„Първите уроци по борба получих в часовете по физическо възпитание“, разказва Янък. „Искам да благодаря най-сърдечно на моите учители, които не само ме обучаваха, но ме и подготвяха за живота.“

Първенец в училището, той преминава в школата по борба под ръководството на треньора Янко Деведжиев. Печели много окръжни и републикански първенства. Приет е в АФД „Тракия“ – Пловдив, където продължава своя триумф и печели редица окръжни и републикански първенства.

През 1995 г. участва в световно първенство в Лос Анджелис – САЩ, в категория до 92 кг, свободен стил, където завоюва 1-во място. През 1996 г. завоюва втора световна титла в гр. Варна. В Букурещ през 1999 г. участва и спечелва за трети път световната титла и златен медал. Състезанията са организирани под шефството на американеца Джон Дюпон за ветерани.

И сега продължава да тренира и е в добра спортна форма.

Женен е, има три деца: Ремзие, Шерин и Есат. Радва се на петима внуци. През 2003 г. е провъзгласен за почетен гражданин на Асеновград.

Възпитаниците на ОУ „Никола Вапцаров“ могат да се гордеят с него.

автор Йордан Шкутев
вестник „Вестител“ 2007 г. 

(За съжаление, през 2010 година Шабан Янък губи живота си в трагичен инцидент.)

Материалът Асеновградчанинът Шабан Халилов Янък – трикратен световен първенец по борба е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

През 1962 г. Велчев получава международно признание, след като става лауреат на Световния младежки фестивал в Хелзинки. Следват успешни изяви на сцени в Сараево, Федерална република Германия и Швейцария, както и гастроли в Полша, Дания, Испания, Австрия, Белгия, Италия, Малта и Корея. От 1975 г. до края на живота си той е постоянен солист на Пловдивската опера.

Освен с професионалната си кариера Дамян Велчев остава запомнен и със своята благотворителна дейност. Той организира ежегодни благотворителни концерти, помага на деца от Дома „Таню Войвода“ и подкрепя млади таланти в тяхното професионално развитие. При благотворителната си дейност поддържа връзки с приятели в Швейцария, от които осигурява материална помощ, като поема и транспортните разходи.

През 2019 г. група асеновградчани номинират Дамян Велчев посмъртно за званието „Почетен гражданин на Асеновград“. В мотивите е подчертан неговият принос към културния живот и популяризирането на името на Асеновград чрез оперното изкуство. В негова памет през септември същата година в Народно читалище „Родолюбие“ е организиран концерт на хора на Държавна опера – Пловдив, озаглавен „С обич за Дамян Велчев“.

Дамян Велчев остава в паметта на Асеновград не само като талантлив оперен тенор с международни изяви, но и като човек, който чрез изкуството и благотворителността си е допринесъл за популяризирането на своя роден град.

Материалът Дамян Велчев (тенор) – 1932 – 1999 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В разговор с местната общинска управа министърът заявил, че линията ще бъде построена, но при условие общината да се ангажира с отчуждаването и изплащането на имотите и с безвъзмездното им отстъпване на държавата.

При гласуването всички съветници са „за“, с изключение на Косьо Тафров. Неговите думи, че това ще обремени общинския бюджет, се оказват верни. Години наред огромните суми, взети като заеми, тежат върху бюджета на общината и не могат да бъдат погасени.

автор Ангел Кръстев
вестник „Вестител“ 1998 г.

Материалът Как през 1912 г. Станимака плаща цената за железницата до Крумово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Председателят на Клуба по вдигане на тежести Стефан Георгиев изказа възхищението си от постиженията на нашия щангист и му благодари за прославянето на името на асеновградската школа и на България. Поздравления и пожелания за най-високи постижения на предстоящото през октомври световно първенство по вдигане на тежести във Финландия и на олимпийските игри през 2000 година „железният мъж“ на града ни получи и от кмета, от г-н Добрев, от треньорите си и от всички присъстващи.

С много цветя бяха обсипани Пламен, семейството му и неговите треньори.

Пламен сърдечно благодари за всичко, което е направено, за да постигне тези успехи на европейския подиум, и обеща, че ще се подготвя упорито за предстоящото световно първенство.

На тази мила вечер бе подхвърлена и идеята да се организира международен турнир по вдигане на тежести в Асеновград в памет на Иван Веселинов, поставил началото на успехите на асеновградската школа в този спорт.

