Празници - Туристически пътеводител

Богоявление в Асеновград през 2006 г.

ustremeni — Sat, 18 Apr 2026 14:06:59 +0000

Въпреки дъждовното време и тази година бе извършен отколешният традиционен водосвет (потапяне) на Светия кръст. От всички църкви към реката се стекоха стотици богомолци.

Представителни роти от местното поделение, с бойното си знаме, бяха строени пред трибуната, от която всички свещеници от града извършваха тържествения богоявленски ритуал. Десетина младежи бяха заобиколили вира, специално подготвен за хвърляне на кръста.

Със Светия кръст към водата се отправи Веселин Хаджиламбрев, свещеник от църквата „Св. Атанас“. Пропукаха автомати. Пръв до кръста стигна и го вдигна над главата си 19-годишният Харалампи Желев ученик от Техникума по цветни метали.

„Щастлив съм и благодаря на Бога, че ме е създал здрав, силен и пъргав“, заяви юначният младеж.

Кметът на общината Кирил Трендафилов съобщи името на юнака и му връчи икона и други подаръци.

Стотици граждани целунаха осветения кръст за здраве и късмет през тази година.

автор Костадин Буюклиев
вестник „Вестител“ 2006 г.

Материалът Богоявление в Асеновград през 2006 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Тодорова неделя в Асеновград

ustremeni — Tue, 16 Dec 2025 17:25:13 +0000

Първата седмица от Великите пости се нарича Тодорова неделя. Според народните вярвания през тези дни не бива да си миеш косата, за да не ти „бубути главата“. Тази забрана е продължение на същото изискване през Сирната неделя. Периодът се определя като преходен и повратен. Трябва да се вземат лични мерки за запазване на здравето на хората. Постът също има отношение към него, защото спомага за телесното и духовното очистване на човека.

Тодоровден е от непостоянните празници, който се определя съобразно Великден и се пада винаги в първата събота от седмицата на Великия пост. На този празник в църквите се прави тържествена литургия и след това постещите* получават причастие.

В района на Асеновград най-многолюден е празникът около параклиса „Св. Георги“** (Амбелино), извън града и по посока към село Мулдава. На поляната се вари фасул. Тук се стичат богомолци не само от града, а и от околните села. След литургията свещеникът благославя курбана и всички сядат на празничната трапеза, на която се раздава от фасула и питите, донесени от богомолците.

Отколешна традиция е празникът да бъде съпроводен от надбягвания с коне, мулета, магарета, каруци. В тези надбягвания взимат участие хора то цялата околия и празникът се превръща в околийски. Следобед състезанията продължават с пехливански борби.

автор Ганка Маринова

(снимка параклис „Св. Тодор“ в местност Параколово)

–––––
* правилното определение е „постилите“
** параклис „Св. Георги“ (Амбелино) няма. Има такъв градски храм, към който се числи параклис „Св. Тодор“ в местност Параколово, който авторът вероятно има предвид.

Материалът Тодорова неделя в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Откога датират майските празници в Асеновград?

ustremeni — Sat, 27 Sep 2025 07:17:26 +0000

В България всеки новоизлюпен управник смята, че историята започва с неговото излюпване и зачертава или поне оплюва всичко минало, сътворено от предишните. Като почна да мисля по тоя въпрос, все се сещам как БиБиСи представяше взривяването на мавзолея в София като варварски акт на недостатъчно цивилизовано общество.

Едно миналогодишно вестниче информира, че Асеновградските майски празници се зародили в края на 80-те години на миналия век, което означава около 1989-та година. А аз си спомням, че като работех в Пионерския дом около 1970-та година подготвяхме рецитали с Елена, Златка и другите от кръжока по художествено слово и сгъстявахме репетициите на водения от Христо Гаврилов духов оркестър именно заради тези майски празници.

Запазил съм и две покани-програми от онова време – от 1969 и 1971 години.

Макар че поканата-програма от 1969 година има признаци да поставя началото на тези Асеновградски майски културни тържества, струва ми се че те възникват още по-рано. В годините след откриването на сегашната представителна сграда на читалище „Родолюбие“, нейното таванско помещение се ползваше активно от изградения тогава Клуб на дейците на културата. Присъствал съм там на срещи с Николай Хайтов за представяне или обсъждане на негови книги, на юбилеи и срещи с театрални дейци, художници и други мероприятия. В тетрадка от гимназията пък си пазя „Впечатления от една изложба“ – домашна работа за акварелите от изложбата на художника и енциклопедист Георги Ковачев от онова време.

