Материалът Стенописи в притвора на аязмо „Св. Йоан Кръстител“ към храм „Благовещение Богородично“ в Асеновград (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Иконостас в храм „Св. Димитрий“ в Асеновград, рисуван от зограф Георги Ксаф (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Стенописи в параклис „Св. Архангелски Събор“, към храм „Благовещение Богородично“ в Асеновград (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Стенописи от олтара на храм „Св. Богородица Петричка“ в Асеновата крепост – XIII в. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Смята се, че иконата на света Екатерина е чудотворна и е на голяма почит в асеновградската християнска общност.

Когато Станимака е повалена от чумна епидемия в началото на XIX в., гръцките енориаши провеждат литийно шествие, чиято крайна точка е била църквата „Св. Богородица Петричка“ в Асеновата крепост. Случва се чудо и чумата изчезва.

Тази традиция се запазва и след изселването на гръцката общност в началото на XX в. Тогава шествието се премества от източния край на реката и се провежда на Преполовение – от храм „Благовещение Богородично“ (Рибната църква) до Бачковския манастир.

Материалът Интериор на храм „Св. Георги и Св. Ектерина“ в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Построената камбанария се оказала ниска за дългите му топузи, затова при монтирането му в основата ѝ издълбали дълбок кладенец, където топузите ту се издигали, ту се спускали, отмервайки последните години на чуждото владичество.

Кулата на храм „Свети Георги“ е изградена едновременно с самата църква. Тя е кулминационният момент на целия ансамбъл и е една от най-оригиналните кули в страната. Построена е със средства на дружеството „Свети Димитър“ в Асеновград. Вътрешно е изписана през 1847 година, както се вижда от оставения там надпис. Преди нея две звънарници на северната дворна врата на храма са събирали богомолците. По-малката е била за ежедневно обслужване, а по-голямата — източната — над чиито вход е била изписана сцената на Светото Възкресение, е биела само в неделя. Тя е била истински шедьовър — изискана, от профилирани дъбови греди. За съжаление, тя е загубена безвъзвратно — рухва завинаги през 1984 година поради лошо стопанисване.

Кулата–камбанария на храм „Св. Георги“ в квартал Амбелино е масивна възрожденска сграда, паметник на културата от архитектурното ни наследство. Тук е най-старият часовник, който чака цялостна реставрация. Неговото поставяне отговаря на най-ранните тенденции, битуващи през XVI век на Балканите. Камбанарията е по възрожденски оразмерена и е в пълен контраст с околните структури.

През последните години беше направено много за възстановяването на храмовия ансамбъл. В една публикация от 1998 година в местната преса се описва освещаването на възстановената камбанария и часовник:
„Нова църковна камбанария и часовник освети на Гергьовден митрополит Арсений. Точно 150-годишния юбилей отбелязва храмът с тържествена литургия и водосвет. Средствата за реставрацията са набрани изцяло от фондация „Свети Георги“ с председател архитект Стойчо Маронов. Архитектурният проект също е негово дело и дарение.“

Материалът Архитектура, камбанария, иконостас и стенописи в храм „Св. Георги“ в асеновградския квартал Амбелино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Старата иконопис в храма е дело на самоковски майстори, но тя е заличена. Иконите на иконостаса са рисувани от Димитър и Христо Димитрови. Сред художниците са Димитър Сотиров – Тесалоникийчето, Димитър Христов – Сакатя, Щерьо Зограф, Георги Томов, Георги Ксаф и Петър Джамджиев. Те майсторски пресъздават Широкия небес, Рождество Христово, образите на св. Николай, Иисус Христос и четиримата евангелисти.

Изключителен по своята изработка е архиерейският трон. Намира се в средния кораб. Изобразени са четири големи и два малки лъва; отгоре – лоза, натежала от грозде, под която птички пият нектар.

В иконостаса, за разлика от иконостасите на двете съседни стари църкви – „Св. Василий“ и „Св. Богородица Успение“, където преобладават растителните мотиви, тук предимно се срещат животински мотиви. Той е дълъг 12 метра, висок е 4 и е изработен от дъбово и орехово дърво. Образите са взети направо от природата: лоза, ружи, рози, лалета, акантови листа, сърни, агънца, елени, гълъби, чучулиги, двуглав орел – символ на самодържавието, силата и властта. Виждат се и глави на ангели. Той е дело на майстори от по-нова школа и, според някои специалисти, значително отстъпва по богатство на фигурата, линия и тон на гореспоменатите два.

