Икономика - Туристически пътеводител

От винените маршрути през 2006 г. до днешната пропусната възможност за Асеновград

ustremeni — Fri, 07 Aug 2026 16:04:31 +0000

Асеновград е включен в два от трите винени маршрута, разработени по специален проект на област Пловдив. Едното трасе преминава през Родопската яка – Марково, Белащица, Куклен и Асеновград, а второто е насочено към района на Първомай.

„За нас е ценно да включим този потенциал, още повече че след време ще бъде факт и модерната дегустационна винарна, която ще изгражда Винзавод – Асеновград“, заяви кметът Кирил Трендафилов, който присъства на срещата в Пловдив.

Междувременно общината се подготвя за началото на новата кампания за гроздобера. Очакванията са за добра реколта, особено при някои сортове. Важното е да няма дъмпингови цени и реколтата да бъде опазена до окончателното ѝ прибиране, коментират собственици на лозови масиви и изкупвачи на грозде.

автор Гери Динева
вестник „Вестител“ 2006 г.

Материалът От винените маршрути през 2006 г. до днешната пропусната възможност за Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Единствената запазена снимка на Чорбаджака – майстора на станимашка малага

ustremeni — Sun, 02 Aug 2026 04:48:54 +0000

През четвъртото тримесечие на 2003 г., във връзка с набиращата се тогава за печат в „Екобелан“ книга „Ах, тези асеновградчани“, редакцията на „Вестител“ на няколко пъти обяви призив към асеновградчани за предоставянето на някаква снимка на Аристи Чорбаджаков /1886 – 1958 г./

За жалост, никой не откликна на този призив. Разбира се, че бай Аристи не обичал много да се снима. Безрезултатни бяха и усилията на автора да издири поне една такава от родственици на Чорбаджака, живеещи в София, Пазарджик, Пирдоп… Рухна и последната надежда, след като от паспортната служба на Окръжното полицейско управление се оказа, че документацията от времето на Чорбаджака е унищожена. Така, за голямо съжаление, царят на прословутата Станимашка малага, прославил Асеновград и България по света, за който в излязлата вече „Ах, тези асеновградчани“ е отделено значително място, така и не бе показан.

Сега, през април 2004 г., нашата съгражданка Христина Симеонова Василева /Сотирова/, ул. „Козлодуй“ 9 ни зарадва с една единствена групова снимка с Чорбаджака, за което й благодарим. Тя била от семейния архив на нейния дядо Христо – Дульо Карабоба (последният в дясно на снимката – с големия бъкал).

На гърба й не е отбелязано кога и по какъв повод снимката е правена. Липсва й информация за лицата в нея. Като безспорен е архимандрит Паисий Пастирев /1876-1943 г./, някогашен игумен на Бачковския манастир, живял в Асеновград. В тази връзка поискахме съдействие от някои по-възрастни наши съграждани. Без никакво колебание, „от раз“ посочиха Аристи Чорбаджаков /в дясно от дядо Паисий/, 88-годишният Апостол Н. Беждремов, 78-годишната Мария Карагеоргиева, чийто баща Атанас Г. Бекиров /трети на втория ред на снимката/ бил постоянен работник на Чорбаджака. И още: нейният връстник Никола Македонски и 75-годишният Васил Коюмджиев.

По преценка на цитираните лица, съвпадащо с нашето мнение, на снимката Чорбаджака е на възраст 45-50 г. Така идваме до извода, че снимката, правена в двора на Чорбаджака е около 1932-1937 г.

Съдейки по облеклото, инвентара (бъкли, мотики, сърп и помпа за претакане на вино), меродавно е мнението, че тя е направена по повод Деня на земята, честван някога на Кръстовден, когато започва усилената лозарска дейност.

Намерението на „Екобелан“ и автора на „Ах, тези асеновградчани“ Харалампи Станчев е след допълнителна информация, която очакваме да получим по снимката, да я размножим. Така всеки притежател на книгата би могъл да я подлепи в нея и запълни сегашната й празнота.

автор Харалампи Станчев
вестник „Вестител“ 2004 г.

