Хумористично - Туристически пътеводител

Скривалище или място за любов (бомбардировките край Асеновград)

ustremeni — Sun, 08 Mar 2026 15:38:26 +0000

Макар Асеновград никога да не е бил бомбардиран, асеновградчани са бягали и са се крили от бомби. Това е било през 1944 година. Иначе американските самолети са пущали своя товар над Пловдив и Марно поле край Карлово. От съображения за сигурност асеновградският кмет, въпреки че над нашия град не е прелетял нито един американски самолет, издава заповед в случай на опасност населението да използва едно естествено укритие – дерето към манастира „Св. Кирик“.

Там било най-безопасно. На 20.08.1944 година бил подложен на бомбардировка Пловдив. Естествено било асеновградчани да се укрият в посоченото скривалище. На другата сутрин обаче запасният подполковник Симов установил, че хубавата му дъщеря Ветка е изгубила из шубраките през нощните митарства жълтото си кадифено болеро. Силно притеснен от случилото се, предвидливият военен дал обява във вестник „Родопско ехо“, че всеки, който върне загубената дреха, ще бъде богато възнаграден. За изненада на мнозинството умопобърканият Ненко Ненков занесъл в редакцията на вестника не само болерото, но и едни дамски гащички и едно жълто копче, което обикновено стои на военните дрехи. При това той поискал много по-висока цена за вещите, тъй като те били доста повече от обявеното.

„Намерих ги заедно малко преди село Долни Воден – обосновал претенциите си шантавият. По всичко изглежда, че Ветка явно не се е страхувала от бомбите, след като се е любила с подпоручик Матаков (липсващото копче било от неговата куртка). Заинтересованите решили въпроса по соломоновски – на запасният подполковник – болерото, другите неща – на подпоручик Матаков. Даже си позволили и заканата: „И друг път – умната!“

автор Николай Димов

(снимката е илюстративна)

Материалът Скривалище или място за любов (бомбардировките край Асеновград) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„Лямца“ и „Пъшка“ – думи, които се използват единствено в Асеновград

ustremeni — Sat, 31 Jan 2026 10:19:02 +0000

В Асеновград бабаитлъка и пиенето са на голяма почит. Освен това, градът е известен и с почти уникалните си думи и използвани словосъчетания. Те са ориентирани по-скоро към меките диалектни форми: „пУндялник“, „лИХен“ (леген), „лямца“ (завеян), „камха“ (ахмак, но на обратно), „хизба“ (изба), „пъшка“ (костилка) и др.

Освен това, едно от много използваните обръщения е „ра“.

– Ш, оу, яла тука, ра
– Тръзни са ра, лямца
– Яла, ра
– Амба (Мба)

Имаме и специфична дума „кутла“, която значи карък, прокоба. Играете футбол и цял мач не може да уцелите вратата. „Ей, днеска голяма кутла!“

Не на последно място е и по-разпространеното в регионален мащаб „хи“

– Къде е Гергана?
– Отиде при свекърва хи.

Още една емблема на местния говор са и окончанията „нам“ и „ъй“

– „опанам“, „набузам“, „засилам“, „намалам“
– „опанай“, „набузай“, „засилай“, „намалай“

Без съмнение обаче, класиката е „Ща набахта!“

Материалът „Лямца“ и „Пъшка“ – думи, които се използват единствено в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Премиите на Дмитрий Мидрас от станимашката тютюнева фабрика

ustremeni — Tue, 04 Nov 2025 18:51:09 +0000

Годината е 1905, а главно действащо лице в тази любопитна история е находчивият собственик на първокласната тютюнева и цигарена фабрика „Цар Иван Асен II“ Дмитрий Мидрас.

За да сломи конкуренцията и реализира по-голяма печалба, амбициозният тютюнопреработвател обявил шумно в пресата, че във всяка стотна цигарена кутия, негово производство, има премия за купувача – банкноти от 5 и 10 лева. Но търговците на едро решили да го надхитрят. След като закупували големи количества цигари, те късали бандеролите, прибирали премиите и пущали на пазара така обработените изделия.

Наложило се Мадрас да наеме детектив, който да проследи къде изтичат парите. Естествено всичко било разкрито.

