Община Куклен - Туристически пътеводител

Снежна красота край село Яврово, община Куклен (галерия)

ustremeni — Mon, 29 Dec 2025 14:45:19 +0000

Материалът Снежна красота край село Яврово, община Куклен (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Яврово или Яворово – кое е правилното име на родопското село

ustremeni — Tue, 21 Oct 2025 12:07:26 +0000

Допреди около половин век името на село Яврово беше Яворово. То се свързваше по произход с дървото явор. Според еднотомния Български тълковен речник яворът е „стройно планинско дърво с остро врязани длановидни листа и бяла дървесина. Acer psendoplatanus. А за Яворов същият речник пояснява: „който е от явор, отнася се до явор“. Същото тълкуване откриваме и в част пета на Речник на българския език от Найден Геров, издаден от Тодор Панчев в Пловдив през 1904 г. Това уточнение е необходимо, за да се убедим, че думата яворов е съществувала и в една по- стара епоха от развитито на езика ни. Всички приемаха, че името на въпросното селище е свързано с названието на това дърво. Още повече, че за Асеновградския район са характерни названията от този тип: Орехово и Орешец от орех; Тополово от топола, Крушево (Крушето) от круша; Леново от лен; Белица от сорт бяла череша.

След това писателят Николай Хайтов оспори това тълкуване с мотива, че в района на селото нямало яворови дървета, които да дадат названието на селото. В българския език тези названия в повечето случаи са образувани от единични екземпляри, а не от множество. Когато са от втория тип, те са образувани със специален словообразователен формант. Такъв е случаят с името на с. Орешак, Троянско от орешак – много орехови дървета на едно място, както е в нашия район Липок – местност, обрасла с много липи.

Но специално за въпросното селище има документ, който по най-убедителен начин доказва, че единствено правилното име на селото е Яворово, а не Яврово. Този документ е Уставът на Григорий Бакуриани от 1083 г. за дарените му земи около Бачковския манастир. Истинността на този документ и всички данни в него многократно са били изследвани и сравнявани с други исторически документи, така че никой не бива да се съмнява в неговата точност. Там е посочено, че се дарява и местността Яворова. Използвана е форма за женски род, за да се съгласува със съществителното местност. Следователно името на селото не е от турско време и свързано с дадена случка, както твърди Хайтов, а много по-отрано. Възстановяването на правилната форма Яворово е просто наложителна.

автор д-р Димитър Атанасов

МОИТЕ КНИГИ
Ако ви е харесала тази история, впечатление, описание, може да ме подкрепите като закупите моя книга. Натиснете върху желаната от вас книга за информация и заявка

Материалът Яврово или Яворово – кое е правилното име на родопското село е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

За името на село Добралък

ustremeni — Sat, 10 May 2025 16:47:56 +0000

Село Добралък с съградено в един дол в северните поли на Белочерковския рид на Чернатица, на 15 км югозападно от с. Яврово. За основаването на селището и за потеклото на името му битува местно обяснение, което научаваме от Иван Панайотов в неговия пътеводител за Чернатица: „Според преданието селището възникнало на сегашното си място след разселването на старото с. Герово, чиито жители се разбягали при чумна епидемия. Част от тях начело с говедаря Добри се отправило нагоре по малката рекичка да търсят удобно място за заселване. Добитъкът „пладнисал“ в малка лъка, която харесала на бежанците. Селището си те нарекли „Добрьова лъка“ (Ив. Панайотов, Чернатица. Пътеводител, С., 1981, с. 151-152).

В това предание няма нищо вярно освен факта, че при разселването на село Герово, което се е намирало на 8 км югозападно от Яврово по левия бряг на р. Луковица, част от жителите му наистина са се преселили в Добралък (за изчезналото село Герово и възможните причини за разселването му вж. подробно у П. Хайтов, Село Яврово, Асеновградско. С., БАН, с. 76-78).