Материалът Единствената запазена снимка на Чорбаджака – майстора на станимашка малага е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Митове около дейността на Чорбаджака като винар

ustremeni — Tue, 28 Oct 2025 06:19:08 +0000

Многократно вече е изтъквано, че една от най-големите слави на Асеновград е винарската. Засиленият интерес към този традиционен поминък на асеновградчани е напълно основателен. В публикациите на Мария Солакова, Харалампи Станчев, Иван Гащилов и др. бяха изяснени основните проблеми, свързани с лозарството и винопроизводството в Асеновградския край. И въпреки това, в разговорите се прокрадват твърде съмнителни тези, които се лансират дори от специалисти в тази област. Те са свързани главно с един от най-добрите майстори на вина в Асеновград – Аристи Чорбаджаков, известен повече като Чорбаджака. Около името и дейността му като винар са създадени митове.

Твърди се, че той е най-добрият винар в града, затова за него са създадени песни, възвеличаващи го. При събирането на сведения за книгата си,,Традиционното лозарство и винопроизводство в Асеновградския край“ Мария Солакова попада на по-различно мнение. Негов автор е Фанка, снаха в една от най-известните винарски фамилии – на Яков Рупеца. Тя е категорична, че хубави вина са правили много винари в града. Имало е негласна надпревара кой по-хубаво вино ще направи. Затова не бива да се говори за най-хубаво вино на някого си. Никой не отрича, че Чорбаджака е един от най- добрите майстори. Той е бил ерген бохем по природа, винаги е имал приятели около себе си, черпел ги е с хубаво вино, а те му се отблагодаряват с песни, които го правят още по-популярен.

Твърди се още, че Чорбаджака ревниво пазил тайната на производството на своето прочуто вино, „Станимашка малага“, отишъл си от този свят, без да сподели с някого своето умение. Фактите, които доайенът на асеновградските журналисти – Харалампи Станчев – изнесе в книгата си ,,Винарската слава на Асеновград“, категорично опровергават това. В архива на Винпром се пазят документи, които доказват, че Аристи Чорбаджаков е бил назначен на работа в предприятието като помощник-специалист винар с 608 лв. месечна заплата. Съставя се декларация, с която се регламентира свободата на действията му. Главният счетоводител на Винпром Цветко Керезов записва всички разговори със стария винар, технологията се използва после в производството. Така че няма нищо скрито-покрито, нищо тайно и неизказано.

автор д-р Димитър Атанасов

Материалът Митове около дейността на Чорбаджака като винар е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Първата фабрика за изкуствени цветя в България е в Станимака

ustremeni — Fri, 28 Feb 2025 17:16:01 +0000

Годината е 1900. Христо Ковачев, познат в града под името Манийката, напуска работата си като пощенски служител в село Голямо Конаре (сега гр. Съединение) и се завръща в Станимака с твърдото решение да се посвети на производството на изкуствени цветя. Близките на Христо Ковачев изказват различни версии за това решение и първите стъпки в това производство. Едни казват, че на пазар в село Голямо Конаре той видял изкуствени цветя и ги купил, други са на мнение, че това е станало на пазар в Станимака, трети – че това е станало на храмовия празник на манастира „Св. Неделя“, край родното му място – село Златовръх.

Да се посвети на производството на изкуствени цветя Христо Ковачев има и друг фактор. В онези години за тяхното производство се използва коприненият плат. Станимака по това време е един от най-големите копринарски центрове в България. Не само че в града и селата се отглеждат много буби, но в 1896 година тук е открита и първата фабрика за производство на коприна, наречена „Свила“.

Христо Ковачев преценява, че всичко това благоприятства за производството на изкуствени цветя в града, непознато дотогава. И се заема сериозно с тази дейност. Първите стъпки прави сам, а след това включва и майка си, сестра си Анастасия и брат си Димитър. Една година семейството работи в къщата на Никола Димов – баща на известния адвокат Стоян Димов. През 1901 година Христо Ковачев, подпомогнат от приятеля си Тома Шумков, открива работилница за цветя в една от Шумковите къщи. Наети са и първите работнички. Само за една година броят им достига 40. През 1903 година Христо Ковачев изгражда специална сграда за фабрика в края на града, на пътя за Тополово. Тук работничките достигат 50-60 души. Разширява се асортиментът на производството. Наред с изкуствените цветя се произвеждат и „погребални и други украшения, а също така белила, червила, вакси и бои от пръст за мазане на здания“, пише органът на Социалдемократическата партия, в. „Работнически вестник“ от 15 септември 1904 година.