Данъчните власти посъветвали собственика на фабриката вместо да си създава излишни главоболия с премиите да намали цената на цигарите. Съветът бил реализиран и всяка кутия поевтиняла с 10 ст. Но зевзеците продължили да задяват Мадрас, питайки го кога пак ще пусне цигари с премии. Дмитрий и сега не им останал длъжен, като им отговорил: „Ad calendas graecas – когато дойдат гръцките календари“. Историците пък казват, че гърците, за разлика от много древни народи, просто са нямали календари.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Премиите на Дмитрий Мидрас от станимашката тютюнева фабрика е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Избягалата бяла мечка от станимашката кожухарница на хаджи Сотир

ustremeni — Fri, 17 Oct 2025 19:05:23 +0000

Когато хаджи Сотир отворил кожухарски дюкян на станимашката чаршия, първата му работа била да повика зографин да му нарисува табелата. Поискал да има на нея бяла мечка с надпис „Кожухарница „Бялата мечка“ на хаджи Сотир Полигоров“.

Дошъл зографина и почнал пазарлъка.

– Мечката вързана ли или отвързана я искаш хаджи? – попитал го хитро зографинът
– А колко ще ми вземеш, ако е вързана? – предпазливо попитал хаджията.
– Вързана – петстотин грошове, а отвързана – двеста.
– То като е тъй, отвързана я изпиши! – рекъл бързо хаджи Сотир и тежко запремятал божигробската си броеница.

Табелата станала от хубава по-хубава и красяла не само дюкяна на хаджията, но и цялата чаршия. Но заесенило, завалели дъждове, задухали ветрове и от бялата мечка не останал и помен. Ядосал се хаджи Сотир и хайде при зографина.

– Ей, вагабонтин! – викнал му той от вратата – Париците ми взе, а бялата мечка вече я няма никаква.
– А, аз не съм виновен хаджи! Ти сам ми рече да я нарисувам отвързана, а щом е отвързана тя е избягала…

Материалът Избягалата бяла мечка от станимашката кожухарница на хаджи Сотир е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Добри Джуров и луканките на бай Трифон от Асеновград

ustremeni — Thu, 09 Oct 2025 16:49:09 +0000

Вярно е, че славата на Асеновград е свързана преди всичко с виното. Да, но се оказва, че градът има и друга слава – тя е свързана с хубавите луканки. Техен майстор е Трифон Трифонов, който още от 18-годишна възраст се занимава с колбасарство. Занаята усвоил най-напред при братя Докузанови в София, а след това – при братя Матеви в Пловдив.

Четири години чиракувал и чак тогава решил да се яви на изпит за майсторско свидетелство. Това станало през 1941 г. Документът бил издаден от Пловдивската стопанска камара. И тъй като всеки майстор трябвало да има и собствена работилница, такава отворил и бай Трифон.

Но нещата се променили за него. Национализирали всичко и високопоставени партийни дейци му казали категорично: „Или отиваш в месокомбината, или – никъде.“

И цели 32 години той изкарал в Асеновградския месокомбинат. След това го взели във ВИХВП в Пловдив, за да обучава студентите на майсторлък.

Още когато работел в месокомбината, хора на тогавашния министър Добри Джуров донесли два елена и три диви прасета, лично отстреляни от него. Луканките били приготвени от бай Трифон, който показал майсторството си. След това ги изпратили във Витиня – в правителствената резиденция. Не след дълго същите хора отново дошли в месокомбината и заповядали на смаяния майстор: „Качвай се, шефът иска да те види.“

Изплашен, той тръгнал. Каква била причината? На учение на Варшавския договор нашият министър почерпил колегите си с прочутите луканки, приготвени от бай Трифон. Всички твърдели, че такава вкусотия не са яли. Заслужава си да видиш майстора на тези деликатеси!

Материалът Добри Джуров и луканките на бай Трифон от Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Конкуренцията между станимашките адвокати

ustremeni — Thu, 18 Sep 2025 17:59:27 +0000

В последните години някои хора се опитват да ни убедят, че конкуренцията е нещо ново, което тепърва ще се развихря в нашата страна. Ако разгърнем вестниците от началото на миналия век, ще се убедим, че и тогава е имало такова нещо, и то в доста оригинална форма.

В началото на бурния XX в Станимака е имало сравнително малко адвокати. Това обаче не им попречило да си съперничат и да търсят начини за привличане на повече клиенти, защото в крайна сметка „всичко опира до парата“. А като няма клиенти, няма и пари. Още през лятото на далечната 1905 г. защитниците на закона наемали млади момчета за тази цел.