Както отдавна е установено в нашата наука, Добралък съществува отпреди 1083 г., понеже наред с Яврово, Бачково, Герово, Добростан и други села и места той е споменат в устава на Банковская манастир, основан през тази година, като Добролонгос (в гръцката редакция на устава името е в дателен падеж Добролонго), отдавна и убедително отъждествен с днешния Добралък (Й. Иванов, Асеновата крепост над Станнмака и Бачковският манастир, Известия иа Бълг. археолог. дружество, т. II, св. 1, С., 1911, с. 205). Основаването и миналото на манастира в светлината на езиковите данни ще бъдат разгледани подробно в друга, нарочна статия, а тук е нужно да се направи следното уточнение. В устава на манастира горните селища са определени на гръцки като агрос (по технически причини предавам гръцките форми с кирилица), което от някои автори се превежда с „нива“, а в последния български превод на гръцката редакция иа устава е предадено като „местност“ (Типик на Григорий Бакуриани, Гръцки извори за българската история, т. VII, С., БАН, 1968, с. 42). За какво собствено става дума в тези случаи? Николай Хайтов с право обяснява: „Важно е да се отбележи, че споменатите села, а именно Бачково, Лилково, Добростан и Добралък, както и Яврово фигурират в текста на манастирския устав не като села, а като ниви, местности. Не изглежда обаче вероятно всички да са били само ниви и ненаселени местности, още повече, че те се намирали в непристъпните някога Родопи. Там и да с имало ниви, едва ли са могли да ги обработват други освен местните жители, които имали постоянни жилища по тези места, най-вероятно под форма па пръснати колиби“ (Н. Хайтов, пос. съч., с. 11). Тук ще добавим следното. В новогръцки агрос действително значи „нива, поле“, а в множествено число – „селска местност“. Тези днешни значения подвеждат някои учени, които забравят, че в старогръцката и византийската епоха, а именно през последната е написан уставът, агрос има няколко значения и те са „нива, поле“, „село“ и „имение, чифлик“. Повече от ясно е, че в нашия случай може да става дума само за село, и то действително от колибарски тип, каквито са били повечето родопски села по онова време, защото пък самия Стенимахос (Станимака, Асеновград) в същия устав се определя като хорион „село“. Ясно е, че хорион означава село от събран тип. Нашите издатели на устава, като обясняват какво е представлявал т. нар. проастий, отбелязват, че „проастият, както и агридият (агридион, агрос) съставляват част от еодално имение, без да спадат администратично към съседното село или град“ (пос. издание, с. 44, бел. 2 под черта). Така става съвсем разбираемо какво се разбира под агрос в нашия случай.

В не много отдавна издадената грузинска редакция на манастирския устав съответната грузинска дума е предадена на руски като „поле“, което значи същото, както и в български (А. Шанидзе, Грузинский монастырь в Болирии и его типик. Грузинская редакция типика, Тбилиси, 1971, с. 287). Ако действително това е единствено възмоният превод на руски, то значи, че грузинската редакция е превод от гръцката и преводачът е направил същата грешка, която се прави днес от някои, като е употребил първото значение на гръцкото агрос, без да вникне в същината на нещата. И да приключим разглеждането на този въпрос с единствено правилния извод, че Добралък е означен в устава на Бачковскня манастир като село, дарено на обителта заедно с всички имоти, доходи и живеещите в него селяни парици (Г. Литаврин, Българи – Византия. XI-ХII век, С., 1987, с. 67-68). Това важи разбира се, и за останалите споменати „агроси“.

Гръцката форма на името Добролонгос не е нищо друго освен старобългарското Добролѫгъ, което се е изговаряло приблизително Добролонгъ. Това е сложно име, стегнат облик на първоначалното словосъчетание Добрын лѫгъ, както едно днешно географско име Суходол е от по-старо съчетание Сухи дол. Така е обяснил и Васил Миков потеклото на Добралък, но не съвсем точно от Добнъ лѫгъ (В. Миков. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, С. 1943, с. 251). На старобългарското Добрын лѫгъ днес би отговаряло Добри лъг, където лъг в нашите народни говори има следните значения „ливада; ниско, напоявано място“, „горичка“, „влажно място в ливада“, „сечище с храсти и дънери“. Тази дума е известна още в старобългарския писмен паметник от XI век Синайски псалтир като лѫгъ „горичка“. Точно това най-старо значение е отразено в селищното име Добралък, като добре се съгласува с местоположението на селото в горист дол.

