Започва работа в Асеновград като началник на Здравната служба и Родилния дом. От 1951 г. е завеждащ Акушеро-гинекологично отделение при болницата. То се намира на ул. „Кирил и Методий“ 9 и има 20 легла.

През 1961 г. отделението се настанява в сегашната сграда на болницата. Има 25 родилни и 4 гинекологични легла. Раждаемостта през 1961 г. е 16,7 на хиляда, а през 1979 г. е 17,7 на хиляда.

В поликлиничния сектор на отделението през 1979 г. са създадени 3 гинекологични участъка с 3 кабинета, които осигуряват непрекъснато обслужване на жените в поликлиниката. В тях са направени общо 14 044 прегледа, а в профилактичния кабинет – 10 750 прегледа.

В стационара през 1979 г. има 3 сектора: за патологична бременност с 15 легла, гинекологичен с 10 легла и за изкуствено прекъсване на бременността с 5 легла. Средният престой на болните общо за трите сектора е 7,7 дни.

Родилното отделение през 1979 г. има 30 легла. През годината в него са родени 1230 деца. Перинаталната смъртност е 7,3 на хиляда при средна за страната 17 на хиляда.

Принос за това има и Детската стая, открита през 1978 г. Тя се е обслужвала от микропедиатрите д-р Недялка Янева и д-р Димитър Русков.

През 1986 г. Акушеро-гинекологичното отделение има 60 легла, от които 30 родилни и 30 гинекологични. Персоналът е от 8 лекари, 29 акушерки и 13 санитарки.

Отделението се е завеждало последователно от д-р Сотир Каварджиев, д-р Георги Узунов, д-р Милан Мераков, д-р Атанас Аврамов. Най-дългогодишен завеждащ е д-р Харалампи Парапитев – цели 25 години.

Под негово ръководство израства висококвалифициран колектив от лекари и акушерки, които извеждат отделението на челно място в окръга.

След пенсионирането на д-р Парапитев завеждащ е д-р Христо Петков, а старша акушерка – Снежана Чучулигова.

Старши акушерки са били: Мария Маронова, Мария Сарафова, Надежда Демирева, Мария Камбурова, Станка Матева и Елена Касабова /1976–1992/.

През 2000 г. Акушеро-гинекологичното отделение има 4 сектора: гинекологичен с 10 легла /през него са преминали 219 болни/, патологична бременност с 15 легла /преминали 969 болни/, родилен с 15 легла /родени 566/, неонатологичен с 30 легла /преминали 564 деца/.

Към този сектор работят д-р Росица Тумбева, микропедиатър, акушерка и медицинска сестра. Персоналът на отделението е от 6 лекари, 23 акушерки и 10 санитарки със завеждащ д-р Богдан Червенков и старша акушерка Цвета Спилкова.

Вече половин век Акушеро-гинекологичното отделение при асеновградската болница е в служба на жените в града и района.

автор д-р Иван Василев
вестник „Вестител“ 2001 г. 

Материалът От 1951 г. до днес – историята на Акушеро-гинекологичното отделение в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1950 година е главен лекар на Обединената градска болница – Асеновград. От 1951 до 1967 година е завеждащ Вътрешно отделение. Още в началото към него е организирана клинична лаборатория. През 1954 година се въвежда „домашният стационар“. Започва да се осъществява приемственост на лечението на трите звена: дом, поликлиника и стационар. За квалификацията на лекарите д-р Видев провежда вътрешноболнични колегиуми, на които се изнасят новости във вътрешната медицина.

През 1961 година Вътрешното отделение е настанено в сегашната болнична сграда. Тук вече се създават и специализирани кабинети: ревмокардиологичен – 1961 година, от д-р Димо Маджунков, ендокринологичен – 1965 година от д-р Иван Драганов, и гастроентерологичен – 1965 година от д-р Кирил Делев. През 1964 година е направена и първата чернодробна пункция в отделението на д-р Георги Иванов.

