МРРБ задели над 1 милион лева, за да се реши окончателно проблемът с ниския стар мост, който бе заливан при всяко прииждане на планинската река.

Сега проблемът е намирането на здрави основи и най-вероятно ще бъде поръчана хидрогеоложка експертиза, тъй като строителите са достигнали близо 5 метра дълбочина, а там все още не се открива здрава почва, а само пясъчни наноси, коментира кметът на Лъки Красимир Манов.

Засега на мястото е изградено временно повдигнато съоръжение. Очаква се по план до края на годината новият мост да бъде факт.

автор Пенка Калоянова
вестник „Вестител“ 2008 г.  

Материалът При градежа на моста за Кръстова гора строителите трудно намират здрави основи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Впечатлен от тайнственото място, той решил да остави там част от богатствата си – златна колесница, която била скрита и зазидана в тайна подземна пещера. Според легендата колесницата трябвало да остане там и да го очаква, ако някога се завърне.

Но Александър Македонски така и не се върнал.

И до днес местните предания разказват за скритото съкровище, потулено някъде дълбоко в недрата на Беланташ. Дали златната колесница действително съществува, или е само плод на народното въображение, остава една от многото загадки, с които вековете са обвили древното светилище.

Материалът Легендата за златната колесница на Беланташ е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Град Смолян – градска среда (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В далечно минало българите са живеели примитивно в нехигиенични сгради, но за сметка на това с висока раждаемост и смъртност, били многочислени семейства от 10–15 човека в една къща. Старите хора разказват, че Димитър Янчев от с. Мулдава е имал 12 деца, Дона Атанасова – 12 деца, Георги Начков и Колю Митков – по 8 деца и др. В началото на XX век населението е било 526, а по средата на същия век е достигнало до 1218 души.

Здравеопазването, както в другите села, така и тук, било в ръцете на знахари и баби. Такава била баба Калина, която „лекувала“ коклюш /магарешка кашлица/ с пиене на магарешко мляко и провиране на детето под орехов корен. Баба Божаница „лекувала“ сливици чрез повдигане. Друга лечителка била баба Мария. Зъболекар бил Атанас Бушев. По-късно се появяват и други.

Квалифицирана медицинска помощ получавали от Асеновград в частните кабинети на д-р Доксиядис, по-късно – от медицинските фелдшери Калинов и Александър Милев от здравната служба в с. Червен, която обслужвала селата Мостово с махалите, Добростан, Орешец, Горнослав, Долнослав и Мулдава. По-късно Червен става самостоятелна служба със селата Горнослав, Долнослав и Мулдава с д-р Добрев, д-р Точев, д-р Савова и др.

През 1960 г. се открива щат за фелдшерска здравна служба в Мулдава и е назначен първият медицински работник – фелдшер Иванка Гераксиева от Асеновград. Здравната служба е била разкрита в приземния етаж на кметството в една стая, в която навремето са отглеждали селския бик. Гераксиева стояла няколко месеца и напуснала, а на нейно място бил назначен медицинският фелдшер Здравко Здравчев от с. Патриарх Евтимиево. Здравчев премества здравната служба в къщата на Иван Илиев, а по-късно – у Никола Христозов.

През 1963 г. по съображение на гл. лекар на Районната болница в Асеновград Здравчев е освободен от длъжност и на негово място е назначен медицинският фелдшер Петър Дочев от с. Павелско, Смолянско. През следващата година беше ремонтирана къщата на Иван Сотиров, където се премества здравната служба с два кабинета, аптечен пункт и чакалня. Тук за първи път се разкрива женска и детска консултации.

За кратко време амбулаторната дейност показва висок ръст по всички показатели. Въведоха се и нови форми на медицинско обслужване – домашен стационар, временна и постоянна диспансеризация на болните, обхващане на всички бременни и малки деца в консултациите. Високите качествени и демографски показатели привлякоха вниманието на общинските и окръжни здравни ръководства и специалисти. По тяхно нареждане за първи път се организира и проведе конференция на селските здравни работници за обмяна на опит през 1965 г.

Обслужването на населението в тази малка сграда и ежегодното нарастване на здравните потребности стана невъзможно, което наложи да се потърсят пътища за строеж на нов здравен дом. През 1966 г. се изготви строителната документация от архитект Василев. На 30 март 1968 г. бе открит официално новият здравен дом с 6 кабинета и стая за почивка на здравните работници – всички модерно обзаведени по указание на МНЗ.

Условията в новия здравен дом дадоха възможност на здравните работници да повишат качествените и демографски показатели. При население 1200 души, от които 70% са преселници от пет окръга, е постигната раждаемост 27 на х.д. население, обща смъртност 6 на х.д.н., естествен прираст 18 на х.д.н. и от началото до днес нулева детска смъртност. Вътрешният уют, обзавеждане с инвентар, инструментариум и медицинска апаратура са по норматива на МЗ.