Днес думата лъг е само областна и сравнително рядко употребявана, но в миналото тя е била широко разпространена и от нея с наставката -яне са образувани селищните имена Лъжане или Лъжене. Така гласят старите имена на днешните села Антон (Пирдопско), Трудовец (Ботевградско), Чавдарци (Ловешко), Малчика (Плевенско), неправилно сменени, понеже от местните жители се свързват с глагола лъжа. Лъжене и днес е запазено като име на един от кварталите на Велинград, а Лажани се наричат села в Прилепено и Тетовско, Лажани в Леринско, все в географската област Македония. От старобългарското прилагателно лѫжьнь с наставка -ища е образувано н името на село Лъжница, Гоцеделчевско.

И в Средна Родопа лъг също е запазен в Лагон – заселка в община Арда (Смолянско), имена на местности при заселката Речани също в община Арда, при Райково, Лагот – имена на местности при с. Могилица (Смолянско), при Райково и Смолян. В землището на с. Чокманово (Смолянско) има местност Лаговете, което е членуваната форма за множествено число. В Маданско Лъгът е име на местност между селата Гърнате и Бурево, а Лагот се нарича равнинна до заселката Крио бърца, т. е. Криво бърдце, на Бориново до Мадан.

От казаното по-горе става ясно, че името на с. Добралък неправилно се пише с буква -к накрая вместо с -г. Същата грешка се допускаше доскоро и при изписването на името на село Дебели лаг в Радомирско. Че действително имаме работа с Добралъг става ясно от жителското име добралъжени, както традиционно се назовават жителите на селото (И. Хайтов, пос. съч., с. 79).

И така Добралък съществува като селище отпреди XI в. В землището му има местност Гражданин, като това име също е много старинно по строеж. То е доразвито с наставка от едно първично гражд, което на свой ред е образувано от град с наставка -jь, което е могло да стане най-късно до XIII в., понеже дотогава тази наставка е била продуктивна. Това старинно име се носи и от село в Призренско (Югославия) и от местности при с. Градево (Благоевградско) и с. Извор (Босилеградско в Югославия). Така се казва и една рекичка близо до Тетевен, която е приток на Черни Вит (Й. Заимов, Български географски имена с -јь, С., БАН, 1973, с. 95).

Всички тези факти свидетелствуват, че Добралък действително е много старо селище, а не е възникнало след разселването на с. Герово. Продължавайки старобългарската форма Добролѫгь, днес селищното име трябваше да гласи Добролъг, изговаряно Добролък, а не Добралък, Как е получен този днешен облик? Това всъщност е потурчена форма на Добролъг, както в османотурскп името на българския град Самоков се е изговаряло като Самакоф, със същата промяна на ова (Ат. Т. Илиев, Турски изговор иа български местни имена. Списание на БАН, кн. XIV, клон историко-филологичен и философско-обществен, 8, С., 1917, с. 107). Тъй като в турския език съществува тенденцията в селищни имена ударението да пада върху първата гласна, срв. Пазарджик, Харманли, Кърджали и мн. др., то и ударението на първата гласна о в Добралък също е под турско влияние. Като се спираме обаче на този въпрос, е нужно следното уточнение. В миналото в землището на Добралък е имало и юруци, които дори били дали и свое име на селото – Каварджъкли (Н. Хайтов, пое. съч., с. 79-80 и приложение № 2 на с. 233-235). Ясно е, че името на с. Добралък е било най-напред поюручено, а след това е възприето с този гласеж и в османотурски без изменение, понеже езиците на юруци и османски турци са били много близки. Този гласеж обаче е запазен и до днес като официално име на селото. През 1934 г. е била установена формата Добролък, неправилно отменена през 1966 г., като пак е възстановен турският гласеж иа селищното име.

