Политика - Туристически пътеводител

В Станимака Александър Стамболийски прозира фаталната роля на цар Фердинанд

ustremeni — Mon, 10 Nov 2025 00:52:51 +0000

От много време сред най-ценните неща, които съм срещал в местния периодичен печат, е статията „Стамболийски в Станимака“, отпечатана във в. „Дружба“ брой 253 от 22 април 1911 г.

Не само авторът на статията, със своите заключения, но и цитираните думи в речта на Ал. Стамболийски са с голямо историческо значение. За онези, които добре познават историческите процеси и реалности около царската особа и онова, което ще последва след гласуването на промяната на чл. 17 от Конституцията, думите на Стамболийски са пророчески. На политическата сцена изгрява един нов политик, който с огромното си прозрение вижда в бъдеще пагубната роля на царя и династията. Местният автор на статията, представляващ буржоазните среди, усеща „богомилската“ роля на Ал. Стамболийски и неговата партия за откъсване на селското население от лапите на разните буржоазни партии, боричкащи се за властта.

Да правя анализ на статията не е нужно, читателят нека сам направи изводите си от думите, произнесени от Стамболийски в нашия град на 17 април 1911 г. в салона на училище „П. Евтимий“. Ето цялата статия от в. „Дружба“ от 22 април 1911 г., в която четем следното:

„На 17-того (17 април 1911 г.) в града ни държа своята агитационна реч един от водителите на Земеделческата партия на име Стамболийски. Речта си държа в театралния салон на училище „Патриарх Евтимий“ пред стотина селяни и толкоз граждани. Цялата реч на Стамболийски бе пропита от злъч и омраза против короната, против гражданите и против всички други политически партии. Гражданите в посрещнаха с отвращение, а селяните поглъщаха с жажда всяка дума.

Стамболийски в своята двучасова реч разкритикува по своеобразното гледище на Земеделската партия законопроекта за изменение на Конституцията и изсипа всичките криви дърва върху гърба на царя, който, без да пита народа, си прикачил титлата „цар“ и извършил преврата в Търново с провъзгласяване на независимостта. Посочи опасността за народа ако се дадат правата, които царят иска с новата редакция на чл. 17 от Конституцията. Осмя проектираната коронация на царя, алчността му за пари и разточителството му, като апелира към земеделците да стегнат редовете си и да изберат за депутати в Народното събрание кандидатите на Земеделската партия, които ще вкарат в пътя царя и ще му намалят заплатата на 100 хил. лв., а ако не е съгласен, щели да му кажат да си отиде от гдето е дошъл.

Ние се чудим и не можем разбра как се допускат такива хора да вършат своето грозно и разрушително дело в тая страна безнаказано и свободно, със своите проповеди и богомилски маниери развращават простото и наивно население и вкарват омраза в него към короната, династията и настоящия държавен строй.

Ще ни се възрази, че България е конституционна страна, че свободата на словото е осигурена за всекиго.

От такива развращаващи проповеди до явния въоражен бунт има само една крачка и ако на това богомилско движение не се тури край, скоро ще видим, че семето, което тези демагози хвърлят, ще поникне и ще даде стократен плод, който ще докара катастрофи, които никой не може да предвиди“.

автор Ангел Кръстев

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът В Станимака Александър Стамболийски прозира фаталната роля на цар Фердинанд е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Избори и Общински съвет в Станимака през 1901 г.

ustremeni — Tue, 28 Oct 2025 14:19:26 +0000

На 28 януари 1901 г. са проведени парламентарни избори, в които за представители на Конушка околия са избрани стамболовистът Вълко Шопов и независимия В. Буботанов. Няма информация за касиране на изборите, но се знае, че през юли същата година са проведени допълнителни избори в страната и за Станимака са избрани К. Калчов и Епитропу. Във връзка с неточности, допуснати при извънредните избори, е уволнен околийският началник П. Владимиров. Назначената по случая анкетна комисия не констатира нарушения.

На 11 февруари 1901 г. в страната са проведени избори за общински съветници. На първото заседание на 17 март са обявени избраните в Общинския съвет съветници. За кмет е избран Христо П. Бойков, за негови помощници Желю Младенов и Аргир Далчев, а за членове Ради Овчаров, Георги Игнатов, Добри Шопов, Никола Хаджи Цочев, Никола Димов, Д. Ганюолу, К. Проесту, Павел Костов, Т. Калоч, Георги Жеков, хаджи Христо Петев, Г. Трендафилов и Христо Г. Коджаманов.

На 7 април 1901 г. по нареждане на околийския началник се провежда втори избор. Отново за кмет е избран Христо П. Бойков, за помощници – Желю Младенов и Щерю Пангалу. За секретар на общината е избран Никола Попвасилев.

