Разпоредено е бързо изготвяне на начална експертиза за състоянието на разцепващите се скали не само в подстъпа, но и при самата крепост. Тя трябва да е готова до края на март, след което ще решим дали да възложим цялостна хидрогеоложка и конструктивна експертиза на зоната, каза още Георгиев.

За опасно активирали се вертикални процепвания по скалите на крепостта бе алармирано още преди две години. Тогава екскметът Кирил Трендафилов настоя пред Министерството на културата да се отпуснат средства за укрепителни дейности. В отговор на това бяха дадени едва 20 000 лева, които не стигат даже за предпазен парапет в подстъпа към крепостната стена и църквата „Св. Богородица Петричка“.

До две години трябва да обезопасим района, обеща още инж. Георгиев.

автор Пенка Калоянова
вестник „Вестител’ 2008 г.

Материалът През 2008 г. община Асеновград алармира, че Асеновата крепост активно се разцепва е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Ученически манифестации (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Една от тези улички започва от ул. „Отон Иванов“ и завършва при ул. „Гонда вода“. Казва се ул. „Кулата“.

Името не е случайно. В близост до тръбите на ВЕЦ „Асеница“ и параклиса „Св. Петка“ (Малката) някога е имало наблюдателна кула. От нея се е следял целият град, а съоръжението е било свързано с Станимашката тулумбаджийница (пожарната), която се е намирала в подножието на хълма – до мястото на днешния блок на ДНА, срещу училище „Христо Ботев“.

При възникване на пожар от кулата се установявало къде е огнището, след което били известявани тулумбаджиите. Те потегляли с каруци и бъчви с вода, за да угасят пожара, освен ако той не бил в близост до някой от многобройните аркове – речните канали, които преминавали през града.

Именно от тази наблюдателна кула идва и името на улица „Кулата“.

Материалът Улица „Кулата“ в Асеновград пази много истории е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Започва по стълбички в края на улица „Богомилска“, преминава през края на улица „Юговска“, след което с две чупки набира височина и излиза на мястото, където се събират улиците „Отон Иванов“,“Свети Димитър“ и „Странджа“. От тук има и много красива гледка към планината.

Тихичко и спокойно местенце във вече пълният с автомобили Асеновград.

Материалът Малка безименна асеновградска уличка е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1962 г. Велчев получава международно признание, след като става лауреат на Световния младежки фестивал в Хелзинки. Следват успешни изяви на сцени в Сараево, Федерална република Германия и Швейцария, както и гастроли в Полша, Дания, Испания, Австрия, Белгия, Италия, Малта и Корея. От 1975 г. до края на живота си той е постоянен солист на Пловдивската опера.

Освен с професионалната си кариера Дамян Велчев остава запомнен и със своята благотворителна дейност. Той организира ежегодни благотворителни концерти, помага на деца от Дома „Таню Войвода“ и подкрепя млади таланти в тяхното професионално развитие. При благотворителната си дейност поддържа връзки с приятели в Швейцария, от които осигурява материална помощ, като поема и транспортните разходи.

През 2019 г. група асеновградчани номинират Дамян Велчев посмъртно за званието „Почетен гражданин на Асеновград“. В мотивите е подчертан неговият принос към културния живот и популяризирането на името на Асеновград чрез оперното изкуство. В негова памет през септември същата година в Народно читалище „Родолюбие“ е организиран концерт на хора на Държавна опера – Пловдив, озаглавен „С обич за Дамян Велчев“.

Дамян Велчев остава в паметта на Асеновград не само като талантлив оперен тенор с международни изяви, но и като човек, който чрез изкуството и благотворителността си е допринесъл за популяризирането на своя роден град.

Материалът Дамян Велчев (тенор) – 1932 – 1999 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Моята баба Мария Тарашева пред плувния басейн в местността „Луковица“ (преди мястото на днешния мотел „Луковица“). Басейнът е бил с олимпийски размери, а и до днес останките от него могат да се видят, макар и обрасли с растителност.