*************

Заслужилият треньор Димитър Трамбураджиев е на 50 години. Роден е в Асеновград. Вече 38 години се занимава с вдигане на тежести. Първият му треньор е Васил Петков. Три години е републикански шампион за юноши и пет години — републикански шампион за мъже в най-тежката категория. Димитър е и три пъти балкански шампион в същата категория. От 20 години е треньор.

– За Вашите лични спортни успехи знаем. Разкажете ни за постигнатите от Вас успехи като треньор в ДФС „Асеновец“.

– Първият ми и най-голям успех е, че моят възпитаник Севдалин Маринов през 1984 година стана европейски и световен шампион за мъже. След три години Севдалин стана и олимпийски шампион. Другият мой възпитаник Атанас Тянев стана два пъти световен шампион за младежи. С много труд и постоянство работих с Пламен Желязков още от дете и вече 14 години защитаваме спортната слава на Асеновград и на България.

– Това са много големи успехи за един треньор. Как успяхте да ги постигнете?

– С неуморен труд и при подбора на десетки деца, които минаха през залата за вдигане на тежести. Никак не е лесно да се прецени от кого ще стане спортист. Но след като преценя, започвам упорито работа по моите методи, които, както виждате, излязоха много сполучливи. Последното доказателство е Пламен Желязков, който ни зарадва с европейската титла до 69 кг. За неговото израстване голям дял има и моят колега Лъчезар Кишкилов, с когото от няколко години работим на колективни начала.

Неоценима е и помощта на управителния съвет и на неговия председател инж. Стефан Георгиев, Петър Гюлчев и председателя на ДФС „Асеновец“ Георги Златев. Всичко това не би било възможно без нашия генерален спонсор КЦМ – АД с изпълнителен директор Никола Добрев.

– Ще продължат ли традициите на Клуба по вдигане на тежести за излъчване на шампиони от световна величина?

– В момента работим с деца, юноши и младежи, много от които имат качества за израстване като шампиони. Не случайно трима от тях вече са приети и в четата на старши треньора на националния отбор Иван Абаджиев. Движим се по програма „2000“, което значи, че през 2000 година трябва да изпратим наш състезател на олимпиадата в Сидни — Австралия.

– Нашите читатели Ви пожелават здраве и все така упорито да работите като треньор за продължаване на традиционната спортна слава на Асеновград.

автор Георги Костадинов
вестник „Вестител“ 1998 г.

(на снимката – Европейският шампион по вдигане на тежести Пламен Желязков и неговите треньори – Димитър Трамбураджиев и Лъчезар Кишкилов)

Материалът Димитър Трамбураджиев и шампионската школа по вдигане на тежести в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Връщайки се в село Татарево, не намира поминък. Семейството на родителите му било голямо и решил да се засели в Станимака. Оженил се за Анка, местно момиче, и купил къща на сегашната улица „Шейново“, до параклиса „Св. Варвара“. Занимавал се с джамбазлък и касапство. Така прехранвал многолюдната си челяд.

Родили се Александра, Тодора, Неделя, Хришица, Мария, Елена, Георги и Костадин. Децата рано започнали да се трудят, даже и на чуждо. Момичетата се омъжели и създали добри семейства. Майка им ги е научила на домакинство и труд. Родили им се деца. От Тодора – Иван и Николина; от Александра – Борис, Николай, Веселин, Слави и Здравко – близнаци. От Мария /Микичка/ – Ангел, Недялка…

Интересна е женитбата на Елена за богат младеж от Чепеларе. Елена била поканена на годеж да помага, но годежарят казал на брат си – продумника, да не обявява годеж, а все едно, че са на гости. Казал му, че е харесал Ленчето, която черпила гостите и помагала. Така между приятелките застанал младежът и Елена станала негова съпруга.

Съдбата на Костадин му поднася лоша болест – язва на стомаха, която се спуква, и той бива опериран в Пловдивската държавна болница. Всичко щяло да е добре, но той, въпреки предупреждението на лекарите, пил вода на втория ден и починал. Оставил сираци трите си деца – Славчо, Ангел и Анка, която била само на 8 години.

Анка и Здравко са единствените живи първи братовчеди, които помнят някои неща и ги разказват. Така Анка разказва за сирачеството, защото майка ѝ умира една година след баща ѝ. Славчо, по-големият ѝ брат, поема грижата на баща и майка, като работи като шивач, даже впоследствие и в собствено ателие. Учил е при по-големия си братовчед – „Шантиклера“, на занаят. Времената са били трудни и родовата сплотеност е била в основата на взаимопомощта вътре в рода.