Националната комисия по преглед на здравните заведения излъчи за национален първенец здравната служба в с. Мулдава.

автор Петър Дочев

Материалът История на здравеопазването в асеновградското село Мулдава е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Попрелка е сред малките населени места в община Смолян. Днес селото има съвсем малко постоянни жители, а намаляването на населението през десетилетията е оставило своя отпечатък върху неговия облик. Част от старите къщи са необитаеми и постепенно се рушат. През 2008 г. дори е съобщено за интерес от чуждестранни инвеститори към изоставените родопски къщи в селото, но тогава до сделки не се е стигнало, тъй като трудно са били откривани наследниците на имотите.

Районът около Попрелка е интересен със своята природа и близостта до някои от известните места в южната част на Смолянско. В непосредствена близост се намират Кремене, Могилица и Ухловица, а пещерата Ухловица е на около 3 км югоизточно от селото. Така Попрелка остава встрани от основните туристически маршрути, но е част от един от характерните високопланински райони на Родопите.

Днес Попрелка е от онези малки родопски села, в които най-ясно се виждат промените в планинските селища през последните десетилетия. От някогашното населено място са останали старите къщи, тесните пътища и планинският пейзаж, а малкото постоянни жители са част от постепенно изчезващия традиционен начин на живот в тази част на Родопите.

Материалът Село Попрелка – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Историята на двамата млади, които били сгодени и очаквали сватбата си, трогнала местните певци и се превърнала в тъжна песен, предавана през поколенията. Текстът на песента може да се прочете на надгробната плоча на младата родопчанка.

Според преданието майката на Руфие засадила на гроба ѝ бяла кандилка – цвете, което не се среща другаде в района, а именно по него по-късно било разпознато мястото на гроба ѝ в останките на старото гробище.

Материалът Легендата за Руфинка от родопското село Попрелка и неизживяната ѝ любов е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Районът между двете ловни хижи – Асеновградската и Червенската, в местността „Вашива вода“, е бил „прегледан“ от иманяри. Те били въоръжени и с прави лопати, пускайки ги в употреба, без да се смущават от минаващите туристи. Следите от тяхната дейност още личат.

Игуменът на Кукленския манастир „Св. Козма и Дамян“ разказва, че съвсем скоро в съседство със светата обител са се появили няколко палатки. След тридневно пребиваване младите хора си заминали. Останала само едната палатка. В продължение на два дни никой нито влизал, нито излизал от нея. Когато манастирските люде надникнали, видели само голяма дупка и купчина пръст. Другото било задигнато.

автор Николай Димов
вестник „Вестител“ 2001 г. 

(снимката е от археологически проучвания на Беланташ от 2013 г.)

Материалът В началото на 2001 г. местната преса съобщава за серия иманярски набези в Асеновградско е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

То е възникнало от няколко колибарски махали през XVIII век, а името му идва от кремъчните скали в околността.

Според местно предание някога тук е имало голямо селище с 400–500 къщи, което по-късно било разрушено и обезлюдено.

Един от най-ценните паметници в селото е църквата „Св. Троица“, построена през 1896 г., чийто иконостас е дело на зографи от Неврокопската школа.

През Кремене преминава стар римски път към Беломорието, а днес околностите предлагат красиви маршрути към природни забележителности като Надарската пещера и Лютинските водопади.

Материалът Село Кремене – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Така беше преди. А сега животът коренно се промени. Прокара се шосето Асеновград–Лъки. Сега всичко вече до Лъки се превозва с коли. Голяма беше радостта ни, когато през 1954 г. откриха големи подземни богатства край селото ни. Започна експлоатацията на рудниците „Джурково“ и „Говедарник“. Прокара се шосе до рудниците и селото се свърза с пътната мрежа.

През 1959 г. се прокара далекопровод и селото се електрифицира. Прокаран беше нов водопровод. Сега във всеки дом тече бистра вода. Построиха се фурна и нов магазин. Откриха се поща и здравен пункт. Селото се радиофицира. Пред площада се издигна хубава триетажна читалищна сграда. През тази година се открива и прогимназия, а по-рано в селото имаше само начално училище с две класни стаи.

Всички хора живеят в двуетажни и триетажни къщи. В почти всяка от тях има пружинени легла, гардероби, бюфети, радиоапарати, шевни машини и др.

Населението на Джурково се радва на големите придобивки и с изпълнение на плановете и задачите изразява своята благодарност към Партията и народната власт за големите грижи.

автор Д. Вълков

Материалът Описание на село Джурково в родопската преса от средата на 60-те години на миналия век е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Легенда за връх Червената стена е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.