Единствено правилният облик и изговор на името е Добролъг и това трябва да бъде официалната му форма. В околността на селото се намира т. нар. Добралъшко кале. След като знаем, че арабско-турската чуждица кале в някои наши краища е изтласкала изконната българска дума градище, то и останките от тая стара твърдина трябва да сe наричат Добролъжко градище.

автор Момчил Стоянов
сп. „Родопи“, 1990 г., кн. 4, с. 36-37

източник

Материалът За името на село Добралък е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Село Яврово, община Куклен (галерия)

ustremeni — Thu, 29 Feb 2024 05:40:57 +0000

Материалът Село Яврово, община Куклен (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Къщите на Николай Хайтов в село Яврово, община Куклен (галерия)

ustremeni — Thu, 15 Feb 2024 10:38:24 +0000

Материалът Къщите на Николай Хайтов в село Яврово, община Куклен (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Село Руен, община Куклен – красиво селце, закътано в планината (галерия)

ustremeni — Fri, 19 Jan 2024 15:05:44 +0000

Материалът Село Руен, община Куклен – красиво селце, закътано в планината (галерия) е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Яврово – селото на професорите

ustremeni — Wed, 10 Jan 2024 14:09:13 +0000

Село Яврово се намира на около 950 м. надморска височина. Намира се на северните склонове на Белочерковския рид в западнородопския дял Чернатица. Селото е известно с това, че е родно място на Николай Хайтов и Борис Димовски. Населеното място в България с най-много доценти, професори и академици на глава от населението.

До преди няколко десетилетия селото е било предпочитан декор за заснемане на сцени за исторически филми, заради многото запазени автентични къщи, градени с камък и покрити с тикли. Макар и на не толкова много места, все още в селото може да се усети духът на отминалото време и вече забравените архитектурни традиции.

В Яврово като музеи са запазени къщите на Николай Хайтов – тази, в която е творил и живял, както и родната му. В близост до селото се намира връх Руен, до който може да достигнете по преминаващия от тук туристически маршрут от Асеновград за хижа „Здравец“ (жълта маркировка). Само на десетина километра от тук е и Национален паметник на културата „Асенова крепост“.

Материалът Яврово – селото на професорите е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Първият автомобил в родопското село Яврово

ustremeni — Thu, 21 Dec 2023 16:14:30 +0000

Честването на храмовите празници на църквите винаги е било шумно и с подобаваща тържественост. Събирал се е маса народ, за да засвидетелства своята признателност и уважение към светеца или светията.

Така било и на 21.09.1933 година в Яврово, където се чествал храмовият празник на църквата „Рождество Богородично“. Богомолците масово посетили тържеството , но най-многолюдно било множеството от Пловдивска и Асеновградска околия.

Но не това предизвикало изненадата на събраното множество, а нещо съвсем нетрадиционно. Изненадата поднесъл старият станимашки шофьор Тодор Найденов Гечев, който със своя фиат се изкачил до село Яврово. И как няма да се изумят хората, когато това бил първият автомобил, изкачил се до високопланинското село!

Смелият шофьор тръгнал от Куклен, минал през Паная (с. Руен) и стигнал до Яврово по шосе, което в момента усилено се строяло от жителите на селото. Всички приветствали храбрият автомобилист с мощно „ура“, поднесли му букети цветя. Съобразително хора събрали веднага 600 лева за награда и един чувал фасул от едрия вейков сорт „Райкин боб“. Смелчакът не бил сам в колата – освен него още 8 души споделили радостта на първите. На връщане те слезли благополучно през Лясково. Мечтата се превърнала в действителност, както се казва в такива случаи.

По този повод бай Дулю казал: „Цървули нямат, гайда искат. Пустите му явровци! Не си гледат скъсаните потури, фонобил искат“.

