Днес имаме възможност да си купим кола, а изборът ни е между хиляди. Сайтове за автомобили предлагат всякакъв вид, форма, гориво, години. Да станеш собственик на кола е въпрос на няколко часа.

Точно преди 60 години да имаш автомобил е било нещо „свръх“. Предлагам ви една любопитна фотография, а текстът към нея е особено показателен за това какво чудо, привилегия и удобство е било да си транспортно независим:

„Миньорът Петър Карамитров от рудник „Караалиев дол“ и другарката му Евгения – зарядчица в рудник „Девети септември“, имат собствена лека кола и често прекарват почивните си дни в излети из цялата страна“

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Да имаш нова кола в Мадан през 60-те години на миналия век е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Една снимка с датировка от 1949 г., която показва няколко неща. Едно от тях е, безспорния факт, че жените в Родопите са невероятно трудолюбиви. Това е вън от всякакво съмнение.

Второто е трудоемкостта на работата, заради стръмните склонове на планината и трудния ландшафт за работа и обработка. Имало е случаи в махала Надежда (Сульовска) на село Джурково, стари хора да се майтапят:

– Пусни адно воже и го воржи за кощана, че ага коси да са не ройне в рякана (завържи го с въже за къщата, за да не се търколи и да падне в реката).

Третия е традиционното облекло, заедно с характерните за исляма покривала на лицето. Ето че далеч преди пандемичните мерки е имало случаи, в които хората са извършвали физическа работа с покрити лица, разбира се с тази разлика, че са го правили от религиозни, а не от здравни съображения.

Ведно с престилките и доста солидното облекло, вероятно работата е била истинско предизвикателство. Да извършваш тежка физическа работа, да се потиш и да носиш целия този набор от облекла, вероятно е изисквало да имаш огромно търпение.

Не на последно място е и фактът, че жената е била основната движеща сила на домакинството, отглеждането на децата, гледането на животните, добивът на реколта. Тя не е била подценявана като значение в семейството на база на патриархални традиции, но не е била щадена, особено когато се е касаело за работа.

Ето и един шеговит лаф от село Кутела, който ми беше разказан от моя приятел Асен Апостолов, хижар на хижа Преспа.

Вървял си един човек през селото и видял в една от нивите да копа мъж. Учудването било голямо, дори се появил и резонния въпрос:

„Кина правиш бе наборе? Оти копаш, да я не умряла жена ти?“

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Родопската жена и трудният живот в планината е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Снимката е от 1937 г. и е запечатала процес на събиране на данъци. Колко са наперчени чиновниците и колко са смачкани и изнурени старците, чиито пари са на масата. Единият дори е вдигнал ръце с категоричен израз: „Това е, повече нямам, душата да ми вземете, повече пари нямам. Това е!“

Поставени в такива житейски условности, обуславящи един много тежък живот, за обитаващите планината не е било от особена важност на кой бог ще се кланят и на коя власт ще служат.

Много истинска снимка, но очевидно Крум Савов е имал око за подобни кадри, разказващи живота във всичките му аспекти.

Материалът „Бедняк и бирник“ – кадър на Крум Савов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.