Някои от тях били завършили начално училище, други-прогимназия, трети са били и без образование. Та тези копои, както ги наричали тогава, посрещали хората на улицата, хвалели своите господари адвокати, настоявали да влязат в канторите им, за да се убедят в правотата на думите им.

Конкуренцията между тези младежи била жестока – често се стигало и до бой, защото им се плащало на парче. Като най-старателен се очертал Костаки – синът на бакалина Запраиди, мъж, известен в своя бранш. Но и синът му трябвало да изкарва сам прехраната си – такава била педагогиката на бащата. Това момче било хубавко, накипрено, винаги облечено с нови дрешки. Пуснал даже мустаци, за да изглежда по-авторитетен. Той работил в началото на улица „Търговска“.

Един ден вниманието му било привлечено от млада, но солидна дама, добре сложена. След като я поканил да влезе в кантората на работодателя си Василаки Ангелов, тя тутакси хлътнала през вратата. Престояла там повече от час. Когато излизала от кантората била със зачервени страни и си оправяла полата. Младежът не обърнал внимание на това.

Вечерта той поискал възнаграждението си и останал силно раздразнен, че не му се плаща работата за въпросната дама. Недоумявал защо това се случва. Адвокатът троснато му отговорил: „Глупак! От тази дама не само че не взех пари, ами и дадох. Друг път внимавай кого водиш!“

Иди ги разбери тия господари!?

Материалът Конкуренцията между станимашките адвокати е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Станимашкия чешит бай Дулю

ustremeni — Thu, 14 Aug 2025 18:36:18 +0000

Интересен екземпляр бил бай Дулю. На всекиго завиждал, за всичко завиждал. Всичко си имал и въпреки това непрекъснато завиждал едва ли не на всичко хора.

Туй че този имал по-хубав кон от неговия, ту че върху нивата на комшията се изсипвало повече дъжд, отколкото на неговата, ту че децата на еди-кой си били по-възпитани и се държали по-добре в черквата и т.н.

Било през 1937 година Пловдив имал нова придобивка – било открито тамошното летище. Дулю започнал да завижда и на филибелии за това, че те имали летище, а станимаклии – не.

Един ден се препичал на мартенското слънце около Черния мост, гледал как самолетите правят лупинги и винтове и, завиждайки, заканително клатил глава: „Ей, олдашим, да може да падне, че да видиш какъв джумбуш става тогава. Зъ гу питам я тогава како съ я завъртял кату някъв такладжия гълъб.“

Кафеджията, мъж с трезв мозък, му напомнил, че в тези самолети летят български момчета и ще стане зян само защото той така иска. Но бай Дулю лесно не се предавал. Отговорил дълбокомислено: „Ами я не искам момчетата да умрат. Искам само аеропланите на Филибето да ги няма, че да ми правят сянка. Те, момчетата, нека си живеят“.

Друг път пак така си седели на припек един евреин, учителят по френски и бай Дулю. По калдъръмената уличка минал селянин с голяма кошница, пълна с яйца. Евреинът казал: „Ех, да ги имах тези яйца, колко пари щях да спечеля като ги продам.“

Учителят по френски казал: „Ех, да ги имах тези яйца, какъв голям омлет бих си направил.“

Бай Дулю сръбнал от кафето, помълчал известно време, па рекъл: „Ех да може да се спъне селянинът и да падне. Да видиш какъв джумбуш става тогава.“

Такъв бил бай Дулю – във всяко нещо джумбуш търсил. Чешит!

автор Николай Димов

(снимката е илюстративна)

Материалът Станимашкия чешит бай Дулю е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Бояджията-иманяр Иван Шикера от Станимака

ustremeni — Sun, 20 Jul 2025 15:29:18 +0000

„В последно време иманярството в нашата страна доби страхотен размах. Много хора вече не просто се увличат по него, но и се опитват да намерят нещо и по този начин лесно да забогатеят“. Това споделяли станимаклии в средата на 30-те години на миналия век.

И пак ако се обърнем към историята на Станимака, ще намерим една любопитна история, когато Станимака става Асеновград. В града ни е живяла една доста уважа вана личност Иван Шикеров, който бил декоратор бояджия и фирмописец.