Съдбата на близнаците на Александра, особено на Здравко, е била незавидна – да бъде даден за осиновяване. Запознава се с осиновителите си и остава 12-годишен да научи, че има жив истински баща и братя, но остава да живее при осиновителите си. Преживява много тежко, когато разбира, че е осиновено дете. Майката, Александра, умира, когато е бил на две години.

От децата и внуците на Славчо Узуна има учители, лекари, икономисти, счетоводители, инженери, техници, шивачи, шофьори и други.

Родът се разраства, връзките се губят, но предстои в нашата бъдеща дейност да увеличим познанията си за рода, да намерим още родови снимки и да оформим всичко в една книга за рода ни, която да бъде пътеводител на нашето поколение, за бъдещите родови проучвания и бъдещите родови срещи.

Д-р Александра Кирева

Материалът Проучването на станимашкия род на Слави Костадинов Тонев (Узуна) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

След този успех българите продължили борбата за създаване на българско училище и организиране на българска черква. И решили да открият свое училище.

Със средства от касата на общината била закупена една къща. В долния етаж на къщата имало два магазина. Единият бил леблебиджийница на хаджи Желю Сталев, а другият бил магазин за бакалски стоки. Наемите от двата магазина подпомагали издръжката на училището. То се намирало на втория етаж и се помещавало в един голям салон.

По уредба новото училище превъзхождало досегашните български училища. В него се обучавали около 30 деца. Заслуги за откриването и уреждането на това училище имали и пловдивски чорбаджии родолюбци, между които челеби Георгаки и Тъпчилещови, които помагали и със свои дарения. На едно оплакване на българите, че училището е малко и не ще побере всички деца, които искат да се учат в него, челеби Георгаки отговорил: „Нека да е малко, с едно прозорче да е, но да си го имате. Големите неща започват с малко“.

Името на челеби Георгаки срещаме за първи път в едно писмо до пловдивския митрополит Панарет, който бил назначен от Цариградската патриаршия на мястото на заточения през 1861 година митрополит Паисий. Тук той се подписал Г. С. Чалоглу, като подписът му стои наред с подписа на Кр. Ив. Гешов. На други места четем името му написано по различни начини: Георги Стоянович, Георгаки бей, Чалоглу, челеби Георгаки, Георги ефенди, Г. Стоянов. Това е все Георги Стоянов Чалъков. Той е син на големия Стоян Тодоров Чалъков, който е бил богат джелепин, но се е изявявал и с активна обществена дейност.

Георги Стоянов Чалъков е роден в Пловдив през 1822 година. Учил е в гръцко училище в Пловдив и е завършил търговското училище на остров Халки. Той е бил пръв помощник в стопанската дейност на баща си. Занимавал се е и с чифликчийство. В обществено-политическата си дейност израстнал много бързо и стигнал до изпълнението на длъжност с ранг на висш турски сановник. Той е убеден в това, че всички народи в Турската империя могат да живеят в съгласие, мир и разбирателство помежду си и, че Високата порта може да утвърди мира, любовта и доброто съжителство между всички. На тези си разбирания и убеждения той остава верен до края на живота си.

През 1870 година била създадена Българската екзархия, като особена църковна област с вътрешно самоуправление и свой устав. Този устав трябвало да бъде изработен от Екзархийския смесен съвет, в който освен екзарха и владиците имало и 10 миряни, между които Гаврил Кръстевич, хаджи Иванчо Пенчович, Георгаки Чалоглу и др. Така постепенно Г. Чалъков навлязъл в църковно-националното движение на българите. Той разбирал това движение като национално-политическо стълкновение между два възраждащи се народа /българския и гръцкия/ за определяне на църковно-юрисдикционно национално-политическите области на двата народа на Балканите. Смятал, че изпърво трудностите се появили поради етническото предимство на българите в епархии, към които гърците предявявали неоснователни претенции.

Една от големите грижи на екзархията била устройването на училищното дело. Училища се откривали на много места, но били бедни, та не могли да се издържат. Решено било да се състави Екзархийско централно настоятелство за просвещението, което да вземе под свой надзор и покровителство всички учебни и ученолюбиви заведения. Много често за поддържането на училищните помещения и за тяхното обзавеждане, както и за издръжката им се налагало да се търсят спомоществователи. А Тъпчилещови и Георги Стоянович били едни от изявените и постоянни меценати на новооткриващите се български училища. От училищата се очаквало да подпомогнат осведомяването на българското население, особено в такива места като град Станимака и Конушка нахия.

