поддръжник на идеята за единението на славяните, че нямам нищо общо с гърците и винаги съм бил дружелюбен към българите. В потвърждение на това казах за отслужената от мен тържествена литургия в Пловдивската митрополия и му дадох отпечатаната на български език в „Църковен вестник” моя проповед, която той прочете веднага.

Моите убедителни доводи подействаха на кмета и той освободи стражарите. На следващия ден кметът дойде при мен дори да изрази своите благопожелания. . . .Но Рижков продължаваше да бунтува народа. На 27 юли/9 август той се появи в манастира с девет селяни с българското знаме. Започна да бие тревожно камбаната и да крещи: „Манастирът е български!”. След това окачиха знамето на балкона и почти цяла нощ пиха ракия и крещяха. В тяхната компания взеха участие игуменът и икономът.

На сутринта дойде при мен запасният подофицер Борис Ножаров и ми каза да напусна манастира. И на него му разясних цялата история и го поуспокоих. Но за да се предпазя от по-нататъшни неприятности се наложи отново да ходя до София и да моля Синода да изведе от манастира йеромонах Никита, което и бе сторено. След неговото отстраняване всичко се успокои.”

Измежду първите преподаватели в училището са кандидатите по богословие на Казанската духовна академия Борис В. Остроумов и Иван Н. Чаусов. Назначеният за преподавател кандидат по богословие на Петроградската духовна академия Архимандрит Кирил, според дневника на архиепископ Дамян, не е дошъл тук, а останал в Сърбия, където бил емигрирал руският Синод.

С откриване на училището съвпада и отчуждаването на манастирските имоти от българското правителство. Ръководството на училището обжалва решението. Молбата бива удовлетворена и имотите за издръжка на манастира са върнати, като част от доходите трябва да се внасят по сметката на Светия Синод на Българската православна църква.

Забягналите след революцията духовници от царска Русия изграждат във всички стаи на манастира кирпичени печки по руски образец. Както е споменато в един по-късен доклад обаче, ако в някоя стая прокапе от дъжда или се наложи ремонт, те просто се премествали в друга . . .

На 17 август 1924 г. в два часа след полунощ в западното крило на манастира, където са живеели курортисти, избухва пожар, който до сутринта обхваща цялото крило. Това е била най-хубавата и най-хигиеничната триетажна част на сградата. Дошли на помощ пожарникари от Горни Воден и от Тютюнева кооперация „Асенова крепост”, но водата на манастира се оказала недостатъчна. Надошлите граждани и селяни спасили другата половина чрез пресичане на сградата. В дописка по този случай четем:

„ … дошлите пожарникари на Горни Воден и „Асенова крепост”, подпомогнати от граждани и селяни, можаха да спасят другата половина от манастирските сгради. Черквата остана незасегната. Материалните щети възлизат на повече от милион. Човешки жертви няма, станимашките граждани, обаче, се лишават от един хубав и удобен, поради близостта си с града курорт”.

Според вестник „Борба” много от курортистите при скачането от втория етаж са се контузили.

Става ясно, че Богословското училище е ползвало половината от манастирските сгради, а останалата половина се е ползвала от курортисти от Асеновград, Пловдив, Чирпан и др.

През 1924 г. преподавателският състав на училището е попълнен с магистъра по богословие от Киевската духовна академия Михаил А. Кальнев, а по-късно и със завършилия Военно-юридическа академия генерал Владимир Иванович Лазарев. Въведено е и обучение по педагогика с преподавател завършилия Софийския университет свещеник Михаил Шишкин.

Според годишните отчети, които разгледах в Държавния архив, по това време в манастира са отглеждани средно годишно по над сто кокошки, 30 до 50 мисирки и гъски, 15 – 20 прасета, десетина крави и телета, няколко коня. . . Произвеждани са тонове грозде, царевица, пшеница, орехи, слънчоглед и др. За попълване недостига на финансови средства всеки курсист отработвал един ден в седмицата в селскостопанската дейност. А през ваканциите често са работили заедно с преподавателите и всеки ден.

От 1923 до 1925 год. в манастира намира убежище при нужда тракийският войвода Георги Арнаудов, борец срещу гръцката тирания в Беломорието. Архиепископ Дамян е съчувствал на славянското население и го подпомагал с каквото може. Освен, че е обявен от властите за разбойник, Арнаудов влиза в противоборство с ВМРО, поради което е убит на 29 януари 1925 г. в македонския квартал Кичук Париж в Пловдив.

През 1926 г. църквите събират помощи за бежанците от Македония и Тракия. От манастира за тази цел са събрани и изпратени 59 822 лева.

Вследствие на Чирпанското земетресение от 1928 година е паднала западната стена, разрушили се комините, пропукали се южната част на манастирската сграда и на три места кубето на църквата. Изпочупили се и голяма част от керемидите. Манастирската управа иска разрешение от МВРНЗ за събиране на помощи, което се получава на името на Иван Налбантов. Същият, съпроводен от монаха Йоасаф Забурунов, събира помощи главно от Хасковския район, но има заприходени и 100 лв. помощи чак от село Реджеб махала, Провадийско.

В една справка четем, че от април до септември 1928 г. служителите в манастира са получили следните възнаграждения:

1. Епископ Дамян – игумен – 7 200 лв
2. Борис Остроумов – иконом – 5 400 лв
3. Анисия Сергеевна – готвач – 3 000 лв
4. Иван Пучков – орач – 3 600 лв
5. Николай Соколов – коняр – 3 000 лв
6. Копидон Шейленко – говедар – 2 400 лв

От 1930 г. към училището са открити задочни Висши богословско-педагогически курсове, през които преминават шестима българи, седем поляци, петима французи, трима сърби, петима североамериканци и по един чех, словак, германец, естонец, латвиец, финландец, белгиец, австралиец и канадец. Лекциите се печатат на ротатор и спиртограф и се пращат по пощата. Началникът на училището има амбицията постепенно да го превърне в Духовна академия и развива огромна дейност за популяризирането му.

