При идването на османските завоеватели значителна част от населението е избита, имуществото на християните е разграбено, а къщите в Ряката – опожарени. Оцелелите жители се разбягали из околните гори, а част от тях се заселили на днешното място на селото.

Според преданието първият заселник в новото селище бил дядо Финко. Той се установил край реката, до големите камъни, откъдето можел да наблюдава движението на идващи от изток османски отряди. Поради това един от тези камъни получил името Финковски камък, както и махалата, в която живеел. Мястото било неблагоприятно за поминък, но изключително подходящо за оцеляване, тъй като при опасност хората можели бързо да се укрият в многобройните пещери и скални процепи в отсрещния масив, северно от реката.

Когато седемте сина на дядо Финко пораснали, те се разпръснали из района и основно се занимавали с чобанство. С времето около тях се оформят седем махали. Според местната традиция името „Мостово“ произлиза от източния скален масив „Ер кюприя“ (естествен скален мост), под който и до днес преминава реката. Селото се намира на надморска височина от около 1020 метра.

Според спомените на Кара Асан (починал през 1935 г. на 105-годишна възраст), първият заселник е бил именно Финко, който построил и първите къщи в района, макар времето на тези събития да не е известно. От детството си той помнел големите дървени порти на Финковата къща в долния край на селото, разположена сред гъсти борови гори и непроходим лес, който покривал цялата долина. Реката трудно си пробивала път през коренищата, а в централната част на селото се намирала малка поляна сред гората.

Около 1835 година къщите в Мостово били около тридесет. Постепенно в района се заселвали и други семейства, с което се оформят махалите „Ряката“, „Врата“, „Чотрова махала“ и „Куруджиова махала“.


„Миналото на Лъкински район“
Иван Гащилов

Материалът Предания за заселването на асеновградското село Мостово (Ер кюприя) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Най-ранните писмени сведения за съществуването на Орешец датират от 1576 година, когато селото е отбелязано в документите на Конушенската околия. Тези архивни данни свидетелстват за дългата му история и за значимостта му в региона още през османския период.

Орешец заема стратегическа позиция на важен пътен възел, който свързва няколко ключови родопски направления. Оттук се осъществява връзката към село Мостово, откъдето преминава маршрутът към Белинташ и Кръстова гора, както и към село Добростан, по пътя за Марциганица и Бачковски манастир. Това превръща селото в естествена отправна точка за пътувания и поклоннически туризъм.

Югоизточно от Орешец се издига връх Драганица. Според местните предания името му произхожда от заможния земевладелец Драгия — известен скотовъдец, чиито били пасищата и склоновете под върха. Тази история и до днес се предава сред жителите като част от живата памет на селото.

Материалът Село Орешец – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

То обхващало горите в землищата на селата Тополово, Новаково, Горнослав, Орешец, Мостово, Добростан, Долнослав, Червен и Мулдава и било подчинено на Пловдивската горска инспекция.

Първият му директор е Георги Бобоцов, роден в село Павелско, Смолянско през 1907 година. Той завършва лесовъдство в Цариград.

От началото на 1939 година е на работа в Тополово, а след това – директор на Държавното горско стопанство в Пловдив. След Бобоцов директори на лесничейството в Тополово са: Големинов, Видолов и Стефан Вълчев (1948-1949 г.).

Първите горски надзиратели са Петър Динев, Димитър Чорбаджиев, Ляшко Ганев, Атанас Пачалиев и др.

От 1 януари 1948 година всички гори се одържавяват и Тополовското ревирно лесничейство става Държавно горско стопанство с директор Костадин Мундев (1949-1951 г.), а след него Никола Томов (1951 г.).

На 1 април 1951 година Тополовското горско стопанство преминава към горското стопанство в Асеновград с директор Никола Харалампиев и главен счетоводител Никола Николов. През 1965 година под ръководството на горския надзирател Димитър Дамгалиев става залесяването с борчета на местностите Керезлика и Поляните.

От началото на 1979 година до март 1991 година в Горското стопанство в Тополово е поделение на Горскостопанския комбинат – Пловдив. Към него са причислени землищата на селата Тополово, Новаково, Леново, Орешец, Добростан, Долнослав и Горнослав. През този период директори на Горското стопанство са Иван Харитев, Иван Кардашимов, Петър Попов и Георги Иванов, а зам.-директор Атанас Запрянов и главен счетоводител Латю Латев.

През 1991 година Горското стопанство в Тополово отново преминава към Горското стопанство в Асеновград с директор инж. Димитър Джамбазов, гл. счетоводител Славчо Табаков и началник ГСУ Атанас Удонджиев.

автор д-р Иван Василев

Материалът История на горското стопанство в асеновградското село Тополово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Снежен спомен от асеновградското село Лясково – 2023 г. (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Зимни гледки край махала Ряката, община Асеновград (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Зимен разкош в Aсеновградското село Лясково (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

След Дончо Манолов учители са били даскал Илия, Димо Петков от Станимака и даскал Драган от село Пранга (днес Патриарх Евтимово). Даскал Драган е учил децата на български език, който е усвоил в манастирското училище при „Св. Неделя“ до село Арапово (Златовръх).