От картичка-писмо разбираме, че фабриката на Христо Ковачев е първата в страната за производство на изкуствени цветя. В нея пише следното: „Първа българска фабрика за изкуствени цветя и други индустрии, основана през 1900 година в Станимака. Главен представител за България Англо-българско анонимно дружество С. Куюмджиян с клонове: Пловдив, София, Русе, Варна“.

След 1906 година фабричното производство е разнообразено. Изработват се всички видове венци и букети за булки, за домашни украшения, накити – копринени, кадифени, платнени, парафинени, полирани, сърмени, и различни траурни венци.

Производството на Христо Ковачев присъства на пазарите и панаирите в цялата страна, намира прием и в чужбина. Търговски пътници, наричани още пласьори, обикалят страната и предлагат мостри от производството на фабриката.

На 28 ноември 1907 година Христо Ковачев подава заявление в Пловдивския окръжен съд с искане „за регистрация на фирмата и марката на това търговски предприятие“. На 12 май 1908 година съдът с решение N 7802 регистрира фабриката.

Новите сведения за фабриката на Христо Ковачев срещаме в статия на в „Работнически вестник“, в която се съобщава за извършена ревизия от представител на местната Социалдемократическа партия с цел да се установи дали се спазва работният ден и условията на работа. В статията се изброяват годините, както и дейностите на работничките. В голямата си част те са млади момичета.

През 1909 година семейството на Христо Ковачев е сполетяно от тежка загуба. Изгаря къщата му с почти цялото имущество. Всичко това пречка за изплащане на дълговете, взети за фабриката. Няма сведения за дейността на фабриката през следващите няколко години, от 1909 до 1912 година, но на 22 юли 1912 година местният вестник „Станимашки глас“ съобщава, че фабриката е обявена във фалит. На 30 юли Пловдивския окръжен съд с решение N 220 обявява Христо Ковачев – фабрикант на изкуствени цветя – в несъстоятелност.

Фабриката на Христо Ковачев е разрушена и материалът от нея е разпродаден за покриване част от дълговете. Тя е разрушена, но поставеното начало продължава да се утвърждава в икономиката на града. Дейността на Христо Ковачев се подема от неговите работници, близки и роднини. Изкуствени цветя започват да произвеждат счетоводителят му Аврам Яхия, работникът Иван Ковачев , Невена Мудийката, Анастасия Костадинова. Изкуствени цветя продължават да произвеждат сестра му Анастасия и съпругът и Никола Гайдаров в Пловдив, брат му Димитър, а по-късно всички негови деца – Клара, Зора, Никола и Христо.

Традицията се поддържа и след национализацията, вече в държавните фирми. В тях работят синовете му Христо и Никола. Включва се и един от внуците на Христо Ковачев – Владимир Воденичаров. Той става най-верният последовател на делото на своя дядо.

В създадената база за производство на изкуствени цветя към РП „Асеновец“ Владимир Воденичаров започва производството на булчински рокли. В работата са привлечени неговата съпруга Теменужка и дъщеря му Клара.

автор Ангел Кръстев

(снимката е илюстративна)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Първата фабрика за изкуствени цветя в България е в Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Асеновградчани създават първата тютюнева кооперация в България

ustremeni — Mon, 27 Jan 2025 08:28:47 +0000

Първото десетилетие на XX в. носи белезите на сериозна криза в лозаро-винарската и бубарската промишленост.

Все повече се увеличава обаче производството на тютюн. Идеята за организиране на тютюнопроизводителите в едно дружество, което да отстоява техните интереси, да води борба против големите тютюнотърговци, се заражда в началото на второто десетилетие на века.

Самото учредяване на това дружество в Станимака става на 1 февруари 1915 година. Първите му членове учредители са 60 тютюнопроизводители от града. Основната задача на дружеството е да произвежда тютюн, да го преработва и продава, а по-късно да произвежда и търгува с тютюневи изделия.