Основните училища, откривани досега на различни места в продължение на няколко десетилетия, представлявали голямо разнообразие в устройствено и програмно отношение. Било решено по епархии да се свикат училищни събори, които да разгледат и да вземат становища по устройството и програмата на училищата. Такъв събор бил проведен и в град Пловдив през 1872 г.

Училищата по места правилно разбрали нуждата на времето и задачите на народното училище. На много места били организирани учителски дружества, каквото било основано и в Станимака през май 1881 година. Родолюбието отвеждало челеби Георгаки на много от местата, където се организирали или създавали нови училища, или пък се въвеждали новостите в училищното дело. Успоредно с това той е и активен участник в църковно-националното движение на българите. Много често е бил член на различни делегации, които са поставяли за разрешение българския църковен въпрос. Такава делегация е посетила цариградския патриарх на 15 май 1870 година. Неин член бил и Георги Чалъков.

През октомври 1872 година Синодът при Екзархията чрез своите пратеници архимандрит Йосиф и Георгаки Чалъков уведомили министъра на външните работи в турското правителство, че патриаршията продължава да изпраща гръцки владици в български епархии. Правителствените служители казали обаче, че правителството се води от началото на свободата на съвестта и съгласно това начало не може да принуди гърците да признаят екзархията, нито може да забрани на патриаршията да изпраща владици за екзархийските епархии, в които живеят гърци.

През 1873 година Георгаки Чалъков е капу-кехая в екзархията в Цариград. През същата година била подета инициатива за смяната на екзарх Антим I, след изтичане на мандата му според устава. В основата на тази инициатива били доктор Стоян Чомаков и Георги Чалъков, които държали за мандатността на екзарха.

Верен на убеждението си за добруването на всички народи в турската империя под ръководството на султана, Георги Чалъков участвал в акция за събиране на благодарствени адреси в полза на султанското правителство в навечерието и по време на провеждането на Цариградската конференция през 1876-1877 година, която трябвало да разгледа положението на славянските народи под турска власт, както и да вземе радикално решение по българския църковен въпрос.

Тази деятелност на челеби Георгаки обаче не може и не бива на хвърля сянка на съмнение върху родолюбието и патриотизма на Георги Стоянов Чалъков, когото трябва да знаем и да помним като един от главните дейци, наред с Йоаким Груев за създаването и утвърждаването на българското училище в Станимака. А той участва в създаването и утвърждаването на български училища и на други места в Пловдивска епархия, като е и един от основните меценати за уреждането и издръжката на българските училища.

Георги Стоянов Чалъков починал през 1882 година, едва на шестдесет години.

автор Георги Пенчев

Материалът Георги Стоянов Чалъков (челеби Георгаки) и неговият принос за Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Бригадирско движение в Асеновградско (галерия архивни фотографии) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Организацията е основана на 20 март 1927 г. от повече от 50 родопчани, живеещи в Асеновград. За неин председател е избран най-възрастният сред присъстващите – Тодор Торманов. На специално избрана комисия е възложено изготвянето на устав, който е приет на 13 април 1927 г. По-късно той е преработен и утвърден от Министерския съвет на 28 септември 1938 г. Според неговите разпоредби членове на организацията могат да бъдат всички пълнолетни родопчани или техни родственици, независимо от пола, които живеят в Асеновград.

Сред най-видните членове на Родопска дружба „Рожен“ е изтъкнатият фотограф Крум Савов, който освен че оказва финансова подкрепа, предоставя и своето ателие за нуждите на организацията. Сред останалите известни членове са Иван Моллаиванов, Димитър Радев, Христо Даскалов и други.

През цялото си съществуване Родопска дружба „Рожен“ работи за съхраняването и популяризирането на уникалния родопски фолклор, традиции и бит. Организацията преустановява дейността си през 1944 г.

Материалът Асеновградската организация Родопска дружба „Рожен“ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Панайот Сребрев е роден на 10 януари 1864 г. в Станимака /Асеновград/. Корените на фамилията са от Родопите. Бащата Аргир /преименуван на Сребрю/ Костадинов от Устово, а майката — Руска Димова — от с. Славейно. Зидар по професия, Сребрю Костадинов често идвал в Асеновград да работи по строежите на църкви и къщи. Харесал града и се установил завинаги.

