Към него е имало и жилищна постройка, пансион за учителите и учениците. Днес медресето е запазено в относителна цялост (с изключение на част от покрива), но пансиона е в руини.

Именно заради духовното училище, махалата е кръстена Имамовска.

Материалът Медресе край махала Имамовска към село Рибен дол – община Баните, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Това е стар мюсюлмански молитвен дом, за което може да се съди по архитектурата на минарето.

То представлява висока цилиндрична каменна кула, изградена непосредствено до малката сграда на джамията. Съоръжението има ясно изразена вертикална композиция и е доминиращият архитектурен елемент в ансамбъла.

Основата и стволът са изградени от каменна зидария с неправилни по форма камъни, свързани с хоросан. Зидарията е видима и не е прикрита от облицовка. Това придава на кулата масивен, суров и архаичен характер. По повърхността се наблюдават различни по размер камъни, което подсказва традиционна местна строителна техника, а не прецизно дялан блоков градеж.

Стволът е цилиндричен и леко се стеснява нагоре, което подчертава вертикалността и визуалната устойчивост на конструкцията. В долната му част липсват декоративни елементи и отвори, което говори за предимно функционален характер на съоръжението.

Особено интересна е горната част, където цилиндричният ствол преминава в по-широко оформен обем. Тук зидарията е подчертана с хоризонтални пояси и декоративна каменна пластика. Над него е разположена отворена дървена конструкция с множество вертикални стълбове, увенчана с широк, леко издаден покрив.

Покривът е с многостранна/многоъгълна форма, с широк стреховиден надвес. Той има силно изразен силует и контрастира с тежкия каменен цилиндър под него. Дървената конструкция и покривът вероятно са по-късен елемент или са претърпели преустройства.

Материалът Джамия в село Малка Арда – община Баните, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В последните триста години от съществуването си досега ардинската джамия е претърпяла съществени промени. Днес на фасадата на молитвения дом са поставени паметни плочи, от които можем да научим повече за построяването й. Надписите са на арабски и турски език. От тях става ясно, че първата реставрация на джамията е извършена от Салих Абдулгафур през 1790 г., което според мюсюлманското летоброене „хиджра” съответства на 1211 г. Увеличена е височината.

През 70-те години на миналия век е извършена реставрация на джамията. Направена е вътрешна украса, състояща се от кафяв, син и бял цвят. В купола на молитвения дом и в арките, носещи купола ръчно рисуваните орнаменти по таваните са дело на бай Рахим, който в момента живее в Бурса.

През 2000 г. молитвеният дом отново е ремонтирана с финансовата помощ на крупния бизнесмен-изселник от Бурса Хаджъ Шахин Йълмаз, починал през 2022 г. През 2003 година е построено второ минаре. През март 2015 г. година вследствие на снежното бедствие носещите колони на джамията понасят значителни щети. Същите с финансиране от Главното мюфтийство в България през 2016 г. са инжектирани допълнително със стоманобетон. Положено е дървено покритие върху бетона, а разходите са поети отново от Хаджъ Шахин Йълмаз  със съдействието на тогавашния председател на Сдружението за културно сътрудничество „Егридерелилер“ (Ардинци) Айдън Йълмаз, син на Хаджъ Шахин Йълмаз. През 2020 година са обновени молитвените килими. Те са предоставени от дарители от побратимената турска община Къркалерели (Лозенград) със съдействието на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан.

Също през 2020 г. вътрешните стени на джамията са украсени с класическа османска калиграфия на арабски език с името на Създателя Аллах и Пратеника. Надписите са дело на 55-годишния Мурад Демир от турския град Коджаели. Инициативата е на мюфтийството със съдействието на кмета на община Ардино инж. Изет Шабан.

През последното десетилетие през летните месеци редовно се организират курсове по четене на Коран.

Джамията разполага и с библиотека, в която се съхраняват стари издания на Корана.

От създаването на новата българска държава до Втората световна война почти във всички райони, където са живеели мюсюлмани, имало районни, областни и околийски мюфтийства и мюфтийски наместничества.

През 1923 г. в страната е имало 13 областни или окръжни мюфтийства. Освен тях съществували други 33 мюфтийски наместничества, сред които е и Мюфтийството в Ардино, което е закрито през 50-те години на миналия век. Първият мюфтия в Ардино е бил Хаджъ Садеттин ефенди (1890 г.), а последният Исмаил Мустафов (1950 г.), с корени от село Ахрянско. От 1955 до 1971 г. имам в ардинската джамия  е бил Мехмедали Хасан. Последователно след него имами са били Али – Риза от Ахрянско, Хафъз Мюмюн от Горно Прахово, Али Бейсим Контил от Любино, Хаджъ Бекир Халил от Третак и настоящият имам Орхан Якуб от Гарване.

източник

Материалът Джамия в град Ардино – община Ардино, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Джамията впечатлява със своята съвременна архитектура, съчетаваща традиционни елементи на ислямското строителство – просторна молитвена зала, купол и високо минаре. Освен място за богослужение, тя е важен духовен и обществен център, където се провеждат религиозни празници и събития.

В град Доспат има две джамии – Старата (долна) и Новата (горна), които са сред най-разпознаваемите архитектурни забележителности на града и отразяват богатото културно и религиозно наследство на Родопите.

Материалът Джамия в град Доспат (Новата, Горната) – община Доспат, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Мюсюлманският молитвен дом е важна част от културното и духовното наследство на селото и е поддържана в много добро състояние

Материалът Джамия в село Мулдава – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Джамия в град Асеновград – община Асеновград, област Пловдив (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През миналата година бе положен нов асфалт до джамията, което способства за по-лесен и по-добър достъп до нея.

Материалът Джамия в село Паничково – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Джамия в село Стоево – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Джамията е просторна и се поддържа в много добро състояние. В нея се провеждат религиозни курсове, в които десетки деца изучават Коран.

Материалът Джамия в асеновградския квартал Горни Воден – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Селската джамия служи като духовен център и място за събиране на местните хора. Чрез нея се поддържа връзката между поколенията и се запазва културната идентичност на общността.

Материалът Джамия в село Йончово – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.