На 10 април 1901 г. на заседание на Общинския съвет за инженер на града е избран Михаил Шамрачески, който няколко години преди това е заемал тази длъжност и като такъв изготвя първия архитектурен план на Станимака. Негов проект е и оригиналният павилион, с който нашият град се представя на първото Пловдивско изложение през 1892 г.

На 30 април 1901 г. е уволнен градския лекар д-р Доксиади и на негово място е назначен д-р Пендовели.

снимка – Станимака – 1891 г.

Материалът Избори и Общински съвет в Станимака през 1901 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Митинги, събори и обществени събития в Станимака през 1901-1902 г.

ustremeni — Wed, 15 Oct 2025 17:21:01 +0000

23 септември 1901 г. – в града е проведен грамаден митинг, на който се протестира против „свирепствата на турското правителство над македонския роб“.

Иска се от „просветна“ Европа да тури в изпълнение чл. 23 от Берлинския договор, а така също и нашето правителство да се застъпи за участта на поробените.

26 септември 1901 г. – По инициатива на станимашките граждани се избрала 15-членна комисия, която под председателството на Лука Чепаринов да свика лозарски събор в гр. Пловдив, който ще трае от 25 до 30 ноември.

1901 г. – в Станимака пристига дряновският социалист Косьо Иванов Тафров, който ще оглави за около две десетилетия местната Социалдемократическа партия в града.

1901 г. – В Станимака се установява на работа в местната банка Стефан Иванов от с. Жеравна. Той е един от сторонниците на кооперативната идея и е един от инициаторите за учредяването на първата в България тютюнева кооперация „Асенова крепост“.

24 януари 1902 г. – За бирник при Станимашката община е назначен Никола Кръстев. Завършил Пловдивското жълто училище. Няколко години е учител в Станимака. През 1885 г. като председател на местния революционен комитет оглавява местната дружина, кочто участва в свалянето на Източнорумелийското правителство, начело с Гавил Кръстевич. След Освобождението дълги години е околийски управител в различни градове на странатa.

27 март 1902 г. – Годината се свързва със сериозна криза в управлението на общината. След проведени избори избраните съветници се събират на първо заседание. Въпреки че заседанието напускат пет от избраните съветници, включително и Ташо Мимидичков, при извършения избор от останалите именно той е избран за кмет на града.

3 април 1902 г. – По покана на околийския управител общинските съветници се събират и обмислят оставката на кмета Ташо Мимидичков. При извършения втори избор за кмет е избран д-р Яни М. Льолчу.

23 май 1902 г. – Общинските съветници отново се събират на заседание да избират кмет и негови помощници. Този път изборът се пада на Петър Павлов.

8 юли 1902 г. – Хлебарските работници от града обявяват стачка. Това налага кметът на града да изка помощ от окръжния управител в Пловдив, откъдето са изпратени 200 кг. хляб.

2 август 1902 г. – Излизащият в града вестник „Искрица“ се преименува на „Крепост“ – обществен, политически, научно-литературен и духовен седмичен вестник.

22 ноември 1902 г. – След известна стабилизация в работата на общинските съветници отново работата им е нарушена. Съветниците изказват недоверие на кмета, обвинявайки го, че е уволнил 25 чиновника. При извършения избор за кмет е избран Иван Попгеоргиев, а за негови помощници Ташо Мимидичков и Костаки Поесту. След известно време Ташо Мимидичков доброволно си подава оставката поради това, че на общината се разрешава само един помощник-кмет.

1902 г. – Прогресивно-либералната партия в околията има свое ръководство. За председател на околийското бюро е избран Петър Павлов, а за деловодител – Иван Попгеоргиев.

автор Ангел Кръстев

Материалът Митинги, събори и обществени събития в Станимака през 1901-1902 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Изборите в Станимака през 1914 г.

ustremeni — Tue, 23 Sep 2025 12:46:55 +0000

На 24 ноември 1913 г. се провеждат парламентарни избори, в резултат на което е образувано правителство, начело с Васил Радославов.

В парламента влизат много представители на левите сили – земеделци, тесни социалисти, широки социалисти, както и от доскорошно управляващата партия на Драган Цанков. Това пречи правителството да провежда своя самостоятелна политика. За това парламентът е разтурен и са насрочени нови парламентарни избори, които се провеждат на 23 февруари 1914 г.

Ето получените резултати на изборите в Станимака.

– Правителството печели 1319 гласа (в предишните избори 1073)
– Демократите 220 гласа (160)
– Цанковистите 97 (66)
– Тесните социалисти 140 (393)
– Широките социалисти 4 (11)
– Земеделците 44 (7)

Правителствените гласове са от коалицията Либерална партия, Народно-либералната и Младо-либералната.