Не претендирам за точност, но мисля, че Майските културни празници в Асеновград възникнаха в първите години след откриването на сградата, известна като „Културен дом“. Най-вероятно през 1964 година, когато е чествана 20 годишнината от 9 септември 1944. И сред инициаторите вероятно е бил някой от споменатите вече Николай Хайтов и Георги Ковачев, както и художникът Иван Кирков, тогавашната директорка на гимназията Иванка Тошева, преподавателят по музика Аспарух Видев, началникът на културно-просветния отдел в Общината Николай Попов…

В първите си варианти това бе десетдневка, в мероприятията на която бяха включвани по-известни дейци на културата, родени или свързани с Асеновград – артисти, художници, писатели, музикални дейци. Постепенно празниците се разрастваха, достигайки до месец, включващ понякога и първомйските празници или дори и почитните караули на 2 юни. По случай Деня на победата – 9 май се провеждаше Преглед на маршовата песен, а последната неделя на май се оформи като Ден или Празник на града.

Сега, в дните на тазгодишните Майски културни празници, изказвам своята благодарност към нашите предци за създаването на тази прекрасна традиция, водеща до ежегодните ни културни съпреживявания. А ако някой разполага с по-точни сведения и документи по въпроса за възникването й – нека ги сподели за сведение на по-младите. Хубаво е да се знае началото, възникването на всяка традиция…

автор Никола Филипов

(заглавна снимка – празник на Асеновград 1988 г)

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Откога датират майските празници в Асеновград? е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Празници, традиции и веселия в Станимака

ustremeni — Sun, 21 Sep 2025 16:57:50 +0000

Много тържествено се честваше деня на лозаря (Трифоновден). На този празник цялата сегашна улица „Юрий Гагарин“ биваше обкичена със зелени клони и гирлянди, а пред самата чешма имаше построена арка, която предаваше тържественост на празника.

Пред чешмата – наредени маси със сервирани мръвки от сварения курбан и до тях бъчонка с хубаво памидово вино. На всеки посетител се даваше за здраве мезе от курбана и чаша вино, те пък хвърляха пари на оставеното диско (поднос, дискос).

През това време на мегдана тъпаните и зурните насърчаваха борците. Наградите за победителя бяха овце, овни, малки телета и парични награди.

Много весело се празнуваше и първата седмица на Великденските пости. Тя беше седмица на карнавала. Облечените в костюми и маски младежи бяха непознаваеми. Ергените има възможност най-добре да опознаят и харесат момичетата. През време на посещението не говореха, за да не ги познаят по гласовете. Най-различни оригинални, находчиви и фантастични игри и веселия предизвикваше тяхното появяване.

Най-оригинална беше „Машината за подмладяване“. Тя представляваше удължена конска каруца с два кона, покрита от всички страни с чергило, вътре монтирани зъбчати колела и ламарини с въртящи се отвън ръчки. Вътре е скрито младо момче. Експериментът започваше, като на избрания стар човек преди да влезе в машината му се даваше една рядка течност в дървена лъжица с дълга 80-100 см дръжка. Дават на стария човек да я изпие и го вкарват вътре в каруцата. В продължение на 3-4 минути – въртене на машината и шум, който издават ламарините. След малко от другата страна изскача младото момче и редица други номера.

Прочутият за онова време лекар д-р Доксиадис на карнавалната седмица се маскираше като бозаджия. Гюма си, вместо с боза, го пълнеше с бяло вино и нанизваше на връв топли гевреци, които окачаше на врата си и тръгваше по улиците на града“да продава“, да черпи безплатно бедняците с бяло вино и топли гевреци.

Великденските празници се празнуваха три дни с червени яйца, с чуреци (козунаци), печени агнета, агнешка капама с пресен лук. Това бяха традиционните великденски ястия, поливани с хубаво памидово или маврудово вино. На тези празници кумците праща на кума си най-хубавия козунак и червени яйца, с което засвидетелствуваха голямата си почит и уважение към кума. По големите широки улици се строяха дървени въртящи се люлки, които срещу едно яйде или пари завъртаха люлката 15-20 пъти. Това беше най-голямата радост за децата, които се люлееха по 4-5 пъти на ден, като скришом вземаха яйца от вкъщи.