Избрани са и ръководните органи на Кооперативното дружество на тютюнопроизводителите. Председател на управителния съвет е Димитър Павлов, подпредседател – Ануш Мазбутиян – деловодител – Стефан Иванов и членове – Христо Ножаров и Александър Ковачев. В контролния съвет влизат като председател Начо Тянев и членове – Али Ефенди и Георги Божков.

По повод образуването на дружеството на тютюнопроизводителите местният в. „Дружба“ излиза с кратки хроники в броевете си от 10 февруари о 25 февруари 1915 година. Вестниците съобщават за образуването на дружеството, за неговите цели и посочват членовете на управителните тела.

автор Ангел Кръстев

(снимка – управителните тела на учреденото Дружество на тютюнопроизводителите)

Материалът Асеновградчани създават първата тютюнева кооперация в България е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Прочутото станимашко вино (Станимашка малага на френски лекарски конгрес)

ustremeni — Wed, 22 Jan 2025 16:35:48 +0000

Общо взето тридесетте години са години на изненадите. Поне за нашия град е така. Та през 1938 г. във френския град Безиере се провежда II конгрес на лекарите, … приятели на виното. В него участват достойни представители от Франция, Испания, Германия, Италия, България. Асеновградски представител е д-р Мишо Николов.

Високопредставителният форум се води от френския министър на земеделието. А мадридския вестник „Ел Сол“ определя задачата на научния форум по следния начин: „борба срещу предразсъдаците, че употребата на вино е вредна за здравето“. Твърде широка била проблематиката на конгреса, но всички доклади така или иначе се въртели около основния проблем.

Ето и техните заглавия: „Влияние на виното върху храносмилателната система“, „Антисептичните свойства на виното“, „Виното при лекуване на детски болести“, „Виното като противоотрова срещу алкохолизма“.

Българският представител, тъй като не бил теоретически подготвен, решил да демонстрира нещо практически и по-точно качествата на „Станимашката малага“. Пред смаяните погледи на високопоставените специалисти той показал един литър вино от прочутата малага завързан в една … кърпа. Учудването било голямо. А тайната била съвсем проста. Виното било поставено в двойна кърпа, при това вътрешната била подплатена с непропускащо течности филърно платно. То пък било взето от военните край града.

Материалът Прочутото станимашко вино (Станимашка малага на френски лекарски конгрес) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Яков Рупеца и неговата винарска изба в Станимака

ustremeni — Sat, 11 Jan 2025 14:15:17 +0000

Основните сортове лозя в Станимака са били памида и мавруда. Гроздоберът се е правил два пъти. Най-напред се е прибирал памида, който е узрявал 25-30 дена по рано. От него са се правили сладки вина, петмез, ръчел, балсуджук и други лакомства за домочадието. От него са се правили прочутата станимашка ракия, от която пък се е правила станимашката мастика.

Вторият гроздобер-на мавруда е бил по-важен и е създавал по-голямо оживление, заради широкият пазар на маврудово вино.

Дребните и средните лозари в града са притежавали от 5 до 40 дка. лоза, а богатите 200, 300 до 400 дка. Богатите изкупували гроздето на дребните и го преработвали във вина. За тях те имаlи сигурен пазар. Развалените вина се продавали като оцет, престоялите вина се изварявали на ракия, която чакала най-сгодно време да бъде продадена.

Един от най-едрите винари в града бил Яков Рупеца (1858-1925г.). Той притежавал 439 дка. лозя. Още преди Освобождението бащата на Яков – Никола Рупеца купил един турски чифлик край града в местността „Чайкъра“. Чифликът им е бил признат за образцово стопанство през 1908г.

Яков е преработвал годишно около 200-250 000 кг. грозде. Това е било собственото му производство от неговите 439 дка. лозя. Във винарската му изба е имало три лина, всеки от който е бил по 30 000 кг.

Линовете са дървени съдове, направени от дебели дъбови дъски. Те имат форма на обърнат конус с височина от 3 до 5 метра. След 1900 година линовете били заместени с бадемите, заради по-ниската си цена. Те са имали правоъгълна форма.

Цялата работа по винопроизводството е била ръчна. Линовете и бадемите са се пълнели с грозде, носено с дървени черубки на гръб. След напълването на лина, в него влизали 2-3 голи линаджии, които тъпчели гроздето с крака. Това било много тежка работа и нерядко линаджиите са припадали от умора и от изпаренията на отделящият се при ферментация CO.

