Преди две години по повод на среднощен инцидент, завършил фатално, влезе в действие изрично разпореждане в нощните заведения на Асеновград да не се допускат лица с оръжие. За целта заведенията се оборудват с металотърсач и каса за съхраняване на евентуално оръжие на клиентите при влизането им в заведенията, припомнят паметливи.

И тази седмица продължават проверките на РСПАБ – Асеновград за обезопасеност на заведения и православни храмове срещу възникване на пожари във връзка с предстоящите масови събирания по коледните и новогодишните празници.

Издават се спешни предписания за обезопасяване на обекти там, където те не са снабдени с пожарогасители и евакуационно осветление. Засега няма опасност да бъдат затваряни заведения.

автор Гергана Динева
вестник „Вестител“ 2003 г.

Материалът През 2003 г. забраняват оръжията в асеновградските заведения е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Но не само това. Онова, което буди сериозно безпокойство сред гражданството, е наличието на използвани спринцовки в градската тоалетна в парка. Явно е там какво се върши – наркоманите са обсебили и тези безстопанствени обществени сгради. Наложителна е бърза намеса на съответните органи, за да не казваме пак, че сме закъснели. А че сме закъснели, е факт. Факт, който не се нуждае от коментар!

Чуват се гласове да бъдат затворени тези обекти, тъй като сега във всяко заведение имало тоалетни. Да, но ако човек постои повечко на някоя пейка в парка, ще забележи колко хора спокойно се облекчават до дърветата покрай реката. Подлезът, до който се намира ресторант „Бомбата“, е превърнат в обществена тоалетна. Трудно можеш да преодолееш миризмата на урина, без да си затвориш носа с пръсти, което почти всички минаващи практикуват. Тийнейджърите пък пробягват това разстояние.

Подлезчето под блока, където се намира ресторант „Станимака“, също е превърнато в градска тоалетна. Въпреки усилията за чистота на живеещите там хора, резултат няма. Миризмата е нетърпима.

Е, при наличието на тези факти (а те са само най-фрапиращите) трябва ли да затваряме градските тоалетни? Отговорът е ясен. А пример как трябва да се поддържат те е обновената тоалетна на пазара.

вестник „Вестител“ 2006 г.

(снимката показва мястото, където се намираше едната тоалетна)

Материалът Градските тоалетни в Асеновград през 2006 г. – мръсотия, зарази и използвани спринцовки е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Проектът „Родопската Света гора“ е имал шанса да бъде презентиран пред Европейския парламент, но идеята е осуетена, след като европейски представители в страната ни са разбрали, че по него в Асеновград се извършва прокурорска проверка. Това твърди в официално свое писмо до местния парламент в града лично арх. Бакалова. Тя е категорична, че излишното ровене от страна на градоначалника и администрацията е уронило имиджа на проекта и града пред европейските институции. Бакалова настоява да даде публичен отчет пред старейшините за какво точно са разходени спорните суми и е убедена, че ще докаже правотата си. „Не ми бе дадена и възможността да защитя позицията си преди финансовия одит на Сметната палата, проведен в общината наскоро“, допълва архитектката.

„Изумен съм от позицията на Бакалова. Тези разходи са реализирани според документацията на проекта едва в последните два месеца, преди предаването на проекта. Направени са за периода юни и юли 2005 година, като около 2000 лева са за оборудване и обзавеждане. Отделно 500 лева са разходени за командировки, за които няма мое одобрение“, категоричен е кметът Кирил Трендафилов.

Очаква се до дни да бъде решено дали на предстоящата редовна сесия ще бъде допуснато исканото публично огласяване на разходените от общинския бюджет средства за финализиране на проекта.

Факт е, че продължава прокурорската проверка по нередности около финализирането на „Родопската Света гора“, след като през миналата есен сигнал подаде лично кметът.

автор Гергана Динева
вестник „Вестител“ 2006 г. 

Материалът През 2006 г. община Асеновград иска обратно част от средствата по пишман проект за културен туризъм“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Не се е разминало без неприятни ситуации, обидени и дори протестиращи след поредните номинации. По правилник всички внесени предложения подлежат на открит дебат по време на сесия, а се класират след таен вот. Най-редно е званието да има по-прецизен регламент и да се връчва на заслужили съграждани по изключителен повод.

автор Христа Маринова
вестник „Вестител“ 2004 г. 

Материалът Девалвира процедурата за избор на почетни граждани в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Госпожа Дженева прави един анализ на състоянието на конкурса „Най-добро домашно вино“ и неговите перспективи и настоящо състояние. Статията излиза през февруари 1998 г. и аз ще ви я представя дословно:

„Днес за пореден път Асеновград намира повод да се възгордее от традицията, от природата, от хората си. „Конкурсът „Най-добро домашно вино“ за първи път отваря граници за съседни градове и села (Меракът да прерасне в национален, със запазена самобитност, изстина отдавна).

Днес ресторант „Асеновец“ вдигна завеса в 16:00 часа за гости, граждани, общински домакини. Пак досадни се очакват да бъдат журналистите, които по традиция идват повече на брой неканени, някои прилично се напиват, преди да отпътуват за съседен Пловдив. 

Най-добрият винар вероятно ще бъде разпознат. Сърдити няма да има, защото в съседния край познато жури на публиката ще търси своя баш винар. Скромни награди, дъбова бъчва, фолк и артистичен водещ – всичко това е причина за повече тръпка и по-малко гафове тази година. 

Още на следващата седмица прясно приключилият винарски конкурс ще влезе в графата „свършена работа“ в поне няколко отчета.

Дали ще се сети някой да реагира, че тази форма и това съдържание на празника бързо се изчерпаха и една добра традиция е застрашена със сигурна анемия?!

На всички са понятни добрите намерения, които и тази общинска власт има към уникалните станимашки традиции. Това обаче не е достатъчно. Да  събереш артист гастрольор с редови фолк оркестър в двуетажен градски ресторант е добре познатата сватбарска форма спазвана и до днес. Горе-долу и развитието на празника носи същия сватбарски дух и толкова. Така е, щом с един подчертано етнографски празник се ангажират финансисти, агрономи и всякакви активисти (уважение към всички специалисти, иначе).

Кой и след какви дебати изготви концепцията на този празник? Защо никой не усети „издишащите“ места в него, които спешно трябва да бъдат изчистени, заместени, променени? Защо не се провокираха разбиращите тази традиция местни хора с уникален свой поглед към конкурса?

Кой реши да раздели градския празник на елитен първи етаж, където масрафът задължително е общински и спонсорски, и простосмъртен втори, където виното и мезето се вадят от джоба на абичката, а допълнително поръчаното – от другия джоб на същата абичка? Някой да съзря в ситуацията нещо смущаващо?

Празникът затова е такъв, за да събира хората, за да пренася традицията напред във времето, а не да я окастрят инцидентни организатори. 

Пък и най-простото – добрият празник струва ум и пари. Защо подготовката му не се предостави на предварително спечелил творчески колектив, готов със защитена концепция за празника. Чиновниците не са виновни, че не разбират от празници. И са напълно невинни, когато ги карат да замятат престилка в ролята на градски сватбари. 

Асеновградчани най-вероятно си искат традициите. Защото дядовците винари си отиват, след тях трябва да дойде друг. Защото без вино Станимака ще пресъхне.

автор Грета Дженева

(снимка конкурс „Най-добро домашно вино“ 2013 г.)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът „Домашно вино – Асеновград“ – млада традиция, застрашена от анемия – коментар на Грета Дженева от 1998 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Гроздоберът, ромите и кусурите на демокрацията в Асеновград от края на миналия век е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.