Именните дни се празнуваха официално. Вратите на къщите, където имаше именник, бяха отворени за посещение от сутрин до късна вечер за всеки познат и непознат човек, който влизаше да честити именника. Същите бяха посрещнати много любезно от страна на домакините. Тъпаните и латерните поздравяваха именниците с песни. Почерпваха ги с вино и мезе, поднесено на диско, а също така и с коняк или ракия и някой лев, залепен по челата на свирачите.

Нашата къща, която имаше четири големи стаи и голям салон с джамлъци, беше много удобна и често си устройвахме вечеринки с близки семейства, придружени с хубава музика, тъпан и зурни, които настройваха компанията за танци. Приготовленията започваха два-три дни преди това. Приготвяше се сладкиш, вита баклава и разни сладки, балсуджук и гръцки сърми, печена мисирка с кисело зеле на фурна, луканка за мезе и хубаво червено вино.

По-заможните семейства ходеха на екскурзия до „Св.Никола“, сега „Момина сълза“. Често гуляеха по три-четири дни, без да се приберат в града.

В нашата махленска бакалница всяка вечер се събираха на покупки, а същевременно около мангала се водеха най-различни мохабети от тогавашните чорбаджии: Чавката, Гущуля, Данаиловци, Фурето, Панкоолу, Мардата и др. Аз, като помагах на баща си, ставах неволен слушател на разговорите им. Д-р Доксиадис беше най-прочутият хуманен лекар в Станимака. При преглед на бедни хора, вместо да им взима пари за преглед, предписваше им лекарства и даваше пари от себе си за да ги закупят. Повикан за преглед за някой беден, на връщане се отбиваше у свои пациенти да провери състоянието им, без да е бил повикан от близките.

Ето един интересен пример с тежко болен мъж. За неговото по-бързо възстановяване му препоръчал пилешки бульон, тъй като болният вкъщи имал доста кокошки. Болният се обърнал към лекаря и му казал: „С пилешка вода можели болният да се храни и бързо да оздравее, докато има дебела сланина, луканка и печено“.

Тогава д-р Доксиадис, за да убеди болния, че бульонът е този, който ще го възстанови, попитал жена му дали имат готвено ядене с месо. „Ако имате, много ви моля, донесете в една чиния с малка мръвка месо, че съм много гладен“. Жената, в желанието си да угоди на лекаря, избрала най-хубавата мръвка със сос, но лекарят, вместо да седне да яде, се обърнал към болния и му казал: „Гледай сега кое ще се залепи за стената от яденето – сокът или мръвката“. – и за обща изненада на двамата той плиснал чинията с яденето на стената в стаята. Сокът потекъл по стената, а месото паднало на земята. Обърнал се към болния и му казал: Видя ли кое е полезно и кое не?“. А на домакинята казал: „Не се тревожете, преместете болния в друга стая, утре ще изпратя бояджия и за моя сметка ще ви боядиса стаята“, както и сторил.

Доксиадис казвал често: „Да убедиш болния в нещо, това е най-доброто лекарство. През зимата той ходеше леко облечен, с пардесю, вместо с балтон, за което богаташите му се присмивали. Казвали: „Доктор, пък няма пари да си купи балтон“. И когато на майтап или наистина му събрали пари, за да си купи балтон, той взел парите и сърдечно благодарил, но вместо да си купи балтон, ги дал на бедните болни, като им казал, че тези пари ги дава еди-кой си чорбаджия за лекарство и за по-хубава храна. Болните, без да знаят как стоят нещата, отправили хиляди благодарности към своя покровител – чорбаджията.

Из спомените на Апостол Н. Беждремов
записал Иван Гащилов

(снимка „Женски бунт“ – Коста Форев)

Материалът Празници, традиции и веселия в Станимака е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Традиционен местен обичай „Калиница“ в Асеновград

ustremeni — Sun, 01 Jun 2025 04:12:35 +0000

„Калиница“ е обичай, който се среща само в Асеновград. Представлява събитие, в което млади момиченца са обличани като булки.

Според местните изисквания за обичая Калиницата трябва да бъде на три години и в тази си важна роля е три последователни години. Детето трябва да произхожда и от богато семейство, за да се придаде богатството и на всички участници в обичая, както и на цялата близка общност. Всяка махала избира своя Калиница, така че на този ден е пълно с малки булки – Калиници.