Линаджиите получавали по 2 лева надница и храма. Парите им се давали всяка неделя след черковане в къщата на чорбаджията, при традиционното черпене с кафе.

Винарската изба на Яков Рупеца и част от инвентара му са запазени като рядък етнографски ансамбъл на улица „Булаир“ N 2

автор Георги Велев

(снимка – линовете в къщата)

Материалът Яков Рупеца и неговата винарска изба в Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пътищата на станимашкото вино

ustremeni — Sat, 21 Dec 2024 03:47:21 +0000

Известно е, че лозарството и винопроизводството са възникнали и се развили по нашите земи още от дълбока древност.

За тракийското вино се споменава в Омировата „Илиада”, а при археологически разкопки често се намират монети, сечени в древния Филипополис, на които е изобразен Дионисий с грозд.

В района ни са намирани мраморни релефи с изображения на основните лозаро-винарски дейности от различни векове, а през 1706 година френският пътешественик Пол Люкас пише за Станимака, че „околностите му са отрупани с хубави лозя, от които се произвеждат превъзходни вина”.

През изминалата 1997 година (статията е от 1998 г.) на територията на Солунския панаир се състоя международна изложба на вина и напитки от грозде. В рамките на програмата на този световен панаир на лозарството и винопроизводството е разпространявана и специално издадена брошура „Пътят на виното на Македония и празнуването на свети Трифон”. Около една трета от текста и илюстрациите в тази брошура са посветени на историята на лозарството и винарството в някогашните Станимака, Воден и Куклен, което представлява особен интерес за нас.

Тя запознава читателите с факта, че днешното виноделие в Гърция е пренесено от изселници от Асеновград и Горни Воден и в днешно време то се дължи на техните потомци.

В брошурата пише, че до 1924 г. ежегодно в град Станимака, 20 км югоизточно от Пловдив, лозарите и винопроизводителите пренасяли на св. Трифон тържествено жертвен бик, накичен с венец от лозови пръчки. Сутринта на 1 февруари стопаните посещавали лозята и ги поръсвали със светена вода от Аязмото. Извършвало се зарязване на четири корена, разположени кръстообразно. Избирали особено здрави лози, намиращи се на някой ъгъл. След зарязването хвърляли отгоре им вино и ги поливали със светена вода, надявайки се на плодородие. Някои заравяли под корените колаче (кравайче) от Коледа и червено яйце от Великден. Извършвали и специални мимически действия с пожелание за изобилие, за лека и спорна работа.

След това в двора на параклиса „Св. Трифон” месото се варяло в големи бакърени казани. Попът го благославял отново и се разпределяло между присъстващите. Празненството продължавало с народни борби между турски, гръцки и български борци, живеещи в района. Организирали се разни игри и забавления, съпроводени с пиене на вино. Така протичало честването на свети Трифон не само в Станимака, но и в съседните паланки (така са наречени в брошурата) Воден и Куклен. Денят завършвал с приятелски и семейни пиршества.

Преселниците пренесли в новите си поселища в Гърция инструментариум, посадъчен материал и най-вече майсторлъка си, както и традициите за почитане на свети Трифон, който още преди много векове бил определен за покровител на лозарството сред християнското население на Балканите.

Сега лозарските Стенимахос и Гумениса са единствените райони в Гърция, в които се прави курбан в чест на свети Трифон „както в някогашната си родина”, пише в брошурата.

Настанените преселници от Станимака, Горни Воден и Куклен продължили да отглеждат лозя, да правят вино и да почитат свети Трифон. Те предават своя опит от поколение на поколение, разказват историята и пеят старата гръцка песен „Добрините се намират в бъчвите с вино”.

988 някогашни наши съграждани са основали днешния гръцки Стенимахос при размяната на население между България и Гърция през 1924-1925 г. Върху живописен хълм край селището, досами лозята, както пише в брошурата, ежегодно на 1 февруари се чества Денят на свети Трифон. Свещеник благославя свареното мъжко теле – курбан. На черкуващите се се поднася месо и грозде. Те вземат светена вода, за да поръсят лозята и овошките. В двора на параклиса се раздават и станимашки сарми, на място се пекат станимашки луканки. Местната танцова трупа изнася програма, веселието продължава до късно.