В продължение на 16 години Вътрешното отделение се ръководи от д-р Видев. Солидната му подготовка като интернист му дава възможност да подобри диагностично-лечебната работа в отделението.

От лекарите, работили в отделението, израстват и научни работници, като доцент д-р Георги Иванов, ръководител на Катедра по обща медицина, и проф. д-р Димитър Димитраков, ръководител на Клиника по нефрология и заместник-ректор по лечебната част при ВМИ – Пловдив.

Д-р Атанас Видев приключва земния си път през 1990 година.

автор д-р Иван Василев

(снимката е илюстративна)

Материалът Д-р Атанас Видев (1910-1990) – асеновградски лекар е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Завръща се в Устово и в началото работи като участъков лекар, а по-късно е околийски лекар в Смолян. С изключителна енергия се заема при невероятно трудни условия да създаде здравна мрежа в този изостанал край. Нито за момент не се отклонява от своето верую – да служи достойно на трудолюбивия си народ.

Д-р Гигоров е известен и като човек с голяма обществена дейност.

През 1939 година е назначен за околийски лекар в Асеновград. Няма здравна придобивка в града и района, която да не е свързана с неговото име. От 1951 до 1953 година е главен лекар в Обединената районна болница в Асеновград.

Почива на 22 март 1976 година.

автор д-р Иван Василев

(снимката е илюстративна)

Материалът Д-р Григор Григоров (1899-1976) – един от организаторите на болничното дело в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Първите операции се извършват на 28 декември 1953 г.

Първият ординатор е д-р Иван Павлов. След него идват д-р Иван Тосков и д-р Владимир Кръстев. Операционната сестра е Йорданка Ставрева, а медицинските сестри в отделението – Петкана Тодорова, Дарина Стефанова, Дафина Вълчева, санитарки – Минка Петрова и Костадинка Иванова, а операционен санитар – Никола Делчев.

През 1961 г. отделението се настанява в сегашната сграда с 40 легла и отделен операционен блок. Лекарският състав е 4 души – д-р Анатолий Савов – завеждащ и ординатори – д-р Иван Тосков, д-р Иван Тунев, д-р Атанас Стоянов. По-късно тук работят д-р Димитър Брухнев, д-р Румен Константинов, д-р Георги Пандов, д-р Виктор Караиванов, д-р Любомир Колев, д-р Васил Велев, д-р Симеон Симеонов, д-р Филип Филипов и др.

През 1966 г. се открива анестезиологичен кабинет, който през 1973 г. прераства в анестезиологично отделение, завеждано от д-р Кръстю Кръстев, ст. медицинска сестра Желязка Кротнева и медицински сестри Живка Кишкилова, Христка Ангелова и Жана Димитрова. През 1972 г. се открива урологичен кабинет от д-р Иван Тосков. От 1975 г. кабинетът се завежда от д-р Виктор Караиванов. В него работят медицинските сестри Лозка Паскалева и София Колева. През март 1972 г. се открива и травматологичен кабинет от д-р Антолий Савов.

От 1971 до 1978 г. завеждащ хирургичното отделение е д-р Иван Съев, а след него – д-р Симеон Симеонов, до 1988 г. После завеждащи са д-р Виктор Караиванов и д-р Любомир Колев. През 1986 г. отделението има 60 легла с общ персонал 41 души, от които 8 лекари, 20 медицински сестри и 11 санитарки. Старши медицински сестри на отделението са били Марина Александрова, Гина Терзиева, Добринка Буюклиева, Милка Русева, Маргарита Симеонова, Станка Тодорова, Лозка Паскалева и секретар Сийка Чумлекчиева.

От 1996 г. завеждащ хирургичното отделение е д-р Тодор Кожухаров, а старша медицинска сестра – Петя Симеонова.

През 2000 г. отделението има 45 легла и общ персонал 29 души, от които 5 лекари, 14 медицински сестри и 10 санитари. В него работят д-р Николай Бучков, д-р Стефан Спасов, д-р Димитър Пандов, д-р Иван Гърков и др. 