Няколко дни преди празника семейството се подготвя за него – шият се дрехи, плетат се венци, приготвя се почерпката. В навечерието на празника в дома на избраното за Калиница момиченце идват по-големите моми от махалата и донасят своите „нишани“, които поставят в бакър с „мълчана вода“, покриват го с бяла кърпа и го оставят да преспи под звездите. Затова и народът вярва, че всеки човек има своя пътеводна звезда, която направлява неговия живот.

„Нишаните“ са различни и всяка мома помни своя – пръстен, копче, кaрфица и др. На сутринта момичетата, празнично облечени и с ветрила в ръце, идват в дома на Калиницата да присъстват на нейното обличане. Групата се повежда от момиче, което вече е било Калиница и има опит, затова застава най-отпред с лице към всички. От двете страни на Калиницата са нейните шаферки, а зад нея едно момиче седи с разтворен чадър, за да и пази сянка.

Материалът Традиционен местен обичай „Калиница“ в Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Станимашкия карнавал по Сирни заговезни – Ганка Маринова

ustremeni — Thu, 22 Aug 2024 12:12:47 +0000

На Сирни заговезни („Сирница“), карнавалът в Станимака е бил в разгара си. Всички се стичали да участват в голямото шествие, което минавало по цялата чаршия. Млади и стари, мъже, жени и деца, бедни и богати са обличали причудливи костюми и са взимали участие в общоградското веселие.

Гражданите минават „под образ“, за да представят в различни сценки и необикновени образи смешното в своя живот. Готови са да се надсмеят на себе си и на комшията и чрез смеха да постигнат своето и всеобщото очистване от злото, което се таи във всеки един член на градската общност. Богатият се облича в дрипи, бедният се вижда като „Василевс“, макар и с картонена корона на главата си. В това е и смисълът на всеобщото преобличане – да се осъществи превръщането в целокупния Космос, част от който е и малката станимашка общност.

Месни заговезни в Станимака – Ганка Маринова

На карнавала по Сирница проличава и свободата на духа, който е същността на някогашния общоградски колорит. Да се направиш на „палячо“ и да излезеш в този ден от дюкяна или работилницата, за да участваш във всеобщия джумбиш, се иска наистина да си освободен от всякакви задръжки и предразсъдъци. Един ден в годината някогашните станимаклии са изпълнявали необичайни роли. Така се постига всеобщото очистване от злото. Преобличането, смехът, танците и необичайното за всекидневието поведение е само на този ден. Настроението достига до своя апогей. Целта е именно чрез оргията (много неуместна дума за текста – бел. авт.) да се достигне до всеобщото вътрешно очистване.

Вечерта на трапезата сяда цялото семейство. И тук смехът и закачките продължават. Момите с вързани коси и ръце на кръста се опитват да отхапят от бялата халва, закачена на червен конец и завъртяна в кръг. Бялата халва може да бъде заменена с яйце. В леглото на белтъка се сипва червено вино и майката минава през всички, за да отпият от него. Младите целуват ръка на по-възрастните и изричат „Прощавай, майко или татко“. А родителите дават своята прошка от сърце „Простено да ти е“. Това е върховният момент на личното очистване от греха.

От следващия ден започва един дълъг период на изпитание – Великите пости. Затова в душата си всеки един от нас трябва първо да се прости с най-близките си. Дълбока философия е заложена в този очистващ момент.

(снимката е илюстративна)

Материалът Станимашкия карнавал по Сирни заговезни – Ганка Маринова е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

„Калиничката“ – една традиция, характерна само за Асеновград

ustremeni — Mon, 22 Jul 2024 02:43:17 +0000

„Калиница“ води своето начало преди повече от 150 години. Идвайки от гръцките квартали на Станимака (Асеновград), тази традиция е обагрена от езически елементи, както и от християнски „интериор“. Т.е. извънцърковен празник, облечен с църковност.

Винаги е добре да казваме, че „Калиница“ е традиция. Използваните думи „ритуал“ и „обичай“ не са подходящи, защото не изказват в пълнота смисъла и съдържанието на това ежегодно събитие.