През 1860–1861 г. просветното дело продължава Георги Божанов от Тополово, възпитаник на Араповския манастир, а през учебната 1862/1863 г. – Спас Иванов от село Новаково. И двамата са сподвижници на Васил Левски и получавали вестник „Дунавски лебед“ на големия български публицист и революционер Георги С. Раковски.

През учебната 1874/1875 г. се открива новото училище с даскал Иван от село Леново. Той обучавал децата по взаимния метод, при който по-силните ученици помагали на по-слабите. След Освобождението се построява училище с четири класни стаи на мястото, където днес е културният дом. В него се помещавало началното училище до построяването на сегашната сграда през 1950 г.

От 1890 до 1896 г. в селото учителстват местните учители Тодор Рангов и Димитър Велков, а по-късно – Спас Г. Божанов и Атанас Згуровски от село Павелско.

Училище в Малко Тополово съществува от 1903 г. То се помещавало в сградата, построена от турците в двора на джамията, на мястото на сегашната църква „Св. св. Кирил и Методий“. В това училище подрастващите поколения получавали основното си образование от 1903 до 1950 г. В него е учил и Йордан Запрянов, дългогодишен учител, който има голям принос в проучването на историята на Тополово.

През учебната 1918/1919 г. е открита прогимназия с 42 ученици в първи и втори клас. Първите учители са Христо Шивачев от София и неговата сестра, както и Цвета Цочева от Станимака. През 1928 г. е построена специална сграда с четири стаи за прогимназията – сградата на бившата община.

През 1939/1940 г. е открито допълнително земеделско училище, чиито първи учители са Никола Назаров и Милка Башева.

Сегашните училищни сгради са построени през периода 1948–1950 г.

автор д-р Иван Василев

(снимката е илюстративна) 

Материалът История на учебното дело в асеновградското село Тополово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Предлагаме една дописка до излизащия в Пловдив вестник „Марица“ от 21 юни 1882 година.

Кой е нейният автор – не знаем. Но с основание може да твърдим, че това е бил учителят, който по това време е обучавал мулдавските ученици.

Казвал се е Н. П. Докторов, който не е бил мулдавлия, тъй като в училището е имало определена стая за негово жилище.

Дописката е от м. юни, т.е. от края на учебната година, което ни навежда на мисълта, че училището е открито непосредствено след Освобождението.

Данни за форми на образование преди Руско-турската война от 1877/78 година в Мулдава липсват. Паметта на най-възрастните мулдавци пази спомена от техните дядовци, че някои са ходили на училище в манастира „Св. Петка“. Сградата, която описва авторът на кореспонденцията, е служила доста години за училище. Иначе тя е била жилищна сграда – еднокатна къща, като всички останали в селото по това време. Сградата, специално предназначена за образователни нужди, се построява чак през 1928 година. В документа се говори и за читалище. Но тъй като читалището като организация е създадено през 1937 година, можем да предполагаме, че става дума за библиотека – книги, които са се ползвали преди всичко от учениците. И третият момент, който представлява интерес, е „несъгласието“, което е владеело селото. Възрастните хора си спомнят, че това наистина отговаря на истината. Макар и малко селище, в Мулдава никога не е владеело единомислието. Предлагаме пълния текст на дописката, като запазваме оригиналния правопис.

Молдава, 21 юни 1882 г.

„Училището ни е устроено до реката, по край която има високи дървета; тукъ деня и нощя се чува прекрасното чуроликане на славеи. То се състои от 3 стаи: 1-во преподавателска стая: 2-ро читалище и 3-то жилище на учителя. В училището но следват до 30 ученика, разделени на 4-ри отделения, под надзорът на един учител. Главната болка, която владее селото, е „несъгласието“: народът е разделен на две партии, които постоянно се гонят и мразят помежду си.

Н. П. Докторов“

автор к.ф.н. Димитър Атанасов

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Наскоро след Освобождението Мулдава се сдобива с училище е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Материалът Село Лясково – община Асеновград, област Пловдив е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Твърдението на поп Константин в неговото описание на Пловдивската епархия, че в Тополово е било седалището на левкийския епископ, може да се приеме като вярно. То се основава на това, че в гръцки език има дума, която назовава един вид топола – сребристата – левка. Но в същото време в димотики (народния, разговорния език, който правителството на Папандреу провъзгласи за книжовен) има и дума за тополи – топола.

В заключение може да се каже, че името на село Тополово с ясна семантика (значение). То произхожда от названието на дървото топола – нещо, към което ни навежда и фактът, че на старата руска генералщабна карта (1878-1884 г.) е отбелязано като Кавак махала. Твърдението, че то идва от гръцката дума топос – място, местност е проява на народна етимология и не почива на научна основа.

автор д-р Димитър Атанасов

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Името на асеновградското село Тополово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.