автор Николай Димов

(снимка – пред един от първите автомобили в Станимака)

Материалът Първият автомобил в родопското село Яврово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Спомен за дядо Митко Чокманлията от село Яврово

ustremeni — Thu, 21 Dec 2023 16:01:05 +0000

Той не е от нашето село. Когато се строяла църквата в село Яврово „Рождество Богородично“, бил дошъл заедно с майсторите. Църквата била построена, майсторите си заминали, дюлгерският чирак останал в селото.

Раснал, пораснал, харесал Гечова Галина и се оженил за нея. Къщата им била на улицата, която води за Станимака. Дворът им бил заграден с дувар и затворен с дървена порта. Над нея на четвъртична дъсчица било написано: „Строго е забранено влизането! Тропай, па тогаз!“ Срещу къщата им били „Мандивите кръчми“.

Изминали години. Остарял дядо Митко, заедно с баба Галина. Сиромашията го газела. Потурите му – изтъркани, доламицата – износена, гуглицата също тъй изтъркана и останала наполовина. Само поясът му бил по-нов. Него му били дарили при сватбата на племенника, на която той помагал.

Баба Галина навремето била хубавица. Сега старостта също я посетила, косата и бяла – побеляла. Смалила се някогашната Гечова Галина и се превърнала в баба Галина.

Тези стари хора си имали свои занимания и свои интереси. Дядо Митко си имал едно съвсем малко сиво муленце и с него се занимавал. Карал дърва в Станимака на пазара, продавал ги и така преживявали.

Един ден тръгнал по Друмския път. Настигнало го селското стадо и той се объркал с муленцето си между козите. Гледа козарят, че нещо сиво се мотае сред козите, готов бил да стовари тоягата си върху него, ако не бил се обадил дядо Митко. Попитал го козарят какво прави между козите, а той отговорил: „Стадото ме повлече“.

Обичал дядо Митко да пийнува от памидовото винце на Златан Мандив. Бърже го хващало и тогава ставал закачлив. Започнал да пее „Ой винце, винце, соколово крилце, който те обича, с рогозина се облича“ или „България – магария“. Децата тичали след него и викали след него „Не-е-е?“, а той ги гонел.

Общинската управа го затваряла в изоставената селска фурна, а той вземал пепелта и целият се очернял. Излизал от фурната и картината ставала пълна като в смешен театър. Идвала баба Галина и си го прибирала в къщи, да го измие и да приспи, за да изтрезнее.

Баба Галина била селски ветеринар. Когато на мулето се подували венците, тя ги препишквала с едно шило и мулето получавало облекчение. Търсели я и за други болести при животните. Старата жена се напатила със своя старец. Карала му се и го хокала. Той пък все обещавал, че няма да пийне чаша вино до следващото комкане. Иначе двамата старци си живеели задружно и разделяли мъката и неволите.

Отдавна тези хора ги няма на този свят. Няма я вече и къщата им. Но споменът за тях и историите им са живи и ще се разказват на поколенията.

автор Никола Харалампиев

Материалът Спомен за дядо Митко Чокманлията от село Яврово е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.

Гергьовден някога в село Яврово – разказ на йерей Борис Харалампиев

ustremeni — Tue, 19 Dec 2023 08:13:14 +0000

В този ден някога младия свещеник поп Харалампи ще отслужи по-рано литургия. Трябва до „голям ручок“ (10ч) да свърши, защото празникът ще се премести на Гергьова черква, където е параклисът „Св. Георги“. И все пак намираше време през службата да вземе Софронието и да прочете на богомолците житието на св. Георги Великомъченик. А църквата пълна с народ – млади и стари, празнично облечени – красотата на нашия народ. Жените са се приготвили с нови шарени селски торби с голямата погача. До торбата стои котлето със сварено мляко. До Гергьовден мляко не се яде.

Службата свършва и свещеникът излиза с кръст в ръка на двора, а там от двете страни са се наредили жените и мъжете, в две ги поведе надолу, под селото към черковището.

Напред вървят младежи с кръстове, хоругви, момите с обкичени икони, а още по-напред е желязното клепало, което води шествието. Забиват и двете камбани – голямата и малката – за изпращане от село. Звуците тържествено искат да подсилят, да допълнят прелестната красота.