автор д-р Иван Василев

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът История на хирургичното отделение в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Заради участието си в противогръцкото движение през 1906 г. е преместен в Свиленград, от където се завръща след две години. Избиран е и за околийски лекар.

Пенсионира се през 1920 г. Умира в Пловдив през 1936 г. 

(снимката е илюстративна)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът През 1903 г. за градски лекар на Станимака е назначен д-р Георги Божков е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В същия вестник бр. 235 от 14.08.1910 г. е поместена наредба за хигиеничния съвет в Асеновград за предпазване от холера.

През 1912 г. по време на голямата епидемия от холера д-р Николо Пендовелис (един от видните станимашки лекари), заедно с фелдшерите Никола Константинов и Гавраил Червенлиев, организират болница за холерно болни в манастира „Св. Илия“ (днес несъществуващ в близост до параклис „Св. Илия“ („Козановския“).

Основоположник на Инфекциозното (заразно) отделение в Асеновград, открито през 1958 г., е д-р Светозар Тошев. Той е роден на 02.06.1915 г. в гр. Ксанти, Беломорието. Първоначално учи в Асеновград, после в Пловдив и София. Завършва медицина през 1940 г. в София. За известно време е асистент в Александровската болница. На 16.06.1943 г. се завръща в Асеновград. Специализира детски болести и е шестият специалист педиатър в България. В Асеновград отначало завежда детската здравно-съвещателна станция.

На 14.10.1947 г. д-р Тошев открива първите детски ясли в Асеновград, на 01.09.1949 г. – детския кабинет, а през 1951 г. – Детското отделение, което завежда до 1958 г. Същата година става завеждащ Инфекциозното отделение, където остава до пенсионирането си на 01.07.1976 г.

Отначало отделението е настанено в сградата на детската консултация извън болницата. То има 20 легла. През 1970 г. се премества в сградата на старата болница. 

автор д-р Иван Василев

(снимката е илюстративна)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът История на инфекциозното отделение в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Д-р Николо Пендовелис – първият лекар на държавна служба в града. Завършил медицина в Атина. Придобива разрешение за частна практика през 1880 г. През 1895 г. открива градската амбулатория. Тя се е помещавала в допълнителна постройка към стария градски съвет. Разполагала е с лекарски кабинет и превързочна. Тук амбулаторията остава до 1944 г.

Д-р Пендовелис е един от първите лекари, който разкрива пред европейската анкетна комисия зверствата, извършени в района на Априлското въстание.

От 1911 г. е болничен лекар, а по-късно назначен за околийски. През 1912 г. по време на голямата епидемия от холера заедно с фелдшерите Никола Константинов и Гавраил Червенлиев организират болница за холерно болни.

През 1922 г. д-р Николо Пендовелис се премества на работа в София, където е и починал.

Д-р Апостол Доксиадис е вторият градски лекар в Станимака. Завършва медицина във Виена. Работи тук от 1906 до 1919 г. Бил е началник на градската здравна служба. Ползвал се е с голяма известност. При него идвали болните от околните села, дори от Пловдив. Той е живял до църквата „Св. Богородица“. През 1919 г. се преселва в Атина. По-късно е министър на народното здраве в Гърция. Като такъв посещава и Асеновград.

Д-р Леонид Доксиадис – завършил медицина в Берлин. От 1921 до 1923 г е лекар в Станимака. Жаден за повече знания и наука, заминава на работа в Берлин, където придобива специалност „детски болести“ и научна степен доцент.

Д-р Филип Николо – завършил медицина във Вюрцбург, Германия. През 1891 г. получава разрешение за свободна лекарска практика.

автор д-р Иван Василев

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Първите лекари в Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Данни за аптечната дейност в Асеновград имаме от 1900 г. Това се вижда от отчета на санитарния инспектор д-р Г. Золотович от 1904 г. В него четем: „В Станимака има две аптеки. И двете работят доста добре, защото гражданите и околното население получават лекарства от тях“.