„Клубът на бежанците от Горни Воден” в град Гумендже в ранната утрин на 1 февруари води с много шум и музика купено мъжко теле в параклиса „Св.Трифон”, където се коли и вари. Извършва се водосвет, свещеникът го благославя, след което се разпределя за здраве и берекет. Веселията продължават до късно, като в честването взема участие цялото население.

Гордост за нашия град е признанието, че пътят на виното из Гърция води началото си от Асеновград. Винарската изба в град Гумендже например, основана от изселници от Горни Воден, сега произвежда няколко вида маркови вина, които са награждавани неколкократно на панаири и изложби с международно признание.

Най-голямата гордост за нас обаче е производството на асеновградския Винзавод, който достойно защитава старата слава на Асеновград като лозаро винарски център. Вината „Мавруд”, „Каберне”, „Манастирско шушукане”, „Асеница”, „Манастирска изба” и др. със своите отлични вкусови качества, цвят и аромат намират отличен прием у нас и по света. Те високо се ценят в страни като Великобритания, Швеция, Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Норвегия и др.

Пътищата на асеновградското вино са безкрайни, славата му – също!

автор Никола Филипов

Материалът Пътищата на станимашкото вино е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Винарските изби в старите махали Амбелино и Бахча махала (Из спомените на Апостол Н. Беждремов)

ustremeni — Sat, 07 Dec 2024 18:06:33 +0000

Името Амбелино идва от гръцката дума „амбел“ – лозе. На това място са били някога станимашките лозя. Доскоро тук и до в. „Вигла“ се намираха подивели лози, които свидетелстват за старото лозарство в града.

За да се отиде в Амбелино, трябваше да се мине през българската Бахча махала. Първите жилища възникнали около прочутия бахчемахаленски извор „Топлици“ върху манастирски градини. Оттам е наименованието Бахча махала.

За граница между Амбелино и Бахча махала служел един от каналите на р. Чая. Той минавал през сегашната улица „Янко Хаджиев“ и задвижвал мелницата, която се намирала на мястото на сградата на туристическо дружество „Безово“. На този канал е имало малък мост „Кемерчето“ и по него се влизало в Амбелино.

В една от първите къщи на тази махала живееше дядо Димитър Фучеджи, по занаят бъчвар. Майстор на нови бъчви, каци и ремонт на стари. Аз запомних сина му Янко Д. Фучеджи, който ремонтираше и нашите винарски съдове. От Янко Фучеджи нагоре започваха амбелинските паянтови къщи на два ката, с балкончета и издадени еркери. Къщата на Панкоолу беше оградена с високи дувари като всички чорбаджийски къщи, с голям двор, вътре със сайванти и линове за грозде, дълбоки изби с големи бъчви, бежаклици за сушене на пашкули и казани за варене на ракия. С два входа – от ул. „Янко Хаджиев“ се излизаше на ул. „Антим I“ N 3. Друга прочута винарска къща беше тази на Алаверата, с големи линове и бъчви и много дълбоки изби, на ул. „Антим I“ N1. До нея беше тази на хаджи Тома с дълбоки изби и дълъг дувар, обявена за паметник на културата.

На ул. „Антим I“ N 8 беше чорбаджийската къща на Тодор Чавката, с големи изби и линове за грозде. Неизвестни лица го убиха през 1926 г., когато вечерял с внука си Кузма.

На сегашния N 12 беше голямата двуетажна сграда, винарска изба на Георги Епсиланти с бежеклик и фурна за печене на пашкули. Същата беше с голям склад за тяхното съхранение. Къщата беше с два входа – на ул. „Антим I“ и на ул. „Неофит Рилски“ N 3. Тъй като Георги Епсиланти и съпругата му Фанка бяха учители и преподаваха частни уроци по гръцки език, складовете им бяха наети от двама братя Васил и Перикли Камбанови, които събираха и изкупуваха по 100-150 хиляди тона грозде*. Хубавото памидово вино го продавали в собствената си кръчма в гр. Хасково. Спомням си как с наближаване на Коледа и Нова година от Асеновград за Хасково потегляха цели кервани от каруци, натоварени с пълни бъчви вино (по 10-15 коли).