Част от нематериалното културно наследство на града, това стълпотворение от малки, облечени като булки момиченца е характерно само за Асеновград и не може да го видите никъде другаде в България. Той носи отгласи от гръцкото „тежко“ общество, което е обичало лукса и разкоша. Паралелно с това в „калиница“ са вплетени и „мълчаната вода“ и езическите обичаи от района.

За празника „Калиница“ – Ганка Маринова

Не на последно място, е и връзката с християнството. Всичко се случва след Литургията в храм „Св. Никола“, следва шествие до друг храм, в който според местното предание започва всичко – „Въведение Богородично“ (хората до ден днешен го наричат „Калиницата“).

Това е един от емблематичните източници за неповторимост, който Асеновград има и е добре, че макар и „застинал“ към момента в своята масовост, през последните години има една постоянна бройка участници.

Калиничките нямат определена задача или ангажименти. Те просто са радост за очите на своите родители.

Материалът „Калиничката“ – една традиция, характерна само за Асеновград е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Празник на розите в Станимака през 1912 г.

ustremeni — Sat, 13 Jul 2024 04:13:12 +0000

Може да коментирате статията в нашия Viber канал

През юни 1912 г. по инициатива на Софийското централно дружество за борба против туберколозата в страната се организират празници на розите. През онези години туберколозата е най-страшния здравен бич. Станимака заема челно място по заболеваемост от тази коварна болест.

Инициативата на Софийското дружество раздвижва духовете в града и става повод за организиране на празника, а така също и учредяването на дружеството. По инициатива на околийския началник Герджиков на 24 юни 1912 г. е съставен комитет, в който са включени представители и от българската народност, и от гърците в града.

Модата на шапките в Станимака от началото на миналия век

Комитетът организира празника на розите. От Софийското дружество са поискани 6 000 рози, много рекламни материали и призив към населението да си купи рози. Избрани са 15 двойки (мъже и жени), които на 28 и 29 юни (Петровден) (а денят е и пазарен) да обходят пазара, центъра на града и църквите.

Определените двойки изпълняват отлично своите обществени задължения. Всички хора, които се връщат от пазара и отиват по селата, са закичени с рози, богомолците след напускане на църквата се закичват с рози, по улиците вървят хора, закичени с рози.

Латерната в Станимака – Веселин Игнатов

Избраните двойки, взели участие в празника в Станимака, са формирани от госпожиците Константинова, Хрисафова, Воскиди, Алавера, Панкоолу, Кожухарова, Донка Пашкова, Крусева, Кондакова, Запрянова, Николова, Драголова, и толкова мъже – поручик Каракулаков, подпоручиците Събев, Сяров, Консулов, Н. Маринов, Драговолов, В. Иванов, Яни Йоану, Ат. Лимонидис и др.

Във връзка с празника в. „Дружба“ бр. 284 от 1 юли 1912 г. пише следното: „Всеки с готовност внесе своята лепта за борбата против общественото зло – туберколозата“.

Независимо, че празника на розите се празнува за пръв път в града, резултатите са насърчителни. Събрани са повече от 500 лева, една голяма сума за времето си.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Празник на розите в Станимака през 1912 г. е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Пехливанските борби в Асеновград за Трифон Зарезан

ustremeni — Mon, 08 Jul 2024 15:38:16 +0000

В Асеновград съществува една традиция, която може би е единствена в България.

Началото на т. нар. „мазни“ борби (yağlı güreş) или както ние ги наричаме „пехливански“, от (pehlevān – герой) води своето начало повече от 600 години назад във времето. Легендата е много интересна и искам да ви я разкажа.

През 1347 г. султанът обикалял империята с 40 от най-добрите си бойци. Двама братя – Селим и Али започнали да се бият за удоволствие. Те били толкова добри, че започнало да се стъмва, а никой не искал да отстъпи. Братята се борили цяла нощ и в крайна сметка умрели от изтощение. На сутринта приятелите им ги погребали под една смокиня.

2012 – 01 февруари – Пехливански борби за Трифон Зарезан в Асеновград (галерия)

Години по-късно, когато армията се завръща от победоносните си ходове на север, войниците с удивление установяват, че под дървото са бликнали 40 извора. Нарекли мястото Къркпънар – гробището на пехливаните. Днес тази поляна остава в границите на село Самона, Гърция. Легендата разказва, че така се поставило началото на пехливанските борби.

След Балканската и Първата световна война борбите Къркпънар се организират в местността „Вирантекке“ на пътя между Одрин и Мустафа паша (Свиленград). След основаването на Република Турция през 1924 год. борбите започват да се организират в местността „Сарайичи“ в Одрин.