Но решил да опита и в иманярството. Поблазнила го легендата за голямото богатство на турския чорбаджия Коджабашоогу, което се изчислявало на крупната сума от 2 000 златни турски лири. Преданието гласяло че то било заровено на входа на Варненското пристанище, а в завещанието четем: „От чешмата две крачки на запад и една крачка на юг“. То било съвсем плитко – на две педи под земята.

Там стояло от Балканската война. Много иманяри си опитали късмета, но безуспешно. Опитал и Шикеров. Но по време на търсенето се сетил, че през 1911 г., т.е. в навечерието на Балканската война, входът на пристанището бил срещу сградата старата митница. Иманярските набези били прекратени, когато на варненския кмет му „писнало“ се занимава с този проблем наистина. Той просто
забранил да се търси това имане, а Шикера, както много други иманяри останал с пръст в устата.

Материалът Бояджията-иманяр Иван Шикера от Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Молитва за вино и Дионисиева клетва на станимашките винари

ustremeni — Sun, 20 Jul 2025 14:29:44 +0000

Станимашка молитва

Господи, дай ми, моля те:
– дълъг живот
– работа не твърде често
– любов от време на време
– вино по всяко време.

Дионисиева клетва

Встъпвайки в редовете на лозарите и винарите, получавайки вашето доверие и признание, аз се заклевам пред колегите си, пред моите преподаватели и моите следовници, кълна се пред Сабазий, Бакхус и Дионисий, че:

– ще обичам лозата, както обичам децата си.
– ще помагам за нейното развитие и опазване, както помагам на родителите си.
– ще уважавам човека, който се грижи за нея, сякаш уважавам себе си.
– няма да допускам засаждането и на лоши терени.
– няма да посягам към нея, както не посягам към човека.
– ще правя вино само от грозде, както са ни завещали предците ни.
– няма да разреждам никога виното с вода.
– няма да използвам виното за постигане на нечисти цели.
– няма да злоупотребявам с него, както няма да подтиквам и други да вършат същото.
– към работа и грижа с него ще пристъпвам само с чисти помисли, както бих направил с любимата си.
– ще помагам на колегата си, изпаднал в беда.
– ще предавам своя опит и знание на по-младите си колеги.
– обещавам, че даже и да се разделя с работата си, няма да винохулствам никога и да уронвам достойнството на професията ни.

Ако пристъпя клетвата нека боговете ни:
– ме оставят без вино на трапезата.
– да ми разсъхнат и мухлясат бъчвите.
– да ми се вкисне виното.
– да не ми узрее гроздето.
– да ми потъмнее чашата, за да не се наслаждавам на божествения му отглас.

Заклех се во веки веков!

Материалът Молитва за вино и Дионисиева клетва на станимашките винари е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Станимашка госпожица демонстрира дишане „уста в уста“

ustremeni — Wed, 23 Apr 2025 16:29:05 +0000

В недългата история на асеновградската гимназия се забелязват какви ли не инициативи. На 27.03.1937 година в градското средно учебно заведение бил открит курс за подготовка при даване на първа и бърза помощ в случай на обществени бедствия.

Организатор бил младежкият „Червен кръст“ при гимназията. Ръководител на курса била г-ца Бунева – първа красавица на града. Мероприятието се наченало с беседата „Аз служа“. Целта – развитие на социалното чувство на младите и обществено подпомагане при евентуални бедствия, поради което се наблягало на практическите умения на курсантките – ученички от горните класове на гимназията.

В края на април, вече след като завършил курсът, организаторите предложили на асеновградското общество практически демонстрации на уменията на курсистките. Сред публиката се откроявали колоритните фигури на зевзека Митьо Малкочу и куцият Минко Крайчев – вдовец.

Когато дошло време Бунева да покаже изкуствено дишане „уста в уста“, се скарали мераклиите за опитни зайчета. Най-напред излязъл Малкочу. Последвала една дълга целува, дъхът му спрял и се наложило да му бият шамари за да го свестят. Бай Минко пък подал езика си, което силно подразнило старателната червенокръстка.

Когато „възмутени“ съграждани попитали вдовеца защо прави така, той отвърнал: “ Ам, за да не си глътна езика. Иначе глътна ли го спирам да дишам“.

Дълго след това се носило „ехото“ на това мероприятие и на целувката казвали „изкуствено дишане уста в уста.“ Мераклии!

автор Николай Димов

(снимката е илюстративна)

Материалът Станимашка госпожица демонстрира дишане „уста в уста“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.