И последната винарска изба на ул. „Антим I“ N 16 беше на братя Тодор и Вангел Чавка, също с големи складови площи.

На ул. „Патриарх Евтимий“ N 31 бяха жилищните сгради и винарски изби на хаджи Атанас Каварджията със собствена пивница. Тази кръчма беше единствената в града, която продаваше целогодишно само хубаво вино и гроздова ракия „Чайка“, с което си беше спечелила клиенти от София.

На ул „Св. Георги“ се намираше винарската къща на братя Данаилови. Сега на нейно място е построен супермаркет. Срещу тях се намира къщата на Андон Налбантов, обявена за паметник на културата и реставрирана като „Дом на металурга“. За онова време триетажна съвременна сграда точно срещу южните врати на черквата „Св. Георги“ беше къщата на В. Андониадис Черпанлъ. Преди своята смърт съпругата му Василики завеща цялата къща на Старопитала. Други по-големи винарски къщи в махала Амбелино бяха тези на Йогоолу Георги Найденото.

Дотук разгледахме винарските изби в махала Амбелино, редно е да кажем нещо и за тези от Бахча махала.

На сегашната ул. „Кубрат“ N 3 и N 4 се намира къщата на Петракоолу. На ул. „П. К. Яворов“ е била голямата къща на Георги Хаджи Кузмов с широк двор и големи изби. Сега на това място са построени детски ясли „8-ми март“. По-надолу е винарската изба на Павел Боев (Въцата). До нея – тази на братовчед му Тома Боев. Друго забележително за Бахча махала беше училището „Патриарх Евтимий“, на първия етаж с киносалон. То се намираше на мястото на днешното училище „Христо Ботев“. Малко по на север от него беше сградата на кино „Феномен“, която по-рано служеше за складово помещение на манастирската валцова мелница по-късно опожарена и изгоряла до основи. Тогавашният началник на пожарната команда беше Апостол Найденов, който почина от сърдечен удар два дни след пожара.

На ул. „Градинска“ (сегашната „Юрий Гагарин“)** навремето беше малката чаршия с бакалници, кафенета, кръчми, месарници, магазини, гостилници и други.

автор Иван Гащилов

(снимката е илюстративна)

* Вероятно грешно записано или силно преувеличено количество.
** Статията упоменава стара градска топонимия. Много от улиците днес са с различни имена.

Материалът Винарските изби в старите махали Амбелино и Бахча махала (Из спомените на Апостол Н. Беждремов) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Чифлика на Яков Рупеца край Станимака

ustremeni — Wed, 20 Nov 2024 08:58:08 +0000

Малко на север от карбидната фабрика се намира стопанството, което наричаме чифлика на Яков Рупеца. Това, което е останало в момента, е само малка част от неговите размери и слава, която е имало в края на 19 и началото на 20 век.

По всяка вероятност Яков Рупеца е закупил земята някъде в годините около Освободителната война. Но не това в случая е най-важното. Интересът ни към стопанството се дължи на това, че в началото земята е била необработена, пустееща.

От нея Яков Рупеца е направил едно образцово стопанство.

Той наема работна ръка и транспорт, които докарват пръст от разстояние 5 км и я разпръсват на терена. Така се създава нова, по-качествена почва.

В началото на миналия век в стопанството се отглеждат 300 дка лозя от всички сортове. Освен това има обширна градина с различни сортове овощни дървета, ливади, засети с люцерна и детелина. Изградена е специална бубарница, в която се отглеждат голямо количество буби.

Яков Рупеца лично ръководи стопанството, в което работят 50 работници. Пак тук, в чифлика, започва да се експериментира отглеждането на различни сортове тютюни, подходящи за района. Като се изключат опитите, извършвани по това време в училищата в Хасково, Садово и Пазарджик, чифликът на Яков Рупеца е превърнат в единственото модерно частно стопанство в Южна България. От това модерно стопанство e останало малко, което ни напомня за него и неговия стопанин.

Яков Рупеца е убит в района на Долни Воден, като обикалял земите си. Убиецът (или убийците) слагат в ръцете му шише ракия, за да прилича на самоубийство.

(снимка – товарене на вино или оцет в Станимака)

Материалът Чифлика на Яков Рупеца край Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.