Освен него и архиерейският трон е изключително интересен. В горната си част той е увенчан с плетеница от лоза, гроздове и птици, а в долната – с красиво изработени лъвове.

Камбанарията се намира в двора на църквата, непосредствено до абсидата. Не е свързана с основната сграда и няма часовник. Тя е пететажна. В приземния етаж е с квадратен план (4 х 4 м), а нагоре е оформена като равностранен осмостен. Сходна е с тази на „Св. Богородица Успение“ – приблизително както по план, така и по изглед.

Строена е от вещи майстори. Тя е масивна сграда, която краси не само църквата, но и целия град. Измазана е в изискано бяло със сини кантове (както се вижда на снимката горе). Увенчана е със строен купол над профилиран корниз, поддържан от осем стройни дъбови колонки, свързани игриво с корниза с конвексно-конкавна форма.

Камбаната е изработена по поръчка във Виена през 1883 година и до изграждането на камбанарията през 1903 година (висока 15 метра) е била поставена на голямо дърво. Тя е една от най-звънките и мелодични в града. На нея има надпис, който съобщава, че е дарение от христолюбивите християни в града – дружеството „Свети Три Светители“.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Иконостас, камбанария, икони и стенописи в асеновградския храм „Св. Никола“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Два реда от по шест колони разделят наоса на три кораба. Отвън е с открит нартекс, на трите страни с кръгли, а на ъглите и пред главният вход с квадратни колони.

Белият камък за строежа е добит от Корудере, а бигорът от село Бачково. Сиенитът е извозван от Пловдивските тепета. Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан вместо с вода със зехтин), за да предпазва от влагата.

По план сградата има ясно очертани трите основни части на храма: Преддверие, наос и олтар. В преддверието на двете срещуположни страни са разположени двураменни стълби за емпорията. Трите кораба са покрити с масивни полуцилиндрични сводове от бигор, подсилен на всяка ос с прехвърлителни пояси, които спират при петите на сводовете и стъпват върху конзоли. Между сводовете има изградени сегментни сводчета по цялата дължина на църквата. Те са от местен бигор.

Макар храмът да е възрожденски той има своите отклонения от характерната за времето си архитектура. Тези отклонения се изразяват в трите купола и двуетажната емпория. Тези две характерни особености се забелязват и при храм „Св. Димитър“ в Пещера.

Трите купола на храма имат различни размери, страничният им диаметър е равен на интерколониумните, а средният е най-голям с диаметър, равен на ширината на средният кораб. Той се носи от 6 колони. Подобно нещо имаме и в храм „Св. Троица“ – Асеновград. Първият етаж заема последните две междуосия от храмовото пространство, а вторият етаж заема едно междуосие над средният кораб. Тук е бил събиран хорът на църквата. Свободният край на долният етаж на емпорията има трицентрова крива – кобиличнообразна към страничните кораби, вдлъбната към средният кораб.

При втория етаж очертанието се издава към наоса в изпъкнала форма, пак с трицентрова крива. Куполите образуват вертикален акцент в центъра на наоса и раздвижените, противопоставени един на друг конвексно-конкавни обеми, явно подчертават барокови влияния във възрожденската ни църковна архитектура.

Наосът е в отношение едно към три, а корабите две към три. Широчините на корабите тук са в съотношение 2:3:2, докато при други храмове, като например „Св. Георги“ кв. Метоха имаме 1:2:1. Вътрешното пространство е решено без декоративна украса. Скромно без претенциозно изразени детайли. Храмът доминира в тази част на града и е в хармония със стръмните склонове на планината. Двата реда колони с хубави капители и двата балкона един над друг, придават красота на вътрешната архитектура и имат внушително въздействие.

Външната архитектура се характеризира с открита колонада от трите страни на сградата, каменните колони и кръгли куполи. Над покрива на храма се издигат три купола, средният от които има дванадесетстенна форма, а над тях се откроява величествена камбанария, сочена за една от най-оригиналните камбанарии в страната.

