Горни Воден отдавна е известен на научната литература от многобройните археологически паметници, които са откривани както в самото населено място, така и в близките му околности.

Заселването на тази местност от праисторическата епоха се дължи на благоприятните географски условия: умерен климат, планина с вековни гори, плодоносна равнина и обилни води. Тези условия не са били пренебрегнати и по-късно, когато по тези земи се настаняват траките. Първите следи от тях са някъде от V в пр. Христа. При обработването на съседните ридове, северно от Горни Воден, селяните са попаднали на глинени кюпове, фрагменти от съдове, архитектурни паметници и др. Най-старите находки, по които се определят началните граници на селището, са монетите. Край параклисите „Св. Спас“ и „Св. Трапеза“ са открити мраморни колони с гръцки и латински надписи, части от тракийска колесница. Около селището се намират надгробни могили. Всички тези паметници говорят за съществуването на значително антично селище, основано около V в. пр. Христа, а загинало към IV-V в. след Христа.

Асенова крепост в светлината на новите археологически разкопки – Христо Джамбов, Росица Морева (1972 г.)

В близост до античното селище се намирало светилище. Неговите следи са край манастира „Св. Кирик и Юлита“. Те са намерени в началото на на миналия век оброчни плочки, посветени на най-разпространеното божество сред траките – Тракийски конник.

Археологическите проучвания в Горни Воден и около него до сега не са извършвани. Всички сведения, с които се разполага, се дължат на случайни открития.

Данни за историята на селото от следримската епоха и периода на Първата българска държава не са ни известни. Историческите извори също мълчат за този период.

Едва в XI век срещаме името Воден в Устава на Бачковския манастир. В 1083 година, когато се завършва строежа на манастира, неговият основател, военачалникът на Западните европейски войски на Византия, грузинецът Григорий Бакуриани дарява манастира със села, ниви, крепости и др. Между тях е и крепостта Воден. Дали тази крепост е построена от Бакуриани, или е съществувала по-рано, все още не е известно.

Феодалният замък на Асенова крепост – Росица Морева

В началото на 60-те години на XX век, археологът от Пловдивския археологически музей Димитър Цончев проучва района на Асеновград, за да търси строежи на Бакуриани. В статията си „Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околностите му“, той отбелязва, че е открил местонахождението на крепостта Воден. Тя се намира на 300 м. югоизточно от кв. Горни Воден, на височината „Св. Димитър“, по името на новопостроен параклис, в последствие разрушен, сега възстановен. Д. Цончев прави един малък сондаж в югоизточния край на височината. Той открива напречен зид с дължина 5 метра, изграден от ломен камък и слабочервен хоросан. Предполага се, че това е крепостна кула. Прави оглед на цялата височина и установява, че все още личат основите на крепостните зидове. За съжаление по-едрите камъни са взети за строеж от селяните. Останали са дребни, струпани на грамади камъни, между които се срещат фрагменти от средновековна керамика. Наблюденията, които той извършва на тази височина, му дават основание да я отъждестви с крепостта Воден, за която споменава Григорий Бакуриани.

SOS за крепостта Воден – Никола Филипов

Крепостта има трапецовидна форма и заема около 10 дка. От всички страни е оградена с крепостна стена. На застрашените от нападение места има крепостни кули. В подножието и вероятно е било разположено средновековното селище. При опасност жителите му са се криели в нея.

Предполага се че, крепостта е строена и е съществувала в периода от XI-XII в. Има данни, които може би ще изменят това местоположение, като началната дата на построяването и бъде няколко века по-рано.

Крепостните стени на Асенова крепост (галерия)

През 1976 година Градският исторически музей в Асеновград започва археологически разкопки в местността „Св. Димитър“. Целта на проучванията е да се установи точно първоначалната дата на застрояване, видовете крепостни съоръжения, начин на строеж и др. Най-главната задача, която е поставена, проучванията да покажат каква е възрастта на Воденската крепост с крепостната система в северните склонове на Средните Родопи, влизала ли е в крепостния обръч наред с Асеновград, Перущица, Кричим, Цепина.

(снимка – Крепост Воден при проучванията от 2012 г)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Археологически разкопки край Горни Воден – Росица Морева е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Този замък е бил построен върху основите на антична византийска крепост, опасваща височината „Свети Димитър“, 300-400 метра южно от Горни Воден по пътя за „Свети Кирик“ на площ от около 15 декара. Археологическите проучвания, които бяха извършени от 1976 до 1978 година под ръководството на тогавашния директор на Асеновградския музей Росица Морева доказаха една многовековна и богата история на тази крепост.

Разкрити бяха два културни пласта – единият от периода ІХ-ХІІІ век и другият, по-стар – от V-VІ век. Открити бяха голяма част от крепостните стени с обща дължина около 450 метра, четири отбранителни кули, основите на църква, на жилища и т. н.

Намерени бяха десетки монети, между които и две златни от император Юстиниан (527-567 г.). Голяма част от археологическите находки са все още необработени и непубликувани и се намират в хранилището на музея.

При моето посещение на крепостта обаче бях потресен от картината, която заварих. На много места и особено покрай шосето за манастира е продължило рушенето на крепостните стени с цел изземване на камъни за безплатен строителен материал. За подновяване на параклиса „Свети Димитър“ (построен през 1864 г. по средата на крепостната площадка) и за ограждането му вероятно също са изкъртвани камъни от крепостта. Оградата на параклиса е нарушила някои от откритите от археолозите зидове. Там, където все още има останки, най-отгоре стоят остатъци от античния розов хоросан, почистван при изваждането на камъните. Край шосето на няколко места бяха струпани грамади от камъни, подготвени за натоварване на камиони. Седмица след това те бяха вече изчезнали неизвестно за чий строеж, за да се подготвят след това евентуално нови такива.

За видяното кощунство алармирах музея в Асеновград и някои други инстанции. Това обаче ми се струва недостатъчно и случаят трябва да получи по-широка гласност и разбиране.

В България не се срещат толкова често средновековни и антични крепости, че да бъдат унищожавани така безотговорно. В която и да било цивилизована страна, тя би била укрепена с един-два реда циментирана зидария. Пространството около нея би било оградено, а надписи и указателни табелки край шосето биха информирали за нейната история.

Необходимо е час по-скоро съответните органи да вземат мерки за укрепване и запазване поне това, което все още е останало! Да се поставят указателни табелки по пътя за манастира „Св. Кирик“, за да се информират минаващите каква старина е имало там! 

(статията е писана преди повече от 10 години)

Материалът SOS за крепостта Воден – Никола Филипов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.