Стигаме до параклиса. Други по-припрени са дошли по-рано, запалили огън.

Свещеникът започва водосвета. На мaсата е поставен един бял котел, пълен с вода от извора, а до него – шарена китка от пъстри цветя и непременно росен босилек.

Дядо поп кади, чете високо божиите думи. Жените, наредили бохчи, а до тях котлетата с млякото. Мъжете са със свалени калпаци и стоят чинно и се кръстят набожно. А на свещника горят много, много свещи и пламъчетата им трепкат от полъха на пролетния вятър. Всеки е дошъл тук да запали свещ на св. Георги, да се помоли за себе си, за близките си, за стоката си. Всички мъже и жени, старци и деца се ръсят, след като свещеникът е извършил водосвета. Поп Харалампи свърши каденето и се обръща към всички дошли на празника с молби да се помолят на св. Георги да има здраве, благоденствие в домовете, за децата и стоката, да бъде пълна софрата ни с хляб, месо в изобилие, да бъдат пълни ведрата на овчарите с мляко и всички вас да дарява с радост. Жените отговарят „Амин, дядо попе“.

Стълб беше в селото поп Харалампи, но и той, и големият му син загинаха в Балканската война…

Започва веселието, веселие шумно, непринудено. А на трапезата разнообразие и пълнота – погача, ядене агнешко с ориз или печено, червени великденски яйца, бяла сланинка, ребра, луканка, а всред тях се мъдри котлето с мляко и лъжица до него, прясно сирене – снощи подсирено и подсолено. Изобилие. Жените поднасят котлето с мляко да си нагребат повече хора, особено тези, които нямат мляко в къщи и да кажат добра дума за стоката. Мъжете се черпят с орехова ракия, ядат и от време на време надигат бъклиците с хубаво нашенско вино.

Георгевци в село много. Шетат между трапезата и черпят за името си. Екват и песни. „Има ли в това село моми да запеят на хоро?“ И ето от трапезата се надигат момите – младостта, хубостта на селото, скупчват се на мегдана пред параклиса и запяват и започва хорото.

То става по-тежко и внушително, но липсва кавал. Обажда се кавалджията Стефан Горев. И става чичо Георги Начев и повежда хорото. Обичай му беше да поводи на тоя ден хорото на Гергьова черква. Залавят се мъже и то става още по-тежко. Но стар е вече чичо Георги, завива един път, уморява се и отстъпва на друг Георги, млад, буен, който завежда и кърши хорото: „На ляво и надясно“. На трапезите – песни, провикване, разговори и шеги.

Иде ти да извикаш: „Ей ти, радост селска, естествена, непринудена и сърдечна, чиста от всяка градска глезотия“. Но кой ще разбере? Само тоя, който е до тебе… Утре тези, които днес се веселят на св. Георги, пак ще нарамят мотиката, ще уловят дръжката на ралото, ще размахат косата, ще нарамят овчарската тояга за работа. Но днес те ще се веселят, защото това е техен ден. В него те дават отдушник на онова, което се трупа цяла зима в душите им.

Но обядът е привършил, жените нетърпеливо стават. Но някоя извиква: „Не тръгвайте преди дядо по, той ни доведе, той ще ни поведе и сега. Хайде, дядо попе, време е за отиване“.

Той става, поставя епитрахила, взема кръста и китката, качва се на мулето поради стръмния път и повежда процесията нагоре към село.

По пътя се разстройва, за да събере на мегдана пред църквата и чака свещеника. А той по стръмния път към село с кръста благославя нивите, градинките, дворовете. В село пред църквата чете молитвата на св. Георги и разпуща народа.

В кръчмата – весела почерпка. Георгевци черпят днес надвечер, писне гайда на хорището и започват хора. Този ден като на голям празник играят и по-възрастни хора и хората са вити, тежки и отиват до късно вечер. В този ден селяните от моето село изразяват своята душевност.

Материалът Гергьовден някога в село Яврово – разказ на йерей Борис Харалампиев е публикуван за пръв път на Туристически пътеводител.