В архивите е отбелязано, че на 25 февруари 1929 г. смесена гръцко-българска комисия ще разглежда ликвидационно дело № 34581, относно бъдещето на манастира „Свети Кирик”.

По това време Станимашката община предлага 6 386 лева за отчуждени части от манастирски ниви, включени в току-що построената железопътна линия Крумово – Станимака, но манастирът не може да представи крепостни актове. След като кърджалиите изгорили всичко, повече от век никой не се е погрижил да въведе в ред нова документация.

През 1932 г. свещеник Борис Ермаков отпечатва в София „Историческая записка о Пастирско-Богословском Училище в монастыре св. Кирика в Болгарии”. Това е ценен сборник, богат на информация и илюстриран с 25 фотографии из манастирския живот. Руският поет А. Попов е включил стихотворение за манастира „Св. Кирик”, части от което предлагам на читателите в свободен мой превод от руски език:

„Де Родопа прелива в полето
чрез последната своя верига,
на върха, скрит от блазни житейски,
манастир са монаси въздигнали.
Над скалите, в небето високо,
царски реят се волно орли.

И от тези лазури небесни
гледат грешните наши земи.
Тук и мисли по-други владеят
умовете ни жалки, човешки –отпечатък небесен приемат,
превъзмогват неволните грешки.

Тук са чувствата много по-чисти
– радост носят ни те от сърце.
Всичко преходно сякаш забравят –дух божествен района владей!

След годините идват столетия,
а човешкият род все греши.
Таз светиня родопска безсмърт
научи нас да творим добрини.
Бди навеки, обител свещена, -над човешкия род все сияй!
Към Христа любовта утвърждавайки с правда света озаряй!”

През 1934 – 1935 години манастирът „Свети Кирик” отново е един от най-оживените в Пловдивската митрополия. Учениците са 30, има 11 монаси, доктор и петима преподаватели или общо около петдесет постоянно живеещи само от училището. Отделно се водят 24 задочници. Идват богомолци от близо и далеч. Църковни служби се извършват всеки ден. Има и курортисти. По това време един-двама от монасите се преместват горе до аязмото и отново го съживяват. Монах Давид се прехвърля тук от Араповския манастир „Света Неделя”. Печатът на манастира си е с надпис : „Манастир Св. Кирик при с. Воден”, а не Горни Воден, както би трябвало да се очаква.

Част от завършилите Светикирикското Богословско училище стават студенти в Софийския университет или в Парижкия Богословски институт, но повечето започват работа като свещеници. Например Сергей Белоусов поема църквата в село Долни Воден, Пьотр Кошелев служи в Кръстова гора и село Борово, Дмитрий Лащенов – в с. Караджово, Георгий Похожаев – в с. Богдан, Карловсксо, Константин Алексеев – в с. Чоба, Иван Куколев – в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Максим Золотовский поема църквата „Св. Димитър” в Пловдив, Яков Сухоруков заминава свещеник в гр. Хасково, Стефан Цапенко – в град Малко Търново, а Константин Новосильцев – чак в Сърбия… Борис Ермаков, който някога е завършил Военно училище в Русия остава в училището като преподавател. Александр Головченко от випуск 1928 година е бивш полковник в руската царска армия.

В църковните архиви се съхранява един рапорт на Асеновградския архиерейски наместник от 12 ноември 1939 г., в който се дава висока оценка за дейността на свещеника в с. Борово – Пьотр Семьонович Кошелев. Освен, че е ревностен пазител на повереното му паство, той организирал през зимата безплатна столова за учениците, следял за поста и за започването на обяда с молитва. С лични средства обучил в Духовната семинария в Пловдив младежа Георги Ставрев, за да го подготви за свой приемник. Свещеник Пьотр Кошелев служи в боровския храм ”Св. Богородица” от 1928 до 1958 г. След пенсионирането си живее известно време в Кукленския манастир, но се връща и умира в село Борово.

Йеромонах Авксентий Приходько отговаря за стопанството на манастира и след 1938 г. се премества в манастира „Св. св. Апостоли Петър и Павел” в Бяла Черква.

На 19 април 1936 г. в Руската болница в София умира архиепископ Дамян. Погребват го с почести в Руските гробища в София – парцел 94. Временно изпълняващ длъжността игумен на манастира „Свети Кирик” и началник на училището става йеромонах Николай – свещеник в Лясково. Оказва се, че манастирът е бил предоставен лично на архиепископ Дамян заради високия му сан и училището трябва да бъде закрито. Синодът на Руската православна църква зад граница, който се е намирал в град Сремски Карловац в Кралство Югославия моли училището да продължи дейността си. Светият Синод на Българската православна църква обаче дава една година срок за закриване на училището. От 1 октомври 1936 г. за игумен е назначен Тихон Варламов. Съгласно описа за приемане тук се водят евангелие, обковано в сребро, кутия със свети мощи, завеси на царските врати, машина за веене, каруца, циклостил, две пишещи машини, клепало желязно и др. Училището по това време е ползвало 29 манастирски стаи, останалите са били за монаси, гости и курортисти.

Така през 1937 г. Пастирско-Богословското училище е закрито и от руските духовници освен игумена остават да живеят в манастира още монасите Серафим – родом от Таганрог, и Исак – също от Таганрогския район.

(снимка – възпитаници на богословското училище – 1925 г.)

Материалът Богословско училище в манастира „Св. св. Кирик и Юлита“ (1922-1937) – Никола Филипов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.