При какви условия се провеждат изборите, че се получават такива големи разлики в гласовете на левите партии, не е трудно да отгатнем. За земеделците са гласували по-малко 37 избиратели, за тесните социалисти – 253. Правителствената коалиция печели в цялата страна. Това и дава право да провежда своя самостоятелна политика.

Материалът Изборите в Станимака през 1914 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Прогресивно-либералната партия в Станимака в началото на XX в

ustremeni — Mon, 22 Sep 2025 11:42:25 +0000

Либералните идеи имат почва в Асеновград. Дълги години Прогресивно-либералната партия на Драган Цанков, а след това на наследника му д-р Стоян Данев, в лицето не нейните председатели в града Сотир Шубаров и Петър Павлов, стои в сянката на стамболовистите и демократите.

По време на своето управление те не успяват да решат редица въпроси от предизборните си обещания и отблъскват значителна част от последователите си. Това е време на утвърждаване на Прогресивно-либералната партия. Отчитайки политическия момент, част от нейните членове издигат кандидатурата на Христо Ковачев.

Той е отскоро в редовете на прогресистите, с широки познания за стопанския и политическия живот в града и страната, със стабилни връзки с редица работници и занаятчии. Доскоро той е сред лидерите на Социалдемократическата (социалистическата) партия.

На проведената градско-околийски конференция през септември 1908 г. той е избран за председател на Прогресивно-либералната партия в Асеновград. Ето и пълния състав на новоизбраното бюро на партията:

Председател – Христо Г. Ковачев, подпредседатели – Сотир Д. Иванов и Димитър Борнутев, деловодител – Янко Петров, касиер Анастас Попгеоргиев и членове (от града) – Атанас Николов, Никола Гайдаров, Никола Калунов, Тодор Йорданов, Тома Панайотов, Тома В. Боев, Атанас Попорджиев, Димитър Ив. Вълчев, Аргир Хрисафов, Георги Трендафилов и Ст. Даскалов, и от селата: Христо Толев – с. Златовръх, Коста М. Колев – с. Патриарх Евтимово, Георги Колев – с. Тополово, Александър Николов – с. Червен, Тодор Колев – с. Крумово, Костадин Кръстанов – с. Яврово, Димитър Делчев – с. Конуш, Георги Христев – с. Поповица, Ангел Попкалинов – с. Павелско. За почетни председатели са избрани Сотир Шубаров и Петър Павлов.

автор Ангел Кръстев

Материалът Прогресивно-либералната партия в Станимака в началото на XX в е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Стамболовистката народнолиберална партия в Станимака през 1910 г.

ustremeni — Wed, 19 Mar 2025 18:40:54 +0000

На 20 май 1910 г. се провежда събрание на Народнолибералната партия в Станимака, на което присъстват над 200 членове. Избрано е градско бюро, в което влизат:

Ангел Златанов, д-р П. Сенкоолу, Христо Ножаров, Иван Минчев, Никола Кръстев, Иван Костов, Иван Шопов, Ангел Попов, Атанас Тянев, Панайот Сребрев, Господин Станчев, Васил Тонев, Андрея Стойчев, Георги Зидаров, Милко Хаджистоянов, Яков Кузмов, Стори Христозков, Д. Хр. Бойчев, Андон Р. Овчаров, Никола Македонски и Никола Тодоров.На 25 май 1910 г. на заседание новоизбраното бюро конструира своя ръководен състав. За председател е избран Иван Минчев, подпредседатели – д-р Петър Семкоолу и Г. Зидаров, касиер Иван Костов, секретар Васил Тонев, ревизори Андон Р. Овчаров и Андрея Стойчев.

(снимката е илюстративна – източник)

Материалът Стамболовистката народнолиберална партия в Станимака през 1910 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Демократическата партия в Станимака през 1910 г.

ustremeni — Thu, 27 Feb 2025 16:33:47 +0000

На 25 март 1910 г. организацията на Демократическата партия в Станимака избира градско бюро. За председател е избран Христо П. Бойков, който към настоящият момент е и кмет на града. За подпредседатели са избрани Атанас Т. Игнатов и Иван Т. Райчев, за касиер е избран Атанас Желев, а за съветници – Георги Ц. Кирков и Георги Р. Койчев.

На 31 март 1910 г. станимашката околийска демократическа организация провежда своето годишно събрание. Следва нов избор на градско бюро, в което настъпват следните промени: Избира се за председател Никола Благоев, подпредседатели Игнат Ръжев и Костадин Чичовски, секретар Георги Ц. Кирков , а за касиер е избран Влашо Н. Ангелов.

(снимка източник – кабинетът на Александър Малинов 1908-1910 г.)

Материалът Демократическата партия в Станимака през 1910 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.