Снимката е правена през 1962 г. Към басейна е имало гардероби, за които е отговарял моят дядо Иван Тарашев, а баба ми Мария е била касиер.

Басейнът е бил към общинското предприятие „Културен отдих и украса“ при Народния съвет в Пловдив.

Чувал съм, че басейнът е бил закрит, защото във водата, с която е бил пълнен, е била открита висока радиация. Не знам обаче доколко тази мълва е достоверна.

(Отзад се вижда римският път от Асеновата крепост към село Бачково, спускащ се към река Луковица – Лясковската река.)

Материалът Старият басейн до река Луковица (Лясковската река) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Другото промишлено предприятие в града е фабриката за изкуствени цветя „Този свят“ на Христо Ковачев – Манийката, в която работят около 50–60 момичета. Освен изкуствени цветя в нея се произвеждат още белила и червила, вакси и бои от пръст за строителството, както и други украшения. Продукцията ѝ намира пазар не само в Южна България, но и в много други райони на страната.

Спиртната фабрика на Ганеолу е спряла своята дейност поради натрупани и неизплатени данъци, както и заради разрушенията, причинени от наводнение. В скоро време дейността ѝ предстои да бъде възстановена.

В селското стопанство филоксерата продължава да нанася поражения, но все повече площи се възстановяват с нови американски сортове. Нарастват и площите, засаждани с тютюн, който се обработва във фабриката на Каламанди и в другите тютюневи складове. Бързо се увеличава и отглеждането на ориз в града и близките села.

В обществения живот важна роля продължават да играят „Българска гражданска дружба“, женското ученолюбиво дружество „Благодетел“, патриотичната и спортна организация „Асеновски юнак“ и Певческото дружество.

Важен център на културна и патриотична дейност е дружество „Родолюбие“, в което се пропагандират национално-патриотични идеи и се води борба за приобщаване на гърчеещите се към българската национална кауза.

В политическия живот важна роля играят главно две основни политически сили – стамболовистите и демократите, които ръководят съдбините на местната община през първото десетилетие на века. По-слаба е ролята на Народнолибералната, Прогресивнолибералната и Социалдемократическата партия. Появяват се и първите кълнове на земеделското движение.

автор Ангел Кръстев
вестник „Вестител“ 1998 г.

Материалът Събития в Станимака от 1905 година е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Преди две години по повод на среднощен инцидент, завършил фатално, влезе в действие изрично разпореждане в нощните заведения на Асеновград да не се допускат лица с оръжие. За целта заведенията се оборудват с металотърсач и каса за съхраняване на евентуално оръжие на клиентите при влизането им в заведенията, припомнят паметливи.

И тази седмица продължават проверките на РСПАБ – Асеновград за обезопасеност на заведения и православни храмове срещу възникване на пожари във връзка с предстоящите масови събирания по коледните и новогодишните празници.

Издават се спешни предписания за обезопасяване на обекти там, където те не са снабдени с пожарогасители и евакуационно осветление. Засега няма опасност да бъдат затваряни заведения.

автор Гергана Динева
вестник „Вестител“ 2003 г.

Материалът През 2003 г. забраняват оръжията в асеновградските заведения е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Семейни фотографии (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В разговор с местната общинска управа министърът заявил, че линията ще бъде построена, но при условие общината да се ангажира с отчуждаването и изплащането на имотите и с безвъзмездното им отстъпване на държавата.

При гласуването всички съветници са „за“, с изключение на Косьо Тафров. Неговите думи, че това ще обремени общинския бюджет, се оказват верни. Години наред огромните суми, взети като заеми, тежат върху бюджета на общината и не могат да бъдат погасени.

автор Ангел Кръстев
вестник „Вестител“ 1998 г.

Материалът Как през 1912 г. Станимака плаща цената за железницата до Крумово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.