Мазните борби продължават една седмица и се провеждат в края на юни и началото на юли. На победителя в най-тежката категория се връчва престижната титла „башпехливан“ и златен пояс, който той има право да носи до следващото издание на надпреварата.

2013 – 1 февруари – Пехливански борби за Трифон Зарезан в Асеновград (галерия)

През 2010 г. „Пехливанските борби Къркпънар“ са включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство.

––––––

Пехливанските борби в България са били широко разпространени до към средата на миналия век. В последствие, поради идеологически и естетически причини са забранени от тогавашната власт. Към днешна дата на много места в България тази традиция е възстановена.

В последните десетилетия, пехливанските борби се възраждат сред мюсюлманското население в Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско. Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите, основно сред помашките общности там.

Интересното и уникално за Асеновград, е че тези традиционни борби се провеждат не в контекста на празник на мюсюлманска общност, а в рамките на християнски празник и то на виното (алкохолът е забранен в исляма). Отликата от класическите мазни борби е и това, че борците не мажат телата си с мазнина преди схватките.

Трифон Зарезан“ като неразвита част от туризма в Асеновград

Празнуването на Трифон Зарезан (1 февруари) събира в себе си много вярвания, практики и традиции. Многократно съм писал за липсата на идеи, относно представянето на Асеновград в една интересна и привлекателна светлина. Този празник има всички условия да се превърне в част от това представяне и да избяга от своите рамки.

Материалът Пехливанските борби в Асеновград за Трифон Зарезан е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

За празника „Калиница“ – Ганка Маринова

ustremeni — Wed, 03 Jul 2024 06:05:25 +0000

Може да коментирате статията в нашия Viber канал

Празникът Рождество на св. Йоан Кръстител, с народното име св. Яни или Яневден (Еньовден), бележи повратен момент в годишния календар. Според народните представи тогава слънцето е в най-високата си точка и от тук нататък то се обръща и тръгва към зима.

Затова на Еньовден гражданите излизат преди изгрев слънце по околните височини и наблюдават това преобръщане в природата. Считало се е, че слънцето „играе“ и започва постепенно да слиза надолу, поема дългия си път към зимата. Според народните вярвания на този ден билките са най-лековити и затова жените, които разбират от тях и ги използват за лечение, на този ден подменят своите богати сбирки от пресни билки.

Затова и св. Еньо е наричан още Билобер.

Повратният момент, който настъпва в календара, се счита и като повратен момент в живота на младите момичета. В навечерието на Яневден те се подготвят за предсказване на своето бъдеще – дали ще се омъжат през годината и за кого. В Асеновград бъдещето се предсказва от малко момиченце, наречено Калиница. То е облечено като булка и се придружава от свои дружки, празнично облечени и с венци от живи цветя на главите. Според местните изисквания за обичая Калиницата трябва да бъде на три години и в тази си важна роля е три последователни години. Детето трябва да произхожда и от богато семейство, за да се придаде богатството и на всички участници в обичая, както и на цялата близка общност.

Всяка махала избира своя Калиница, така че на този ден е пълно с малки булки – Калиници. Няколко дни преди празника семейството се подготвя за него – шият се дрехи, плетат се венци, приготвя се почерпката. В навечерието на празника в дома на избраното за Калиница момиченце идват по-големите моми от махалата и донасят своите „нишани“, които поставят в бакър с „мълчана вода“, покриват го с бяла кърпа и го оставят да преспи под звездите. Затова и народът вярва, че всеки човек има своя пътеводна звезда, която направлява неговия живот. „Нишаните“ са различни и всяка мома помни своя – пръстен, копче, карфица и др.

На сутринта момичетата, празнично облечени и с ветрила в ръце, идват в дома на Калиницата да присъстват на нейното обличане. Групата се повежда от момиче, което вече е било Калиница и има опит, затова застава най-отпред с лице към всички. От двете страни на Калиницата са нейните шаферки, а зад нея едно момиче седи с разтворен чадър, за да и пази сянка. През целия път, когато обикалят махалата, децата пеят:

„Вижте нашта Калиница колко е красива. Тя ще стане по-красива, нека ни е жива“.

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга.
Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът За празника „Калиница“ – Ганка Маринова е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.