Първата аптека в Асеновград е на Лимонидис. Той е грък по произход, с висше фармацевтично образование. Аптеката му е открита през 1900 г. През 1915 г. Лимонидис я продава на аптекаря Костадин Василев, тъй като си заминава за Гърция. По-късно я взема фармацевтът Александър Тодоринов. Тя се закрива при одържавяването на аптеките през 1949 г.

Аптека на Адам Нейчев, открита през 1903 г. Той е завършил фармация в гр. Лвов, Украйна. Известен е като политик-демократ и народен представител. През 1939 г. аптеката му е взета от аптекаря Иван Дочков и се закрива при одържавяването на аптеките.

Аптека на Васил Желязов, открита през 1911 г. Желязов е завършил фармация в Женева през 1901 г. В аптеката са работили помощник-фармацевтите Мануел, Невена Желязова и фармацевтът Илия Желязов. През 1949 г. аптеката е национализирана, като управител става Иван Дочков.

Аптека на Сабатай Комфорти, открита около 1938 г. През 1949 г. е национализирана. Управители са били фармацевтите Коев, Илия Желязов и Йорданка Киркова, помощник-фармацевт. Тук е работила дълги години като санитарка и Мария Варадинова.

Болнична аптека

Болнична аптека, открита през 1911 г. в помещение на старата болница. Първият управител е Лиляна Драголова, помощник-фармацевт. През месец август 1961 г. аптеката е настанена в сградата на сегашната болница – приземния етаж, с управител Надка Завкарова, магистър-фармацевт. По-късно управители са Илия Желязов, а след него Гинка Кисьова до 1978 г., когато болничната аптека се обединява с Аптека № 1 и персоналът преминава към нея. От тази аптека става и лекарствоснабдяването на болницата.

На 9 февруари 1993 г. отново е открита болничната аптека с управител Богдана Бъчварова, магистър-фармацевт. В аптеката работят и помощник-фармацевтите Живка Щинкова, Йорданка Попова, Елена Димитрова и Тодорка Калайджиева.

Държавни аптеки (преди реституцията)

По-късно се откриват следните аптеки:

•Аптека № 1: на ул. „Ал. Стамболийски“ 41, открита на 1 март 1976 г., с управител Мария Гиржева, магистър-фармацевт. На 1 август 1978 г. болничната аптека се обединява с Аптека № 1. От 1981 г. управител е Светла Занева. През 1989 г. персоналът е 20 души. От 1995 г. тя е частна, с управител Стойчо Червенлиев.

•Аптека № 2: на ул. „Г. Димитров“ № 4, открита през 1911 г. от Васил Иван Дочков. Управители: Иванка Амуджева, Мария Рускова (1963-1984) и Росица Стефанова. След реституцията се премества на ул. „Речна“ 6. През 1996 г. е закрита.

•Аптека № 3: на ул. „Г. Димитров“ 63, открита на 1 май 1965 г., с управител Илия Желязов. Управители: Иван Шиклов, Йорданка Коилова, Глория Райчева. Закрита през 2000 г.

•Аптека № 4: на бул. „България“ № 2. Управители: Йорданка Киркова, Йорданка Маровска (до 1987), Мария Гиржева. От 1997 г. е частна, с управител Мара Щерева.

•Аптека № 5: кв. „Запад“. Управители: Евтимка Въткова, Димитър Яйцаров и Гергана Маринова. Закрита по-късно.

Оптико-санитарни магазини

Първият Оптико-санитарен магазин е създаден от Георги Мулев, оптик. Управители: Ана Дочкова, Димитър Яйцаров, Веса Гълбачева. През 1992 г. става частен („Кооп-Тупси“). През март 1991 г. е открит оптичен магазин и в Аптека № 2 със Златка Махони.

Частни аптеки и магазини (към 2000 г.)

През юбилейната 2000 година лекарствоснабдяването в града и района се осъществява от 18 частни аптеки и 4 оптико-санитарни магазина:

Снимка: Колективът на болничната аптека с управител Надка Завкарова.

Материалът Аптечното дело в Станимака – д-р Иван Василев е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.