Интерес представлява иконостасът, дълъг 15 метра и висок 8 метра. В храма се съхраняват над 130 икони.

По думите на един известен диригент – Светозар Минковски този и другия строен от юговеца уста Васил храм в Асеновград „Света Троица“ са със най-добра акустика в цяла Южна България и Родопите. От вътрешната страна на стените са вградени каменни тръби, дълги от 30 до 60 см., а също така и малки пръстени гърнета, които отразяват и разпространяват звука. Това е тайната на изкусният майстор. Тръбите са вградени навсякъде – и в таваните и в куполите. Навсякъде са разположени равномерно. Освен това горе на куполите няма нито една греда, нито един пирон. Практиката с вграждане на гърнета в стените на храмовете и параклисите е срещана практика в нашия район. В параклиса при аязмото „Св. св. Кирик и Юлита“ се виждат гърнетата сложени в стените със същата цел.

Целият прекрасен архитектурен ансамбъл на църквата с извисяващата се над всичко камбанария е истински шедьовър на юговската строителна школа.

автор арх. Стоил Стоилов

Материалът Архитектура на храм „Св. Георги“ в асеновградския квартал Амбелино (Жорж махала) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

След построяването и освещаването си храмът е имал енориаши българи, които в голямата си част са били малоимотни. Поради тази причина той е построен с камъни и кирпич и не е имал онази благоукраса, каквато са имали големите станимашки храмове.

Тези стенописи дават много ценна информация. Те категорично показват, че след няколко десетилетия (вероятно в последното десетилетие на XIX в.) храм „Св. Димитър“ претърпява преустройство. Издигната е камбанария, което е било свързано с наличието на солиден ресурс. Вероятно в този период са създадени и стенописите, които имат висока художествена стойност и са изпълнени с голямо майсторство от неизвестния зограф.

За съжаление, върху тях има много щети от изчукване, извършено заради последвалото полагане на мазилка, замазана с блажна боя. По оценка на специалисти обаче тези щети са напълно възстановими.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Старинни стенописи се разкриха в асеновградски храм е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Храмът е трикорабен, с 1 абсида, престолен, с 3 царски двери: Св. Богородица, Св. Николай и Св. Мина (южно). Външно е вкопан, напълно в тон с тогавашните изисквания на турските власти за строеж на български храмове. По конструкция е на 3 етажа (яруса).

Дърворезбеният архиерейски трон със слънчевите лъчи и дискоса доминират, следва престолният иконостас на „Св. Трифон“ – 1979 г. (от лозарите), този на „Св. Тома“ – от дюлгерите, срещу тях на „Св. Симеон Стълпник“ – 1843 г. (на бубарите) и всички в ажурни резби, тук е и „Св. Харалампи“ – 1830 г. (от пчеларите). 7-те бюлюрни полюлеи допълват интериора.

Два реда по четири колони разделят наоса на три кораба. Средният от тях е два пъти по-широк от крайните. Средният кораб е покрит сводово, като сводът е обшит с дъски. Страничните кораби имат също дъсчени тавани, наполовина хоризонтални. Останалата половина от тях са с покрити дъгово-плитък свод. Над всяка двойка колони лягат дървени обтегачи, минаващи видимо през средния кораб. Колоните надлъжно са свързани посредством дъги-арки с трицентрови криви.

Наосът е свързан с женското отделение директно, посредством мраморна стълба в ос на средният кораб. Това помещение пространствено е разделено от наоса чрез колонада от дървена арка, на която колоните са свързани с трицентрова книга. Осветлението е високо странично за църквата, а за женското отделение и с отвор от покрива – горно през шахта, направена нарочно. Колоните са кръгли, направени са от дърво и са измазани, като имитират масивен материал. Капителите са художествено оформени с орнаменти наподобяващи листа и други растителни мотиви.

Околовръстните стени на църквата са дебели около метър. Подът е постлан с мраморни плочи, а двора с плочници през 1838 година.

(снимка храм Успение Богородично през 40-те години на миналия век)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Архитектура на храм „Успение Богородично“ в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.