Ученическите си години Панайот изкарва в Околийското централно българско училище. През 1881 г. записва Пловдивската гимназия. От 1883 г. е вече учител в Асеновград, а през следващата е главен учител на първоначалните училища.

В онези години, будната съвест на младия учител се вълнува не само от просветата на учениците. Вълнуват го и проблемите на разединената българска нация, поробените българи в Македония. Ето защо, когато през 1885 г. започва движението за Съединение и освобождението на Македония, той е сред инициаторите в Асеновград, които учредяват Таен революционен комитет, на който става секретар. В първите дни на септември не само в Пловдив, но и в Асеновград усилено се готвят за обявяване на Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

На 4 септември 1885 г. учителят Никола Кръстев донася възванието и решението за участие в акцията, определена за 6 септември. Панайот Сребрев е сред главните организатори в Конушка /Асеновградска/ околия. Над 2000 души са вдигнати за сваляне правителството на Гаврил Кръстевич в Пловдив и обявяване на Съединението. На 6 септември, с помощта на асеновградчани, обединението на двете български части е осъществено.

След Съединението през 1885 г. в живота на Панайот Сребрев започва нов етап. Той е сред стълбовете на Стамболовата партия в града. През 1887 г. Стефан Стамболов застава начело на българското правителство. Няколко години след това, на 10 октомври 1890 г., местните стамболовисти поемат общинското управление. Кметското място е заето от Георги Ковачев, а помощник-кмет става Панайот Сребрев. В работата на Общинския съвет започва нов етап.

През 1891 г. е изградена сградата на Централното училище, изготвя се градоустройствения план на града, от Пловдив в Асеновград е преместен 21-ви Средногорски пехотен полк. През 1892 г. общината подпомага предприемчиви граждани за участие в Първото пловдивско изложение. По инициатива и председателството на комисия по наименование на улици, начело с Панайот Сребрев, над 130 улици получават имена.

През 1893 г. Панайот Сребрев участва в работата на Великото народно събрание. Една нелепа присъда, свързана със строителството на Централното училище, го лишава от граждански права до 1900 г. Това слага край на неговата политическа кариера. Той продължава да бъде един от стълбовете на стамболовата партия в града, но никога повече не прави опит да влезе във властта. Неговият опит и енергия се насочват в друга насока.

През 1904 г. местните стамболовисти отново оглавяват общинското управление. За да се отразява дейността на общината, на партийната организация, живота в града, стамболовистите започват да издават в. „Дружба“. За негов издател и главен редактор е избран Панайот Сребрев. С неговото име трябва да свързваме историята на вестникарското дело в града, защото вестникът е първият значителен информатор в града.

Цели 10 години Панайот Сребрев се посвещава на него. През това време на страниците му се появяват ценни сведения за историята, политическия живот, културата, просветата на града. Панайот Сребрев не е само информатор на събитията, а нещо много повече — водач на местната интелигенция, душата на литературния и публицистичен живот в града. Пропагандира, възпитава чрез перото си, чрез делото си, чрез името си. Превръща се в синоним на честност и морал, на достойнство и пример за подражание, независимо от това, че злонамерени люде продължават да му напомнят за „студените зидове на затвора“. А той продължава да служи на своя град, на хората на Асеновград.

Балканската и последвалите я Междусъюзническа и Първа световна война приключват, но слагат край и на „златния век“ в развитието на града. Трябва да минат години, за да намери своя път творческата инициатива. Дори и малко по встрани от главните действащи лица в града, Панайот Сребрев продължава да бъде полезен на хората. През 1926 г. той е сред инициаторите за учредяване на Археологическо дружество, което може да се приеме като начало на музейното дело в Асеновград.

Панайот Сребрев продължава да се изявява до дълбока старост в дейността на поборническото дружество. На 21 октомври 1951 г., на 87 годишна възраст, затваря завинаги очи един от най-заслужилите асеновградчани.

автор Ангел Кръстев
вестник „Вестител“ 2004 г.

Материалът Панайот Сребрев – учител, революционер и общественик на Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„Щастлив съм и благодаря на Бога, че ме е създал здрав, силен и пъргав“, заяви юначният младеж.

Кметът на общината Кирил Трендафилов съобщи името на юнака и му връчи икона и други подаръци.

Стотици граждани целунаха осветения кръст за здраве и късмет през тази година.

автор Костадин Буюклиев
вестник „Вестител“ 2006 г. 

Материалът Богоявление в Асеновград през 2006 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.