Селото е характерно с типичната за Родопите природа – гъсти гори, чист въздух и спокойна атмосфера. Населението му е малобройно, като в последните години много от жителите са се изселили към по-големи градове.

Мочуре е подходящо място за хора, които търсят тишина, планински пейзажи и близост до природата, далеч от шума на големите населени места.

От селото тръгват маршрутите за върховете Циганско градище и Съдилището, а в началото на лятото тук може да видите и стабилна популация на красивия родопски крем.

Материалът Село Мочуре – община Рудозем, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Махала Бозова бичкия към село Здравец – община Лъки, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

До селото води асфалтов път, разклоняващ се от главния път Асеновград – Кърджали в източната част на седловина Китката.

През Паничково преминава и Международният туристически маршрут Е8 (Рила – Родопи).

По периферията на селото и в близките околности се намират и няколко изключително живописни махали.

Материалът Село Паничково – община Черноочене, област Кърджали е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Махала Бъзето към село Здравец, община Лъки е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Солища – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Според преданието, красива родопчанка била насила поискана за жена от местен ага, но тя не склонила да предаде вярата и любовта си. Девойката помолила да погледне родния си край за последен път от високата скала, след което се хвърлила в бездната, за да запази честта си.

Днес величествената скала носи нейното име като символ на несломимия дух и вярност на българката.

Материалът Легенда за скала Невястата над град Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В Лъки работят и жителите на селата от района. Развитието на селищата им е естествено свързано с възхода на града. Колко нови къщи израснаха в последните години и в Белица, Дряново, Джурково, Борово… Сто и осемдесет жени от целия район работят в трикотажния цех – Лъки, открит през декември 1971 година. Тогава работничките са били само 60, а след цялостното въвеждане на текстилната промишленост тук, в бъдещата фабрика, чийто корпус сега се изгражда, техният брой ще достигне 350. Цехът произвежда бебешки, детски, дамски, мъжки ръкавици, детски блузи както за нуждите на страната, така и за износ, предимно в СССР.

За миналата година цехът е изпълнил плана си 104%, а в началото на годината, когато ние го посетихме, бе завършило месечния план за януари три дни предсрочно и бе дал допълнителна продукция за 6 хил. лева. Ръководството на завода провежда редовно курсове за преквалификация, мобилизира усилията на всички, за да може младият колектив да посрещне достойно годините на VII петилетка. Много скоро ще има какво да се разкаже за бъдещия модерен текстилен завод в Лъки.

И отново мисля за хората, с които се срещнах и разговарях в Лъки. За тези, които изграждат нашето социалистическо общество, живеят с проблемите на своето време. От всички тях, от резултатите, останали зад гърба им, идва вярата и увереността, не през годините на седмата петилетка с още по-голям подем ще продължи разцветът на младия град. Неговите жители ще дадат своя принос в разцвета на цялата ни страна.

автор Светла Пейчева
снимки Стоян Стойчев

Материалът Град Лъки в средата на 70-те години на миналия век е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

В селото се намира и Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, основано през 1971 година, където се обучават ученици от цялата страна в народно пеене, гайдa и традиционни инструменти.

Всяка година в началото на март тук се провежда кукерският фестивал „Песпонеделник“, който събира стотици участници и хиляди посетители от България и чужбина.

Материалът Село Широка лъка – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Момчиловци – община Смолян, област Смолян е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Явно е, че и и по двата склона на реката са се движили търговски пътища, които са се събирали в село Бачково, където стоките са били облагани с данък.

Материалът Останки от античен път между село Бачково и местност Гонда вода в община Асеновград – рид Добростански, Западни Родопи е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.